Кръстан Дянков
Кръстан Димитров Дянков е български журналист и есеист, един от големите български преводачи от английски език. Превел е творби на някои от най-значимите автори на американската литература на XX век: Джон Стайнбек, Ърскин Колдуел, Джон Чийвър, Джон Ъпдайк, Артър Милър, Тенеси Уилямс, Карл Сандбърг, Уилям Сароян и преди всичко Уилям Фокнър. Член е на редакционната колегия на поредицата „Избрани романи“ в издателство „Народна култура“. Негово дело са и много съставителства на сборници, на които той е и редактор. Автор е на редица предговори и рецензии. Работи в редакция „Международна информация“ на БТА (1957 – 1968) и е един от създателите на седмичните издания на БТА – списанията „ЛИК“ и „Паралели“. Заместник главен редактор е на сп. „Българско фото“ (1968 – 1979) и редактор в сп. „Съвременник“. Един от основателите на Съюза на преводачите в България (1974). Учредител и председател на сдружението „Приятели на САЩ в България“.
Кръстан Дянков | |
Роден | 10 ноември 1933 г. |
---|---|
Починал | 5 март 1999 г. София, Република България |
Професия | журналист, преводач |
Националност | България |
Уебсайт | |
Кръстан Дянков в Общомедия |
Ранни години
редактиранеКръстан Дянков е роден на 10 ноември 1933 в София. Родът му е смесица от европейски издънки. В родословното му дърво има един чех, който открива първата аптека в столицата след Освобождението. Пряк роднина му е първият директор на прочутата Русенска мъжка гимназия в края на 19 век.
Дянков завършва гимназия през 1951 година и още от гимназиалните си години се насочва към изкуството на превода. В ръцете му попада една брошура – кратко жизнеописание на Блез Паскал, който по това време е негов любимец в областта на физиката. Превежда брошурката, за да могат да я прочетат и съучениците му.
Кариера
редактиранеОще като студент по английска филология в Софийския университет Кръстан Дянков поема професионалното поприще на литературен преводач. Първоначално превежда няколко разказа на Ърскин Колдуел, чието творчество става по-късно тема на дипломната му работа. Три от тези първи преведени разказа са публикувани в списание „Пламък“ през 1957 година и така започва същинският му творчески път. За дипломната си работа Дянков се свързва лично с големия американски писател. Колдуел му изпраща три книги с личен автограф за него, но поради съществуващата идеологическа цензура те не пристигат на неговия адрес, а се озовават в каталозите на Народната библиотека „Кирил и Методий“. Едва след време, чрез официалния адрес на Съюза на българските писатели и на сп. „Пламък“, той успява да получи други 16 тома и така завършва навреме дипломната си работа.
Преводи
редактиране- Ърскин Колдуел, Тютюнев път, роман, 1959, 1979
- Джон Стайнбек, Улица Консервна, роман, 1964, 1981, 2003
- Джон Стайнбек, За мишките и хората, новела, 1964
- Джон Стайнбек, Благодатният четвъртък, роман, 1965, 1981, 2003
- Джон Стайнбек, Пътешествие с Чарли, новела, 1965
- Ърскин Колдуел, Джени, жена по природа, новела, 1966, 1977, 2001
- Ърскин Колдуел, На колене пред изгряващото слънце, разкази, 1966
- Артър Милър, След грехопадението, пиеса, 1966
- Джон Ъпдайк, Кентавърът, роман, 1967, 1981, 2011
- Уилям Фокнър, Избрани разкази, 1970
- Джон Чийвър, Хроника на Уапшотови, роман, 1970
- Уилям Стайрън, Самопризнанията на Нат Търнър, роман, 1972
- Карсън Маккълърс, Часовник без стрелки, роман, 1972, 1985
- Уилям Фокнър, Дворецът, роман, 1980
- Уилям Фокнър, Слез на земята, Мойсей, разкази и новели, 1980, 1983
- Ърскин Колдуел, Муха в ковчега, разкази и новела, 1980
- Джон О'Хара, Локууд, роман, 1981, 1983
- Тенеси Уилямс, Царството земно, пиеса, 1983, 2008, 2013
- Карл Сандбърг, Залезът на бизоните, стихотворения, 1985
- Джон Стайнбек, На изток от рая, роман, 1986, 1990, 2000, 2005, 2013
- Уилям Фокнър, Врява и безумство, роман, 1988, 2005
- Документи на американската демокрация, 1990 (с Люба Маджарова)
Предговори и послеслови
редактиране- Ърскин Колдуел, На колене пред изгряващото слънце, разкази, 1966
- Карл Сандбърг, Чисти ръце, стихотворения, 1967
- Джон Ъпдайк, Кентавърът, роман, 1967, 1981, 2011
- Труман Капоти, Хладнокръвно, роман, 1968
- Арчибалд Кронин, Цитаделата, роман, 1969, 1980, 1983
- Уилям Фокнър, Избрани разкази, 1970
- Джон Чийвър, Хроника на Уапшотови, роман, 1970
- Уилям Сароян, Нещо като нож, нещо като цвете, изобщо като нищо на света, разкази (съставителство и превод Нели Константинова), 1971, 1980
- Уилям Стайрън, Самопризнанията на Нат Търнър, роман, 1972
- Сол Белоу, Не изпускай деня, роман, 1974
- О'Хенри, Избрани разкази, 1975, 1977
- Джон Ъпдайк, Ожени се за мен, роман, 1979
- Ърскин Колдуел, Муха в ковчега, разкази и новела, 1980
- Уилям Фокнър, Селцето"; „Градът, романи, 1980
- Уилям Фокнър, Слез на земята, Мойсей, разкази и новели, 1980, 1983
- Джон О'Хара, Локууд, роман, 1981, 1983
- Джон Стайнбек, Избрани творби в 3 тома, 1983
- Стъдс Търкъл, Американски мечти, интервюта, 1984
- Джон Дос Пасос, Манхатън, роман, 1984
- Тони Морисън, Песента на Соломон, роман, 1984
- Джон Стайнбек, Тортила Флет, избрано, 1985
- Ричард Олдингтън, Смъртта на героя, роман, 1985
- Джон Стайнбек, На изток от рая, роман, 1986, 1990, 2000, 2005, 2013
- Фланъри О'Конър, Мъдра кръв, разкази и романи, 1986
- Джеймс Болдуин, От планината възвестявай!, роман, 1987
- Уилям Фокнър, Врява и безумство, роман, 1988, 2005
- Робърт Пен Уорън, Нощен ездач, роман, 1989
- Джон Кенеди Тул, Сговор на глупци, роман, 1989
- Олдъс Хъксли, Прекрасният нов свят, роман, 1990
- Томас Пинчън, Обявяването на серия № 49, роман, 1990
- О'Хенри, Сърцето на Запада, разкази, 1995
Културна дейност
редактиранеКръстан Дянков е сред основателите на Съюза на преводачите в България (1974). Учредител и председател е на сдружението „Приятели на САЩ в България“. Работи в редакция „Международна информация“ на Българска телеграфна агенция (БТА) (1957 – 1968) и е един от създателите на седмичните издания на БТА – списанията „ЛИК“ и „Паралели“. Заместник главен редактор е на сп. „Българско фото“ (1968 – 1979) и редактор в сп. „Съвременник“. Член е на редакционната колегия на поредицата „Избрани романи“ в издателство „Народна култура“. Негово дело са и много съставителства на сборници, на които той е и редактор. Автор е на редица предговори и рецензии.
Кино
редактиранеКръстан Дянков има изяви и като киноактьор – участва във филмите „Поетът и дяволът“ (1984) и „Заплахата“ (1989).
Театър
редактиранеДянков става драматург на Театър „София“. През февруари 1998 година заедно с актрисата Катя Паскалева поставя в Сатиричния театър пиесата на Жан Клод ван Итали „Скитница“. Сам обяснява театралния си опит така: „С пиесата се пробвах в режисурата, но не се виждам зад кулисите.“
Интервюта
редактиране- „Българският език притежава безгранични възможности...“. Среща-разговор с Кръстан Дянков, сп. „Родна реч“, кн. 6, 1990 г.
- „Разговор с преводача Кръстан Дянков“, заснет от БНТ през 1995, но неизлъчен тогава. БНТ 2 го излъчва на 15 февруари 2013
- „Кръстан Дянков: „Българският език е силен и богат...““, интервю на Огнян Стамболиев, Litclub.bg, 28 юни 2006
- „Кръстан Дянков – двайсет години по-късно“, анкета на Емил Басат, LiterNet, 10 ноември 2008
Признание
редактиранеПрез 2007 година фондация „Елизабет Костова“ учредява годишна литературна награда „Кръстан Дянков“ за превод на съвременен роман от английски на български език.[1]
Източници
редактиране- ↑ За наградата, EKF, 2007
Външни препратки
редактиране- Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за Кръстан Дянков
- В Общомедия има медийни файлове относно Кръстан Дянков
- От и за Кръстан Дянков в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Произведения на Кръстан Дянков в Моята библиотека
- В памет на Кръстан Дянков Архив на оригинала от 2010-06-27 в Wayback Machine., слова от Александър Шурбанов и Георги Лозанов, в. „Култура“
- Димитри Иванов, „Небесният омнибус на Кръстан“, в. „Сега“, 2 октомври 2007
- Зорница Джункова, Из библиографско изследване на цялостното творчество на Кръстан Дянков, Elizabeth Kostova Foundation for Creative Writing, 2007
- Кръстан Дянков в Internet Movie Database ((en))