Кърчевски надпис
Надписът от Кърчово, или надписът от Крицува, е старобългарски епиграфски паметник от днешна Гърция. Намира се в средновековната крепост Крицува, край днешното село Кърчово, построена по време на управлението на цар Калоян (1197 – 1207). Надписът е изсечен от името на великия дука Врана в края на 1204 или началото на 1205 година и има следния текст:
| Кърчевски надпис | |
![Надписът по Йордан Иванов от „Български старини из Македония“[1]](/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Karchovski_nadpis_Y_Ivanov_DSC01408.jpg) | |
| Местоположение | |
|---|---|
  Кърчевски надпис Местоположение в Гърция | |
| Страна |  Гърция |
| дем | Синтика |
| село | Кърчово |
| Археология | |
| Вид | строителен надпис |
| Период | XIII век |
| Епоха | Средновековие |
Съдържание
редактиранеОригинал:
+
.. .
. . 
Превод:
| „ | Аз, Врана, великият дука, направих крепостта Крицува на 21 ден от месец май по искане на цар Калоян | “ |
Местоположение
редактиранеКрепостта е изградена източно от село Кърчово на възвишението Връо (на гръцки Врахос) всред естествено скално струпване, достъпно само от север. Входната порта на укреплението е изградена между два 8-метрови скални блока с ходник-прорез, широк около 1,50 m. Вдлъбнатините за укрепващите греди на портата все още личат върху скалите. Надписът е изсечен на южния от двата блока в границите на крепостта, на около метър над земята.
Хронология на изследванията
редактиранеКърчевският надпис е споменат за пръв път от Стефан Веркович през 1889 г. като славянски.[2] През 1891 Георги Стрезов дава повече данни и снимка, и го определя като български.[3] През лятото на 1916 година Йордан Иванов проучва старината и прави снимки. Историкът Георги Баласчев през 1917 година предлага първи прочит на надписа.[4]
Прочит и тълкуване
редактиранеБуквите са с височина 7 – 8 см, издълбани с длето върху слабо заравнена гранитна повърхност и се сливат с естествената текстура на скалата. Символите на третия ред са нечетливи и вероятно дават дата на изсичането. Към 2018 година надписът е видим, но първият символ и предполагаемото име на цар Калоян е заличено.
Георги Баласчев през 1917 година дава първи прочит на надписа като „Азъ Врана дука великъ сътворихъ града Кричумъ и храма за молитва и каяние въ лето 1296 (или 1366)“. От двете предполагаеми дати Баласчев смята втората за по-достоверна. Според Йордан Иванов разчитането на Баласчев не взема предвид графическата и граматическата страна на надписа и предлага друг вариант, в който на последния ред разчита името на цар Калоян.[1] Й. Иванов не разчита неясните начални символи на третия ред, но предполага, че споменатия „Врана, дука велик“ е Теодор Врана, съвременник на Калоян и син на Алексий Врана.
Надписът отразява построяването на крепостта Крицува (Кърчово) в долината на река Белица. Той е свидетелство за наличието на титлата велик дука във военно-административното управление на българската държава по времето на Калоян. Последният е споменат със своята царска титла, което също е от важно историческо значение. Съдържанието на надписа разкрива укрепителните мерки, предприети от Калоян в Сярската област, принадлежаща по негово време към пределите на България. Макар и кратък по съдържание надписът съхранява спомена за грижите, които българският владетел и неговия висш служител великия дука Врана са положили за осигуряване на военната отбрана на западните български предели.[1][5][6]
Бележки
редактиране- ↑ а б в Ивановъ, Йорданъ. Български старини изъ Македония. Второ, допълнено издание. София, Издава Българската академия на наукитѣ, Държавна печатница, 1931.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 104. (на руски)
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 343.
- ↑ Баласчев, Георги. Отечество. 10 юни 1917 г. с. 12.
- ↑ Каймакамова, Миляна. Цар Калоян в българската историческа памет от XIII-XIV в., – в: Сборник „Одринската битка от 1205 г.“. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. с. 63 – 74.
- ↑ Матев, Лальо. Представители на висшата българска аристокрация. Атлас-р, 2013. с. 39.