Кърчово
Тази статия е за селото в Гърция. За града в Република Северна Македония, наричан понякога Кърчово, вижте Кичево.
Кърчово или Кърчево (на гръцки: Καρυδοχώρι, Каридохори, катаревуса: Καρυδοχώριον, Каридохорион, в превод орехово село, до 1927 Κίρτσοβο/ν[1]) е село в Република Гърция, дем Синтика на област Централна Македония, със 121 жители (2001).
| Кърчово Καρυδοχώρι | |
| — село — | |
 Улица в Кърчово | |
  Кърчово  Кърчово  Кърчово | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Синтика |
| Географска област | Мървашко |
| Надм. височина | 802 m |
| Население | 121 души (2001) |
| Пощенски код | 623 00 |
| Телефонен код | 23230-6 |
География
редактиранеКърчово е село в историко-географската област Мървашко, разположено в южното подножие на планината Славянка на десния бряг на река Белица в малка живописна котловина. Отстои на 27 километра североизточно от град Валовища и на 7 километра източно от Крушево.
История
редактиранеЕтимология
редактиранеСпоред Йордан Н. Иванов името е от личното име Кърчо, което вероятно е от старобългарския корен кръч – в кръчии, крьчии – работник-рудар. Сравнимо е селищното име Кричим, което бежанците произнасят Кърчим. Жителското име е къ̀рчовя̀нин, къ̀рчовя̀нка, къ̀рчовя̀не или къ̀рчовалѝя, къ̀рчовалѝйка, къ̀рчовалѝи.[2]
Средновековие
редактиране
Кърчово е едно от старите рударски селища в областта Мървашко. Източно от селото личат развалините от средновековната крепост Крицува (Кърчово) и църквата „Свети Атанас“ („Свети Костадин“). Крепостта е построена по заповед на цар Калоян (1197 – 1207) и е посочена в известния Кърчевски надпис. Надписът е изсечен от името на великия дук Врана в края на 1204 или началото на 1205 година и има следния текст:
| „ | Аз, Врана, велик дука, направих крепостта Крицува на [21] ден от месец май по искане на цар Калоян. | “ |
В Османската империя
редактиранеВ османски обобщен данъчен списък на немюсюлманското население от вилаета Тимур Хисаръ̀ от 1616 – 1617 година селото е отбелязано под името Кърчова със 131 джизие ханета (домакинства).[3]
До втората половина на XIX век селото е един от най-големите доставчици на желязна руда в Мървашко. В Кърчово са работили две пехци и един самоков – и трите общински. Самоковът е спрял да функционира към края на XIX век. След западане на рударската индустрия, населението се занимава със скотовъдство и малко земеделие.
Кърчово има съществен принос в църковно-националните борби на българите в Източна Македония през XIX век. По думите на Васил Кънчов:
| „ | В селата Крушево, Кърчово и други някои в черквите им се е чело по славянски от старо време.[4] | “ |
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Кърчово (Kërtchovo) е посочено като село със 176 домакинства с 580 жители българи.[5]
През 1891 година Георги Стрезов пише:
| „ | Кърчово, ¾ часа от Крушово, при подножието на Цървилово, клон на Лялята. Понеже почвата е камениста, селянете най-много се занимават със скотовъдство; има и въгляре. В това село и в Крушово около 8 къщи и днес се занимават с добиванье желязо. Църква и училище български; до 50 ученика с 1 учител. 180 български къщи. В това село при църквата Св. Атанас е намерен надпис...[6] | “ |
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на Кърчово брои 1150 българи.[7] След учредяването на Българската екзархия през 1870 година цялото село става екзархийско. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Киричово има 1424 българи екзархисти. В селото функционира 1 българско начално училище с 1 учител и 48 ученици.[8]
В 1904/1905 година в българското училище в селото преподава Елена Димитрова с непълно педагогическо образование.[9]
Кърчово е освободено от османска власт от Седма рилска дивизия през октомври 1912 година по време на Балканската война. Тридесет и шест души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]
В Гърция
редактиранеПрез Междусъюзническата война в 1913 година половината селото е разорено от гръцката армия, а част от населението му е избито.[11] След войната то попада в пределете на Гърция.
През 1913 и 1918 година цялото население на селото, с изключение на 10 – 15 гръкомански семейства се изселва в България – главно в Свети Врач и района (най-вече в село Петрово), Белица, Неврокоп и други.[12] На тяхно място са заселени гърци бежанци от Турция. В 1928 година Кърчово има смесено население от местни хора и бежанци – 43 бежански семейства със 160 души.[13]
В 1927 г. името на селото е променено на Каридохорион.[14]
Личности
редактиране
- Родени в Кърчово
Георги Башлиев, български революционер, деец на ВМОРО[15]- Георги Чалъков (1862 – ?), български революционер, деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец[16], жив към 1918 г.[15]
- Димитър Попбожов, български духовник и революционер
- Димитър Тилков, български общественик и революционер
- Илия Цирункаров (1892 – 1915), български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[17]
- Илия Кърчовалията (1856 – 1918, Илия Аргиров), български революционер, войвода на ВМОРО
- Козма Лесновски (? – 1907), български духовник, архимандрит, и революционер
- Митьо Илиев (1882 – 1932, Мито Дедо Илиев), български революционер, войвода на ВМРО
- Паско Ангелов, 27-годишен, земеделец, Нестроева рота на 4 битолска дружина[18]
- Симеон Ангелов, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, земеделец, 4 ротана 4 битолска дружина[19]
- Симеон Божов, български просветен деец, подофицер
- Стоян Божов (1864 – 1903), български просветен деец, фолклорист, революционер
- Стоян Гадъков (1865 – 1901), български революционер от ВМОРО
- Стоян Сурлев, български революционер, деец на ВМОРО,[20] македоно-одрински опълченец в четата на Георги Занков[21]
- Стоян Тилков (1870 – ?), български просветен деец, преподавател в Софийския университет
- Починали в Кърчово
- Илия Кърчовалията (Илия Аргиров), (1856 – 1918), български революционер
- Стоян Божов (1864 – 1903), български просветен деец, фолклорист, революционер
Янаки Георгиев (? – 1903), български революционер
Външни препратки
редактиране- Mitrinov, G., E. Moutafov. The inscription on the front of the bell tower of the Valovishta District. – Papers of BAS. Humanities and Social Sciences. Vol. 2, No 1-2, 2015, pp. 24–31. ISSN 2367-6248.
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 149.
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 227.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 106.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 134 – 135.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 853.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 184.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 188-189. (на френски)
- ↑ Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. с. 157.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 848.
- ↑ Иванов, Йордан. „Населението в югоизточна Македония (Сярско, Драмско и Кавалско)“. София, 1917, стр.22.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 26.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 99.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 795.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 40; а.е. 333, л. 32
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 31.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 32.
- ↑ Баждаров, Георги. Моите спомени. София, 2001. с. 72 - 73.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 683.