Отваря главното меню

Хазарски каганат

(пренасочване от Хазарски хаганат)

Хазарският хаганат е голяма средновековна номадска държава, създадена в средата на 7 век на територията на днешен Дагестан върху останките на Западнотюркския (Тюркютския) хаганат в съседство с Кубратова Велика България.

Хазарски хаганат
ממלכת הכוזרים
— Независима държава —
618 – 1048
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
Царство на хазарите, разрастване през периода 650 – 850 г.
Царство на хазарите, разрастване през периода 650 – 850 г.
Континент Европа
Столица Баланджар, Самандар, Итил
Официален език хазарски
Религия Тенгризъм, Юдаизъм, Християнство, Ислям, Езичество
Форма на управление Абсолютна монархия
История Ранно Средновековие
Население
Преброяване 1 400 000
Валута Ермак
Предшественик
Тюркски каганат Тюркски каганат
Наследник
Киевска Рус Киевска Рус
Днес част от Азербайджан, Армения, Грузия, Казахстан, Руска федерация, Туркменистан, Турция, Узбекистан, Украйна
Хазарски хаганат в Общомедия

Простира се върху територия от Днепър до Каспийско море за сметка на Велика България, която е в упадък след смъртта на хан Кубрат. Синът на Кубрат Баян (Батбаян) признава върховенството на хазарския хаган и оттогава част от прабългарите започват да се наричат „черни“ или „вътрешни“ българи. Останалите прабългари с Аспарух се оттеглят към Долни Дунав.

Към края на 7 в. хазарите завладяват по-голямата част от п-в Крим, населен с готи, алани и прабългари. В Херсон, Южен Крим, чието население е християнско и под властта на Византия, е заточен сваленият византийски император Юстиниан II (685 – 695); 705 – 711), който се оженва за сестрата на хазарския хаган и с помощта на хан Тервел (ок. 700 – ок. 721), си възвръща през 705 г. престола. След 711 г. Византия и Хазария сключват съюз, насочен срещу арабската експанзия. В 730 г. вождът им Булан приема юдаизма и с това започва установяването на еврейската религия от държавата им. От 731 до 737 г. хазарите търпят поражения от арабите, които завладяват новата столица Семендер. До 762 г. Хазария запазва мира с арабите, след което водят войни за Закавказието, подпомагана от Византия.

Началото на налагането на юдаизма в страната е спорна, но се приема че това е периода между 730/740 г. Според други остарели трактовки юдаизацията на Хазария се осъществява между 760/770 г. или даже в началото на 9 век.[1] Според историка Лев Гумильов първите евреи в хазарските земи пристигат през 524 г. и са персийски изгнанници, съратници на маздакитите. Тези бежанци преживяват два века в мир и дружба в равнините между Терек и Сулак в съседство с хазарите-тюрки. Когато арабите започват своето настъпление към Кавказ, евреи и хазари им се противопоставят заедно. Втора голяма група евреи-талмудисти пристига от Византия след като става обект на гонения там.[2]

Към началото на 9 век, след реформите на бег (съуправител) Обадий в хаганата избухва гражданска война. Византия окупира Кримска Готия, но след това подпомага хазарите срещу угрите, които на границата по р. Дон застрашават крепостта Серкел.

През 861 г. Кирил и Методий (Хазарска мисия, 860 – 861 г.) участват в хазарската столица в диспут между представители на основните монотеистични религии, организиран от хазарския хаган (бег), който тогава е бил привърженик на пратюркския монотеизъм, но не успяват да го убедят в предимствата на християнството. В неговото обкръжение се е изповядвал юдаизмът или ислямът. Около 861-865 г. хазарите окончателно възприемат юдаизма, но християнството и ислямът също се изповядват или толерират от многобройните племена на синкретичната хазарска държава.

Благодарение на факта, че през територията на Хазарския хаганат минава Пътят на коприната, държавата е била богата, развиват се занаятите и науката.

Около 889 г. печенегите завоюват Северното Причерноморие, след което Византия скъсва съюза с Хазария и превзема Крим. Византийците подбуждат други тюркски племена, аланите и Киевска Рус да водят войни с хаганата. През 965 г. киевският княз Светослав I успява да разгроми хазарите и да превземе най-важните им крепости и столицата Итил. Експанзията на Хорезъм, киевския княз Владимир I (980 – 1015) и узите нанасят последен удар на Хаганата.

Последните исторически сведения за хазарски владетели датират от началото на 11 век. Предполага се, че част от хазарите са намерили убежище в Северен Кавказ. Според някои хипотези, хазарите-юдеи са родоначалници на част от източноевропейските евреи (ашкенази).

ИзточнициРедактиране

  1. Живков, Борис. Хазария през IX и X век, стр. 108 – 124. ИК „Гутенберг“, ISBN 978-954-617-105-4, 2010.
  2. Лев Гумильов. Древняя Русь и Великая степь, гл.28., 1989

Литературни произведенияРедактиране

Външни препраткиРедактиране