Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Гърция. За града в Република Македония, наричан понякога Кърчово, вижте Кичево.

Кърчово или Кърчево (на гръцки: Καρυδοχώρι, Каридохори, катаревуса: Καρυδοχώριον, Каридохорион, в превод орехово село, до 1927 Κίρτσοβο/ν[1]) е село в Република Гърция, дем Синтика на област Централна Македония, със 121 жители (2001).

Кърчово
Καρυδοχώρι
— село —
Улица в Кърчово
Улица в Кърчово
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Синтика
Географска област Мървашко
Надм. височина 802 m
Население 121 души (2001)
Пощенски код 623 00
Телефонен код 23230-6
Кърчово в Общомедия

ГеографияРедактиране

Кърчово е село в историко-географската област Мървашко, разположено в южното подножие на планината Славянка на десния бряг на река Белица в малка живописна котловина. Отстои на 27 километра североизточно от град Валовища и на 7 километра източно от Крушево.

ИсторияРедактиране

ЕтимологияРедактиране

Според Йордан Н. Иванов името е от личното име Кърчо, което вероятно е от старобългарския корен кръч – в кръчии, крьчии – работник-рудар. Сравнимо е селищното име Кричим, което бежанците произнасят Кърчим. Жителското име е къ̀рчовя̀нин, къ̀рчовя̀нка, къ̀рчовя̀не или къ̀рчовалѝя, къ̀рчовалѝйка, къ̀рчовалѝи.[2]

СредновековиеРедактиране

 
Кърчевският надпис, състояние в 2018 г.

Кърчово е едно от старите рударски селища в областта Мървашко. Източно от селото личат развалините от средновековната крепост Крицува (Кърчово) и църквата „Свети Атанас“ („Свети Костадин“). Крепостта е построена по заповед на цар Калоян (1197 – 1207) и е посочена в известия Кърчевски надпис. Надписът е изсечен от името на великия дук Врана в края на 1204 или началото на 1205 година и има следния текст:

Аз, Врана, велик дука, направих крепостта Крицува на [21] ден от месец май по искане на цар Калоян.

В Османската империяРедактиране

В османски обобщен данъчен списък на немюсюлманското население от вилаета Тимур Хисаръ̀ от 1616-1617 година селото е отбелязано под името Кърчова със 131 джизие ханета (домакинства).[3]

До втората половина на XIX век селото е един от най-големите доставчици на желязна руда в Мървашко. В Кърчово са работили две пехци и един самоков – и трите общински. Самоковът е спрял да функционира към края на XIX век. След западане на рударската индустрия, населението се занимава със скотовъдство и малко земеделие.

Кърчово има съществен принос в църковно-националните борби на българите в Източна Македония през XIX век. По думите на Васил Кънчов:

В селата Крушево, Кърчово и други някои в черквите им се е чело по славянски от старо време.[4]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Кърчово (Kërtchovo) е посочено като село със 176 домакинства с 580 жители българи.[5]

През 1891 г. Георги Стрезов пише:

Кърчово, ¾ часа от Крушово, при подножието на Цървилово, клон на Лялята. Понеже почвата е камениста, селянете най-много се занимават със скотовъдство; има и въгляре. В това село и в Крушово около 8 къщи и днес се занимават с добиванье желязо. Църква и училище български; до 50 ученика с 1 учител. 180 български къщи. В това село при църквата Св. Атанас е намерен надпис...[6]

Към 1900 г. според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на Кърчово брои 1150 българи.[7] След учредяването на Българската екзархия през 1870 година цялото село става екзархийско. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Киричово има 1424 българи екзархисти. В селото функционира 1 българско начално училище с 1 учител и 48 ученици.[8]

Кърчово е освободено от османска власт от Седма рилска дивизия през октомври 1912 година по време на Балканската война. Тридесет и шест души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]

В ГърцияРедактиране

През Междусъюзническата война в 1913 година половината селото е разорено от гръцката армия, а част от населението му е избито.[10] След войната то попада в пределете на Гърция.

През 1913 и 1918 г. цялото население на селото, с изключение на 10-15 гръкомански семейства се изселва в България – главно в Свети Врач и района (най-вече в село Петрово), Белица, Неврокоп и други.[11] На тяхно място са заселени гърци бежанци от Турция. В 1928 година Кърчово има смесено население от местни хора и бежанци – 43 бежански семейства със 160 души.[12]

В 1927 г. името на селото е променено на Каридохорион.[13]

ЛичностиРедактиране

 
Стоян Божов
 
Революционерът Г. Кърчовалията.
Родени в Кърчово
  •   Георги Башлиев, български революционер, деец на ВМОРО[14]
  •   Георги Чалъков, български революционер, деец на ВМОРО, жив към 1918 г.[14]
  •   Илия Цирункаров, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[15]
  •   Илия Кърчовалията (Илия Аргиров), (1856 – 1918), български революционер, войвода на ВМОРО
  •   Козма Лесновски, български духовник, архимандрит, и революционер
  •   Митьо Илиев (Мито Дедо Илиев), български революционер, войвода на ВМРО
  •   Паско Ангелов, 27-годишен, земеделец, Нестроева рота на 4 битолска дружина[16]
  •   Симеон Ангелов, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, земеделец, 4 ротана 4 битолска дружина[17]
  •   Симеон Божов, български просветен деец, подофицер
  •   Стоян Гаджов, български революционер, деец на ВМОРО, убит преди 1918 г.[14]
  •   Стоян Божов (1864 – 1903), български просветен деец, фолклорист, революционер
  •   Стоян Тилков (1870 – ?), български просветен деец, преподавател в Софийския университет
Починали в Кърчово

Външни препраткиРедактиране

  • Mitrinov, G., E. Moutafov. The inscription on the front of the bell tower of the Valovishta District. – Papers of BAS. Humanities and Social Sciences. Vol. 2, No 1-2, 2015, pp. 24-31. ISSN 2367-6248.

БележкиРедактиране

  1. Πανδέκτης – Μετονομασίες
  2. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 149.
  3. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 227.
  4. Кънчов, Васил. Избрани произведения, Том I, София, 1970, стр. 106.
  5. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 134-135.
  6. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 853.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 184.
  8. D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, стр.188-189.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.848.
  10. Иванов, Йордан. „Населението в югоизточна Македония (Серско, Драмско и Кавалско)“. София, 1917, стр.22.
  11. Йордан Н. Иванов. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.26
  12. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  13. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971
  14. а б в Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр.99.
  15. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 40; а.е. 333, л. 32
  16. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 31.
  17. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 32.