Отваря главното меню

Коста Николов (просветен деец)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Коста Николов.

Константин (Коста[1]) Николов Янков е български просветен деец, общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация

Коста Николов
български просветен деец

Роден
Починал
1957 г. (84 г.)
Коста Николов (просветен деец) в Общомедия

БиографияРедактиране

 
Учители от Скопското педагогическо училище - Тодор Паскалев, Христо Николов, дякон Неофит Пасков, Коста Николов (седналият вляво на първия ред). Скопие, 7 юли 1900 г.

Роден е в Ресен през 1872 година. Началното си образование получава в родния си град, а след това е изпратен като стипендиант на Ресенската българска община в българското класно училище в Битоля.

Продължава обучението си в българската мъжка гимназия в Солун, като през 1889 година завършва първия випуск на педагогическото ѝ отделение.[2][3] Започва да работи като учител и преподава в различни краища на Македония и Тракия.

В периода 1889-1894 година е главен учител в родния си Ресен. Един от неговите ученици в Ресен, Симеон Радев пише:

Коста Николов, свършил Солунската гимназия, беше млад човек, пълен със страст за своята работа. Аз съм имал учители в разни училища: българи и чужденци. Но не помня да съм видял педагог като Коста Николов. Той бе педагог, както други са поети, композитори или художници – по призвание и с любов.[4]

През 1894 – 1895 година Коста Николов учителства в българското класно училище в Охрид. В 1897 година завършва висшето си образование в Загребския университет, специалност „педагогика“. През 1897-1898 година е главен учител в Гевгели, където се включва в работата на местната българска община. Според Борис Николов докато е в Гевгели в периода 1897 - 1898 година Николов е член на околийския комитет на ВМОРО в града,[5] но Николов не споменава такова нещо в спомените си.

 
Николов сред учениците си
 
Коста Николов и Перса Кръстева на сватбата им в 1912 г.

По-късно е учител в Скопското българско педагогическо училище (1898 - 1902), като през това време е член на градския революционен комитет на ВМОРО заедно с Велко Думев, Тодор Паскалев и Трайко Хаджибожков.[6] После е преподавател и възпитател в Духовната семинария в Цариград (1902 – 1903).

През 1903 – 1911 година е учител в Одринската мъжка гимназия „Д-р Петър Берон“ и директор на нейния пансион. Преподава психология, логика и етика в българската мъжка гимназия, както и етика в девическата гимназия в Одрин.

Ученикът му от Одринската гимназия Дамян Калфов пише за него:

Със сини очи, сух, висок, силно изпъкнала адамова ябълка, с неизбежното бамтелче, винаги добре избръстан, с винаги шумящитеси бели ръкавели от целолуид, той беше и надзирател в пансиона и толкова предан с тая си педагогическа, бащинска служба, че и досега не мога да си представя друг по-добър, по-обичан надзирател за пансиона от него.[7]

От 1911 до 1913 година Коста Николов е учител в Солунската българска мъжка гимназия, а от 1913 до 1917 година е директор на прогимназията в Ксанти[8]. През 1917-1918 година е секретар на Скопската търговска банка, след което се преселва окончателно в София и работи като чиновник в БНБ.

В България Коста Николов е една от видните фигури на македонската емиграция. Както и в Македония и в Тракия, той е известен с ораторската си дарба. През 1923 година е избран за съветник в Националния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации при обединението на МФРО с неутралните братства[9]. През септември 1934 година като представител на Ресенското македонско братство подписва протестен протокол срещу Деветнадесетомайския преврат[10].

Умира в края на 1957 година в София.

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. С пълно име Константин. Самият Николов изписва името си и като Костандин – Централен държавен архив, ф. 177К, а.е. 542, л. 66.
  2. Тренчев, Георги. „Педагогическото отделение на Солунската гимназия (1887-1896 г.).“ Списание „Исторически преглед“, кн.1-2, София, 2004, стр. 58.
  3. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 109.
  4. Радев, Симеон. Ранни спомени, София 1994
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 118.
  6. Николов, Коста. Странстванията на един учител - Спомени на Коста Николов, Коралов и сие, София, 2001
  7. Спомени на Дамян Калфов, в: Борбите в Македония и Одринско. 1878 – 1912. Спомени, Български писател, София, 1981, стр. 60 – 61.
  8. В спомените си Николов твърди, че е бил директор на гимназията в Ксанти. Стайко Трифонов на базата на документацията в архива на Министерството на народното просвещение пише, че Николов е бил директор на българската прогимназия в града - Трифонов, Стайко. Българското учебно дело в Западна Тракия, в: Българският национален въпрос след Берлинския конгрес, с. 91, Трифонов, Стайко Тракия. Административна уредба, политически и стопански живот, 1912-1915, 1992, с. 128
  9. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947), МНИ, София, 2006, стр.122.
  10. Михайлов, Иван. Спомени, Том IV, 1973, стр.755