Куманич

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Драмско. За селото в Костурско, Гърция вижте Куманичево (дем Костур). За селото в Тиквеш, Република Македония вижте Куманичево (Община Кавадарци).

Куманѝч или Команѝч (на гръцки: Δασωτό, Дасото, катаревуса: Δασωτόν, Дасотон, до 1927 Κουμανίτσα, Куманица[1]) е село в Република Гърция, дем Неврокоп, област Източна Македония и Тракия с 224 жители (2001).

Куманич
Δασωτό
— село —
Църквата „Успение Богородично“
Църквата „Успение Богородично“
Гърция
41.3475° с. ш. 23.8008° и. д.
Куманич
Източна Македония и Тракия
41.3475° с. ш. 23.8008° и. д.
Куманич
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Неврокоп
Географска област Елеска котловина
Надм. височина 624 m
Население 224 души (2001)
Пощенски код 66033

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 7 километра западно от демовия център Зърнево (Като Неврокопи) в южното подножие на планината Стъргач.

ИсторияРедактиране

ЕтимологияРедактиране

Според Йордан Н. Иванов името на селото се е развило от *Куманьци или *Куманьць и е от личното име Куман. Формата Куманич е повлияна от турския изговор, който обаче може да насочва и към начално *Куманица, което е често при българската топонимия.[2]

В Османската империяРедактиране

През ΧΙΧ век Куманич е чисто българско село, числящо се към Неврокопската кааза на Серския санджак. Куманич е единственото чифлигарско селище в Мървашко, собственост на неврокопски бей.[3] До средата на XIX век жителите на Куманич промиват магнетитов пясък в Черна гора, а от Стъргач добиват огнеупорни плочи и камъни за пехците. Част от куманичени се занимават с дръндарство, като местните майстови заедно с либяховци стигат на юг чак до Солун.[3]

Гробищната църква „Свети Николай“ е от 1831 година,[4] а енорийската „Успение Богородично“ – от 1870 година.[5]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Команич (Komanitch) е посочено като село с 84 домакинства с 280 жители българи.[6]

В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Куманич като чифлик с 54 български къщи.[7]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година населението на селото брои общо 750 души, всички българи-християни.[8] Според гръцката статистика, през 1913 година в Куманич (Κουμανίτς) живеят 820 души.[9]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Куманич има 1040 българи екзархисти и 6 цигани. В селото функционира начално българско училище с 1 учител и 27 ученици.[10]

В ГърцияРедактиране

Селото е освободено от османска власт по време на Балканската война от части на българската армия. След Междусъюзническата война от 1913 година Куманич попада в пределете на Гърция. Населението му се изселва в България през зимата на 1919 година (настанено в Неврокопско, Пазарджик и други места) и на негово място са настанени гърци бежанци.[3] Към 1928 година Куманич е смесено местно-бежанско село със 102 семейства и 384 души бежанци.[11]

ЛичностиРедактиране

Родени в Куманич
  •   Ангел Апостолов, македоно-одрински опълченец, 26-годишен, земеделец, надничар, основно обарзование, четата на Стоян Филипов, 2 рота на 14 воденска дружина[12]
  •   Ангел войвода, български хайдутин и революционер[13]
  •   Атанас Ангелов, македоно-одрински опълченец, 40 (43)-годишен, земеделец, неграмотен, четата на Стоян Филипов, 2 рота на 14 воденска дружина[14]
  •   Ангел Петров Ангелов, народен музикант-кларинетист, роден на 7. 11. 1917, преселил се със семейството си в Хухла през 1923 г., живял до 8. 11. 1992 г. в Ивайловград.
  •   Георги Трендафилов, български опълченец, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[15]
  •   Иван Ангелов, македоно-одрински опълченец, 28-годишен, 3 рота на 5 одринска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[16]
  •   Иван Апостолов (1847 – 1926), български хайдутин и революционер
  •   Иван Даскала, български революционер, четник при Филип Цветанов
  •   Константин Ангелов, македоно-одрински опълченец, 34 (35)-годишен, земеделец, неграмотен, четата на Стоян Филипов, 1 рота на 14 воденска дружина[17]
  •   Коста Амижев (Амижов), македоно-одрински опълченец, 40-годишен, земеделец, неграмотен, четата на Стоян Филипов[18]
  •   Петър Ангелов, македоно-одрински опълченец, 31 (32)-годишен, земеделец, основно образование, четата на Стоян Филипов, Нестроеа рота на 14 воденска дружина[19]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Κουμανίτσα -- Δασωτόν
  2. ↑ Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 146.
  3. ↑ а б в Иванов, Йордан. Местните имена между Долна Струма и Долна Места, София, БАН, 1982, стр. 13.
  4. ↑ Ιστορία Πλεύνας-Πετρούσας. Η Παλαιά Εκκλησία Πλεύνας και άλλες 32 Μεταβυζαντινές Εκκλησίες στο Νομό Δράμας. // Τα Νέα της Πετρούσας. Посетен на 14 ноември 2014.
  5. ↑ Βυζαντινά Μνημεία. // Δήμος Νευροκοπίου. Посетен на 14 ноември 2014.
  6. ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“, Македонски научен институт, София, 1995, стр. 126-127.
  7. ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 234-235. (на руски)
  8. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 194.
  9. ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία. // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009.
  10. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 112-113. (на френски)
  11. ↑ „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, archived from the original on 2012-06-30, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 2012-06-30 
  12. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 47.
  13. ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 482.
  14. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 24.
  15. ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 36.
  16. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 27.
  17. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 29.
  18. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 21.
  19. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 32.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Куманич&oldid=10698505“.