Константин (син на Василий I)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Константин.
Константин (на гръцки: Κωνσταντῖνος, Konstantin, Constantine; * ок. 859, † 3 септември 879) е съимператор (symbasileus) на Източната римска империя (Византия) от 868 г. (6 януари или 10 февруари) до смъртта си през 879 г.
| Константин | |
| византийски съ-император | |
.jpg) | |
| Роден |
859 г.
|
|---|---|
| Починал | 3 септември 879 г.
|
| Управление | |
| Период | 868 – 879 г. |
| Семейство | |
| Род | Македонска династия |
| Баща | Василий I Македонец |
Биография
редактиранеТой е първият и любим син на Василий I Македонец (упр. 867 – 886) и първата му съпруга Мария, която е майка и на по-голямата му сестра Анастасия, както и на по-малък брат на име Варда. Негови братя са императорите Лъв VI Премърди и Александър III и патриарх Стефан I, родени, както и сестрите му Анна, Хелене (Елена) и Мария, от мащехата му Евдокия Ингерина. След обявяването му за съимператор е изобразяван на византийски монети в компанията на баща си и на втората си майка.
През 869 г. Василий планира да го ожени за Ерменгарда, дъщеря на италианския крал Лудвиг II, с цел скрепяване на съюз за общи действия срещу сарацините. Сътрудничеството им се увенчава с успех, с отвоюването от арабите на градовете Бари, Таранто и други земи в Южна Италия, но докато престолонаследникът порасне, плановете за женитбата стават неактуални и около 876 г. принцесата става съпруга на Бозон Виенски. През 878 г. Константин придружава баща си при завладяването на павликянския град Тефрике, в Мала Азия, който е сринат до основи. На следващата година Константин умира от тежка болест. Малко след смъртта си е канонизиран от патриарх Фотий I за светец.
Източници
редактиране- Annales Bertiniani 105 – 106; 150 (Edition: Georg Waitz)
- Chronicon Salernitanum 107 – 117
- Йосиф Генезий 4, 29
- Константин Багренородни, De Ceremoniis 2, 42
- Михаил Псел, Historia Syntomos 99
- Йоан Скилица, Basileios Kephalas 17; 23; 44
- Теофан Продължител 5, 29, passim
- Йоан Зонара 16, 9 – 12
Литература
редактиране- ((en)) Kazhdan, Alexander (ed) (1991). The Oxford Dictionary of Byzantium. Oxford and New York: Oxford University Press, pp. 1262-1263, ISBN 0-19-504652-8, COBISS.BG-ID: 1107246820, https://archive.org/details/odb_20210521/mode/2up.
- Ostrogorski, Georgije (2019). Byzantinische Geschichte 324-1453 (3. Auflage). München: C. H. Beck, p. 195, ISBN 3-406-39759-X
- Treadgold, Warren (1997). A History of the Byzantine State and Society. Stanford: Stanford University Press, pp. 455−459, ISBN 0-8047-2630-2
- ((de)) Lilie, Ralph-Johannes; Ludwig, Claudia; Pratsch, Thomas & Zielke, Beate (2013). Konstantinos (# 4005). – Prosopographie der mittelbyzantinischen Zeit Online. Berlin and Boston: De Gruyter, DOI:10.1515/pmbz, https://www.degruyter.com/database/PMBZ/entry/PMBZ15159/html, посетен на 9 август 2023
- ((de)) Lilie, Ralph-Johannes; Ludwig, Claudia; Pratsch, Thomas & Zielke, Beate (2013). Konstantinos (# 23742). – Prosopographie der mittelbyzantinischen Zeit Online. Berlin and Boston: De Gruyter, DOI:10.1515/pmbz, https://www.degruyter.com/database/PMBZ/entry/PMBZ25896/html, посетен на 9 август 2023