Константин Тренчев (общественик)
Тази статия е за революционерът от Берово. За профсъюзния деятел вижте Константин Тренчев.
Константин (Коста) Николов Тренчев е български лекар, хуманист и борец за Независима Македония.
| Константин Тренчев | |
| революционер | |
 Царевоселската Илинденска организация през 1942 година | |
| Роден |
1895 г.
|
|---|---|
| Починал | 1969 г.
|
| Учил в | Национален военен университет |
| Награди | Военен орден „За храброст“ |
Биография редактиране
Роден е на 21 май 1895 година[1] Посочена е и датата 15 май[2] Самият Тренчев пише в спомените си, че точната дата не му е известна, но смята, че е роден около празника Св. Константин и Елена и поради това е кръстен Костадин.[3] в беровското село Владимирово, тогава в Османската империя. Баща му, Никола, е член на църковната управа в селото, деец на ВМОРО.[4]
Първоначалното си образование Константин Тренчев завършва в родното си село, след което учи в Скопие. В 1914 година завършва Военното училище в София и е произведен в чин подпоручик. По време на Междусъюзническата война, брат му Евтим, който е мобилизиран в българската армия, е пленен от гръцки части и умира в лагер на осторв Трикери. Майка му, София и сестра му са изнасилени и убити от гръцки войници, превзели Владимирово.[5]
По време на Първата световна война служи като поручик в Допълняющия македонски (13 септември – 5 ноември 1915) и 64 пехотен полк (6 ноември 1915 – 25 април 1919) на 11 Македонска дивизия.[6] На фронта пише стихотворението „На Христо Чернопеев“, комедията „Любовта на ротния писар“ (1916), автобиографичната драма „Освобождение или Черната ръка“ (1918) и др.[7] Награден с Военен орден „За храброст“ IV степен.[8] След уволнението си от военна служба се завръща в Македония. От 1921 до 1928 година учи Медицина във Виена. Във Виена участва в работата на Македонския студентски съюз в чужбина, както и на Македонската федеративна организация. Сътрудничи на вестник „Македонско съзнание“.[9] От 1928 година работи като лекар във Владимирово.
През 1941 година след освобождението на Вардарска Македония е избран за председател на Царевоселския клон на Илинденската организация.[10] Същевременно е активен участник в българската обществена дейност в града. Включва се в дейността на българското читалище „Даме Груев“ и е негов председател.[11]
След създаването на Социалистическа република Македония в рамките на Югославия заедно с Коста Терзиев и Васил Иванов от Струмица основава организацията „ВМРО 1945“, чрез която изпращат меморандум до Великите сили и ООН за създаване на самостоятелна и независима държава Македония. След това Константин Тренчев е арестуван и съден от югославските власти. Обвинен от прокурора, че е стар български агент и че изпълнява нареждания на Иван Михайлов, Тренчев отговаря, че в една независима Македония, за каквато се бори ВМРО няма да има преследване на никоя народност, най-малко на българската. Още повече, че хората в Македония не правят такава разлика между понятието „българин" и „македонец", каквато властите в Югославия съзнателно налагат с точно определени политически цели.[12] Осъден е на смърт, но под международен натиск присъдата е заменена със затвор. До 1954 година е в затвора в Идризово.
Умира през 1969 година в Скопие.[13]
Литература редактиране
- Тренчева, Оливера. Македонија – незгасната желба во време без надеж: Животот и делото на д-р Константин Тренчев, Македонска реч, Скопје, 2012
Бележки редактиране
- ↑ Тренчева, Оливера. Македонија – незгасната желба во време без надеж: Животот и делото на д-р Константин Тренчев, Македонска реч, Скопје, 2012, с. 347.
- ↑ Тренчева, Оливера. Македонија – незгасната желба во време без надеж: Животот и делото на д-р Константин Тренчев, Македонска реч, Скопје, 2012, с. 120.
- ↑ Тренчева, Оливера. Македонија – незгасната желба во време без надеж: Животот и делото на д-р Константин Тренчев, Македонска реч, Скопје, 2012, с. 360.
- ↑ Тренчева, Оливера. Македонија – незгасната желба во време без надеж: Животот и делото на д-р Константин Тренчев, Македонска реч, Скопје, 2012, с. 35 – 37.
- ↑ Тренчева, Оливера. Македонија – незгасната желба во време без надеж: Животот и делото на д-р Константин Тренчев, Македонска реч, Скопје, 2012, с. 93, 125 – 126
- ↑ Тренчева, Оливера. Македонија – незгасната желба во време без надеж: Животот и делото на д-р Константин Тренчев, Македонска реч, Скопје, 2012, с. 348.
- ↑ Тренчева, Оливера. Македонија – незгасната желба во време без надеж: Животот и делото на д-р Константин Тренчев, Македонска реч, Скопје, 2012, с. 128, 296 – 298, 300 – 301, 322 – 330.
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 594
- ↑ Тренчева, Оливера. Македонија – незгасната желба во време без надеж: Животот и делото на д-р Константин Тренчев, Македонска реч, Скопје, 2012, с. 283 – 284, 297.
- ↑ Присѫтствующъ. Общо годишно събрание на д-во „Илиндень“ въ Куманово // Илюстрация Илиндень 6 (136). Илинденска организация, юний 1942. с. 10.
- ↑ Любенова-Бакалова, Магдалена. Читалищата във Вардарска Македония 1941 - 1944 г. // Македонски преглед XXX (3). София, МНИ, 2007. с. 126.
- ↑ Гоцев, Димитър Г. Новата национално-освободителна борба във Вардарска Македония 1944 – 1991 г., София, 1998, с. 30 – 31.
- ↑ Објавена книга за д-р Константин Тренчев, борец за независна Македонија, www.plusinfo.mk, 14 януари 2013 г.