Уикипедия

Крушевица (община Прилеп)

Тази статия е за прилепското село. За тиквешкото вижте Крушевица (община Росоман).

Крушевица или Крушеица, Крушейца (на македонска литературна норма: Крушевица) е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп.

Крушевица
Крушевица
— село —
41.2072° с. ш. 21.6517° и. д.
Крушевица
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаПрилеп
Географска областМариово
Надм. височина759 m
Население87 души (2002)
Пощенски код7500
МПС кодPP
Крушевица в Общомедия

География редактиране

Селото е разположено в източните части на Селечката планина в областта Мариово, на 26 km южно от общинския център Прилеп. Разположено е на надморска височина от 759 метра. Землището му е 27,6 km2 – пасища 1316 ха, обработваеми земи 1190 ха, гори само 28 ха.[1]

История редактиране

В XIX век Крушевица е село в Прилепска кааза, Мориховска нахия на Османската империя. Църквата в селото „Свети Архангел Михаил“ е от 1830-те години.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Крушевица (Krouchévitza) е посочено като село с 50 домакинства и 236 жители българи.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Крушейца или Крушевица има 436 жители, от които 420 българи християни и 16 цигани.[4]

След Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[5] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Крушеица има 464 българи екзархисти.[6]

При избухването на Балканската война един човек от Крушевица е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]

През Първата световна война през лятото на 1918 година в Крушевица се установява щаба на Четвърта пехотна преславска дивизия.[8] Военният кореспондент на дивизията Петър Карчев пише:

„ Крушевица и Дуня дават пълна представа за общата бедност на Мориховската област. Тези места дават според мене идея и за най-ниското жизнено ниво, което можеше да се срещне през онези години в Македония. Животът на местните хора напомняше в общи черти нивото на едни от най-изостаналите човешки общежития на Балканите. Може би само някои откъснати от шумния живот места в Албания съперничеха на Морихово по своята примитивност и бедност. Къщите бяха каменни и представляваха вътре едно общо помещение, покрай една от стените на което се намираше огнище. Домочадията са лежали върху пръстения под на подложена слама. Едната половина на същото помещение беше постоянно жилище на кравите и конете. Отделни сайванти за добитъка нямаше. Жилищата бяха покрити с ръжена слама – а една част от тях – с каменни плочи. Не можеше и да става дума за никаква хигиена в съвместния с добитъка живот на мориховските жители. Предполагам, че с това моше да се обясни отчасти и силното разпространение на сифилиса в Мориховско, особено в някои от селата като Дуня например.[9] “

Според Георги Трайчев Крушеица има 56 къщи с 480 жители българи.[10]

В селото има начално училище до четвърти клас и земеделска кооперация.[1]

Църквата в селото е „Въздвижение на Светия кръст“.[11]

Преброявания[1] редактиране

 
Главната селска църква „Свети Архангел Михаил“
Националност 1948 1953 1961 1971 1981 1991 1994 2002
Общо 555 599 637 595 284 146 117 87
македонци 597 633 593 283 146 117 87
албанци 0 0 0 0 0 0 0
турци 0 0 0 0 0 0 0
роми 0 0 0 0 0 0 0
власи 0 0 0 0 0 0 0
сърби 1 4 1 0 0 0 0
бошняци 0 0 0 0 0 0 0
други 1 0 1 1 0 0 0

Личности редактиране

Родени в Крушевица
Починали в Крушевица
  •   Иван Данчев Николов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[12]

Бележки редактиране

  1. ↑ а б в Крушевица (Krusevica) село во Прилепско Мариово // Итар Пејо. Архивиран от оригинала на 2014-03-03. Посетен на 3 март 2014 г.
  2. ↑ Црква „Свети Архангел Михаил“, село Крушевица // Old Prilep. Посетен на 30 декември 2021 г.
  3. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 78 – 79.
  4. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 245.
  5. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
  6. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148 – 149. (на френски)
  7. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 855.
  8. ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 461–462.
  9. ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 462.
  10. ↑ Трайчев, Георги. „Мариово“, София, 1923.
  11. ↑ Црква „Воздвижение на Чесниот Крст“, село Крушевица // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2018-03-05. Посетен на 30 декември 2021 г.
  12. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 23, л. 8
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Крушевица_(община_Прилеп)&oldid=11972015“.