Уикипедия

Куманич

село в Гърция
Тази статия е за селото в Драмско. За селото в Костурско, Гърция вижте Куманичево (дем Костур). За селото в Тиквеш, Република Македония вижте Куманичево (община Кавадарци).

Куманѝч или Команѝч (на гръцки: Δασωτό, Дасото, катаревуса: Δασωτόν, Дасотон, до 1927 година Κουμανίτσα, Куманица[1]) е село в Република Гърция, дем Неврокоп, област Източна Македония и Тракия.

Куманич
Δασωτό
— село —
Църквата „Успение Богородично“
Гърция
41.3469° с. ш. 23.8011° и. д.
Куманич
Източна Македония и Тракия
41.3469° с. ш. 23.8011° и. д.
Куманич
Драмско
41.3469° с. ш. 23.8011° и. д.
Куманич
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемНеврокоп
Географска областЕлеска котловина
Надм. височина630 m
Население132 души (2021 г.)

География

редактиране

Селото е разположено на 7 километра западно от демовия център Зърнево (Като Неврокопи), на 630 m надморска височина в южното подножие на планината Стъргач.[2]

История

редактиране

Етимология

редактиране

Според Йордан Н. Иванов името на селото се е развило от *Куманьци или *Куманьць и е от личното име Куман. Формата Куманич е повлияна от турския изговор, който обаче може да насочва и към начално *Куманица, което е често при българската топонимия.[3]

В Османската империя

редактиране

През ΧΙΧ век Куманич е чисто българско село, числящо се към Неврокопската кааза на Серския санджак. Куманич е единственото чифлигарско селище в Мървашко, собственост на неврокопски бей.[4] До средата на XIX век жителите на Куманич промиват магнетитов пясък в Черна гора, а от Стъргач добиват огнеупорни плочи и камъни за пехците. Част от куманичени се занимават с дръндарство, като местните майстори заедно с либяховци стигат на юг чак до Солун.[4]

Гробищната църква „Свети Николай“ е от 1831 година,[5] а енорийската „Успение Богородично“ – от 1870 година.[6]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Команич (Komanitch) е посочено като село с 84 домакинства с 280 жители българи.[7]

В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Куманич като чифлик с 54 български къщи.[8]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година населението на селото брои общо 750 души, всички българи християни.[9] Според гръцката статистика, през 1913 година в Куманич (Κουμανίτς) живеят 820 души.[10]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Куманич има 1040 българи екзархисти и 6 цигани. В селото функционира начално българско училище с 1 учител и 27 ученици.[11]

В Гърция

редактиране

Селото е освободено от османска власт по време на Балканската война от части на българската армия. След Междусъюзническата война от 1913 година Куманич попада в пределете на Гърция. Населението му се изселва в България през зимата на 1919 година (настанено в Неврокопско, Пазарджик и други места) и на негово място са настанени гърци бежанци.[4] Според Тодор Симовски след Първата световна война около половината население на селото се изселва в България. След Търлиския инцидент в 1924 година, 479 души официално се изселват в България. На тяхно място са заселени 102 гръцки бежански семейства с 384 души. В селото остават 120 местни жители.[12]

Към 1928 година Куманич е смесено местно-бежанско село със 102 семейства и 384 души бежанци.[13]

По време на Гражданската война в Гърция (1946 – 1949) жителите на селото са изселени във вътрешността на страната и след края на войната, част от тях не се връщат.[12]

Населението произвежда тютюн, жито, картофи и други селскостопански продукти, като се занимава частично и със скотовъдство.[12]

Прекръстени с официален указ местности в община Куманич на 13 януари 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Василка Βασίλκα Василики Βασιλική[14]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 820[12] 466[12] 505[12] 843[12] 595[12] 687[12] 437[12] 275[12] 271[12] 224 235 132

Личности

редактиране
Родени в Куманич
  •   Ангел Апостолов, македоно-одрински опълченец, 26-годишен, земеделец, надничар, основно обарзование, четата на Стоян Филипов, 2 рота на 14 воденска дружина[15]
  •   Ангел войвода, български хайдутин и революционер[16]
  •   Атанас Ангелов, македоно-одрински опълченец, 40 (43)-годишен, земеделец, неграмотен, четата на Стоян Филипов, 2 рота на 14 воденска дружина[17]
  •   Ангел Петров Ангелов, народен музикант-кларинетист, роден на 7 ноември 1917, преселил се със семейството си в Хухла през 1923 година, живял до 8 ноември 1992 година в Ивайловград
  •   Васил Кръстев Топузов (1873 – след 1943), македоно-одрински опълченец, служи в Нестроевата рота на 14-а воденска дружина;[18] на 5 март 1943 година като жител на Неврокоп[18] подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[18]
  •   Георги Трендафилов, български опълченец, III опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[19]
  •   Иван Ангелов, македоно-одрински опълченец, 28-годишен, 3 рота на 5 одринска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[20]
  •   Иван Апостолов (1847 – 1926), български хайдутин и революционер
  •   Иван Даскала, български революционер, четник при Филип Цветанов
  •   Константин Ангелов, македоно-одрински опълченец, 34 (35)-годишен, земеделец, неграмотен, четата на Стоян Филипов, 1 рота на 14 воденска дружина[21]
  •   Коста Амижев (Амижов), македоно-одрински опълченец, 40-годишен, земеделец, неграмотен, четата на Стоян Филипов[22]
  •   Петър Ангелов, македоно-одрински опълченец, 31 (32)-годишен, земеделец, основно образование, четата на Стоян Филипов, Нестроеа рота на 14 воденска дружина[23]

Бележки

редактиране
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 174. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 146.
  4. ↑ а б в Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 13.
  5. ↑ Ιστορία Πλεύνας-Πετρούσας. Η Παλαιά Εκκλησία Πλεύνας και άλλες 32 Μεταβυζαντινές Εκκλησίες στο Νομό Δράμας // Τα Νέα της Πετρούσας. Посетен на 14 ноември 2014.
  6. ↑ Βυζαντινά Μνημεία // Δήμος Νευροκοπίου. Посетен на 14 ноември 2014. (на гръцки)
  7. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 126 – 127.
  8. ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 234 – 235. (на руски)
  9. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 194.
  10. ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009. (на гръцки)
  11. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 112-113. (на френски)
  12. ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 175. (на македонска литературна норма)
  13. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  14. ↑ Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 19. (на гръцки)
  15. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 47.
  16. ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 482.
  17. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 24.
  18. ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 337.
  19. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 36.
  20. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 27.
  21. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 29.
  22. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 21.
  23. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 32.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Куманич&oldid=12346090“.