Самарска област
Самарска област е субект на Руската федерация, в Приволжки федерален окръг[1]. Площ 53 565 km2 (50-о място по големина в Руската Федерация, 0,31% от нейната територия). Население на 1 януари 2018 г. 3 193 514 души (12-о място в Руската Федерация, 2,17% от нейното население). Административен център град Самара. Разстояние от Москва до Самара 1098 km.
Самарска област Самарская область | |
Субект на Руската федерация | |
Самарска област на картата на Русия | |
Страна | Русия |
---|---|
Адм. център | Самара |
Площ | 53 565 km² |
Население | 3 193 514 души (2018) 59,6 души/km² |
Адм. център | Самара |
Федерален окръг | Приволжки федерален окръг |
Губернатор | Николай Меркушкин |
Часова зона | UTC +4 |
МПС код | 63 |
Официален сайт | www.samregion.ru |
Самарска област в Общомедия |
Историческа справка
редактиранеПървият руски град на територията на днешната Самарска област е Самара основан като отбранителен пункт през 1586 г. От 27 януари 1935 до 25 януари 1991 г. носи името Куйбишев. През 1683 г. също като отбранителен пункт е основан град Сизран. През 1738 г. като укрепен пункт е основан Ставропол, който през 1780 г. официално е утвърден за град Ставропол, а на 28 август 1964 г. е преименуван на град Толиати. Всичките останали осем града в областта са признати за такива през ХХ в. На 14 май 1928 г. Самарска губерния е преобразувана в Средневолжка област, която на 30 октомври 1929 г. е преименувана на Средневолжки край, а на 27 януари 1935 г. – Куйбишевски край. На 5 декември 1936 г. с приемането на новата Конституция на СССР става Куйбишевска област, а от 25 януари 1991 г. – Самарска област.
Географска характеристика
редактиранеГеографско положение, граници, големина
редактиранеСамарска област се намира в югоизточната част на Европейска Русия, в Приволжки федерален окръг. На запад и северозапад граничи с Уляновска област, на север – с Република Татарстан, на изток – с Оренбургска област и на юг – със Саратовска област. В тези си граници заема площ от 53 565 km2 (50-о място по големина в Руската Федерация, 0,31% от нейната територия).[2]
Релеф
редактиранеСамарска област е разположена в югоизточната част на Източноевропейската равнина, по средното течение на река Волга, където тя образува остър завой, изпъкнал на изток – т.нар. Самарска Лъка. Територията на областта се дели от реката на две части: западна (дяснобрежна, по-малка) и източна (лявобрежна). Дяснобрежната част е заета от Приволжкото възвишение, силно набраздено от оврази и долове. В северната част на Самарската Лъка се издига възвишението Жигули (височина до 375 m, най-високата точка на областта), чиито северни склонове стръмно се спускат към реката, а южните му склонове са полегати. В лявобрежната част на северозапад е разположено Ниското Заволжие, а на североизток – хълмистото Високо Заволжие с височини над 300 m. Тук се открояват височините Сокски Яри, Соколи Яри и Кинелски Яри, всички те са части от обширното Бугулминско-Белебевско възвишение. На юг е разположена полегато-вълнистата равнина Среден Сърт, преминаваща в югоизточните части на областта във възвишението Общ Сърт (височина над 200 m) Тясното пространство между възвишенията Жигули на запад и Соколи Яри на изток е прорязано от долината на Волга и се нарича Жигульовски врати.[2]
Полезни изкопаеми
редактиранеСамарска област заема видно място по запаси на нефт и газ, горящи шисти, сяра, гипс, мрамор, битуминозни доломити и др.[2]
Климат
редактиранеКлиматът на областта е континентален, засушлив. Средната януарска температура е от -13 °C на запад до -14 °C на изток, а средната юлска – от 20 °C на северозапад до 22 °C на югоизток. Годишната сума на валежите се колебае от 450 mm на запад и север до 300 mm и по-малко на юг. Вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е около 180 дни. В южните части на областта често явление през лятото са засушаванията и суховеите.[2]
Води
редактиранеВ Самарска област протичат 220 реки (с дължина над 10 km) с обща дължина над 6500 km и всички те принадлежат към водосборния басейн на река Волга. Главната река В областта е Волга, която протича през нея с част от средното си течение. Нейни основни притоци са: леви – Голям Черемшан, Сок, Самара (с десния си приток Голям Кинел), Чапаевка, Чагра, Голям Иргиз (горното течение) и др.; десни – Уса, Сизранка и др. Речната мрежа в областта е слабо развита, особено в южните райони. Реките са с преобладаващо снежното подхранване (до 96%). Речният им режим се характеризира с високо пролетно пълноводие и устойчиво лятно-есенно маловодие, през който период множество от по-малките реки в южната част на областта пресъхват. Те замръзват в края на ноември или началото на декември, а се размразяват през април.[3]
На територията на областта са разположени над 8,6 хил. езера и изкуствени водоеми с обща площ около 1870 km2, като само около 1,4 хил. от тях са с площ по-голяма от 10 дка. Те са предимно крайречни езера по долините на Волга, Самара и техните притоци. По високите надзаливни тераси на реките се срещат и суфозионни езера, остатъци от древни крайречни езера, а във възвишението Жигули има няколко малки карстови езера. Изкуствените водоеми в областта са много по-големи от естествени. Най-голими от тях са Куйбишевското и Саратовското водохранилища на река Волга и Кутулукското водохранилище на река Кутулук (ляв приток на Голям Кинел).[3]
Почви, растителност, животински свят
редактиранеПреобладаващите почви в Самарска област са черноземните. По деснобрежието са развити тъмносивите оподзолени и излужените черноземи, а по левобрежието – на североизток тучни черноземи, които на северозапад се смесват с оподзолени и обикновени черноземи. В южните степни части са развити южни черноземи и тъмнокафяви почви.[2]
Границата между лесостепната (дяснобрежието и северната част на левобрежието) и степната (на юг) зона преминава приблизително по долината на река Самара. Горите заемат около 12% от територията на областта, а във възвишението Жигули залесеността достига до 70%. Преобладават широколистните гори с отделни петна от иглолистни. Във възвишението Жигули и по вододелите са развити широколистни (дъб, липа, клен) и частично смесени гори. По пясъчните почви по левия бряг на Волга и покрай река Самара има борови гори. Южната част на Самарска област е с типична степна растителност, която в естественото си състояние се среща рядко, тъй като почти навсякъде се използва за замеделие.[2]
В областта се срещат вълк, лисица, лос, сърна, бялка, различни видове зайци и гризачи, множество птици, а в реките – разнообразие от риби.[2]
Население
редактиранеНа 1 януари 2018 г. населението на Самарска област наброява 3 193 514 души (12-о място в Руската Федерация, 2,17% от нейното население). Гъстота 59,62 души/km2. Градско население 79,98%. При преброяването на населението на Руската Федерация през 2010 г. етническият състав на Самарска област е следния: руснаци 2 645 127 души (85,6%), татари 126 124 (4,1%), чуваши 84 105 (2,7%), мордовци 65 447 (2,1%), украинци 42 168 (1,4%) и др.
Административно-териториално деление
редактиранеВ административно-териториално отношение Самарска област се дели на 10 областни градски окръга, 27 муниципални района, 11 града, в т.ч. 10 града с областно подчинение (Жигульовск, Кинел, Новокуйбишевск, Октябърск, Отрадни, Похвистнево, Самара, Сизран, Толияти и Чапаевск) и 1 град с районно подчинение и 13 селища от градски тип.
Административна единица | Площ (km2) |
Население (2018 г.) |
Административен център | Население (2018 г.) |
Разстояние до Самара (в km) |
Други градове и сгт с районно подчинение |
---|---|---|---|---|---|---|
Областни градски окръзи | ||||||
1. Жигульовск | 94 | 58 747 | гр. Жигульовск | 54 343 | 92 | |
2. Кинел | 109 | 57 855 | гр. Кинел | 35 321 | 41 | Алексеевка, Уст Кинелски |
3. Новокуйбишевск | 263 | 105 161 | гр. Новокуйбишевск | 102 933 | 20 | |
4. Октябърск | 22 | 26 478 | гр. Октябърск | 26 478 | 154 | |
5. Отрадни | 54 | 47 542 | гр. Отрадни | 47 542 | 91 | |
6. Похвистнево | 65 | 29 256 | гр. Похвистнево | 28 223 | 159 | |
7. Самара | 542 | 1 169 771 | гр. Самара | 1 169 719 | ||
8. Сизран | 117 | 174 023 | гр. Сизран | 173 260 | 137 | |
9. Толияти | 315 | 710 567 | гр. Толияти | 710 567 | 95 | |
10. Чапаевск | 201 | 72 945 | гр. Чапаевск | 72 945 | 45 | |
Муниципални райони | ||||||
1. Алексеевски | 1891 | 11 728 | с. Алексеевка | 4251 | 147 | |
2. Безенчукски | 1989 | 40 152 | сгт Безенчук | 23 005 | 63 | Осинки |
3. Богатовски | 823 | 14 292 | с. Богатое | 5922 | 92 | |
4. Болшеглушицки | 2543 | 18 774 | с. Болшая Глушица | 9667 | 96 | |
5. Болшечерниговски | 2980 | 17 790 | с. Болшая Черниговка | 6356 | 145 | |
6. Борски | 2103 | 23 942 | с. Борское | 8953 | 121 | |
7. Волжки | 2481 | 93 388 | гр. Самара | Петра Дубрава, Рошчински, Смишляевка | ||
8. Елховски | 1201 | 9500 | с. Елховка | 3269 | 87 | |
9. Исаклински | 1587 | 12 566 | с. Исакли | 4451 | 155 | |
10. Камишлийски | 824 | 10 848 | с. Камишла | 4826 | 195 | |
11. Кинелски | 2049 | 32 689 | гр. Кинел | 41 | ||
12. Кинел-Черкаски | 2461 | 44 490 | с. Кинел-Черкаси | 17 252 | 111 | |
13. Клявлински | 1256 | 14 666 | с. Клявлино | 450 | 215 | |
14. Кошкински | 1648 | 22 400 | с. Кошки | 7969 | 140 | |
15. Красноармейски | 2190 | 17 273 | с. Красноармейское | 5344 | 78 | |
16. Красноярски | 2433 | 56 492 | с. Красний Яр | 7958 | 40 | Волжки, Мирни, Новосемейкино |
17. Нефтегорски | 1350 | 33 378 | гр. Нефтегорск | 18 119 | 103 | |
18. Пестравски | 1960 | 16 801 | с. Пестравка | 6675 | 110 | |
19. Похвистневски | 2104 | 27 693 | гр. Похвистнево | 159 | ||
20. Приволжки | 1379 | 23 489 | с. Приволжие | 7841 | 145 | |
21. Сергиевски | 2749 | 45 339 | с. Сергиевск | 8661 | 135 | Суходол |
22. Сизрански | 1876 | 25 007 | гр. Сизран | 137 | Балашейка, Междуреченск | |
23. Ставрополски | 3662 | 72 119 | гр. Толияти | 95 | ||
24. Хворостянски | 1845 | 16 087 | с. Хворостянка | 5161 | 138 | |
25. Челно-Вершински | 1162 | 15 085 | с. Челно-Вершини | 5747 | 185 | |
26. Шенталински | 1338 | 15 597 | с. Шентала | 6613 | 204 | |
27. Шигонски | 2134 | 19 769 | с. Шигони | 5309 | 167 |
Селско стопанство
редактиранеРастениевъдството е повече от половината от бранша. Отглеждат се зърнени култури; фуражни и технически култури, картофи и зеленчуци.
Площ обработваема земя: | ||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
година | 1959 | 1990 | 1995 | 2000 | 2005 | 2010 | 2015 | |||||
хиляди хектара | 3166[4] | 2678,5[5] | 2414,8 | 1968,5[5] | 1874,2[6] | 1834 | 2016,7[6] |
Източници
редактиране- ↑ Калуцкова Н.Н., Горячко М.Д. и др. Самарска област (Сама́рская о́бласть) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 29. Румъния – Сен-Жан-де-Луз [Румыния – Сен-Жан-де-Люз]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2015. ISBN 978-5-85270-366-8. с. 767. Посетен на 26 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-27 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б в г д е ж ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Самарска област
- ↑ а б ((ru)) «Вода России» – Самарска област
- ↑ Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
- ↑ а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
Външни препратки
редактиране- Сайт на администрацията на Самарска област Архив на оригинала от 2005-02-12 в Wayback Machine.
- Самарска област. Справочник за административно-териториалното деление от 1.01.2005 г. – каталог Архив на оригинала от 2006-09-23 в Wayback Machine.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Самарской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |