Ласло Кубала
Ласло Кубала Стеч (на унгарски: László Kubala Stecz) е бивш унгарски футболист и треньор по футбол. През годините е носил екипите на Ференцварош, Слован Братислава, Вашаш, Барселона и Еспаньол. Има записани участия за три различни национални отбора - Чехословакия, Унгария и Испания, затова и е наричан в тези страни по три различни начина - Ладислав Кубала (на словашки: Ladislav Kubala)[1] и Ладислао Кубала (на испански: Ladislao Kubala).[2] Една от легендите на Барселона, името му е записано със златни букви в „Алеята на славата“.[2] През целия си престой в отбора изиграва общо 329 официални мача в които отбелязва впечатляващите 243 гола.[3]
| Ласло Кубала | |||||||||
 Кубала с екипа на Барса през 1953 г. | |||||||||
| Лична информация | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Роден | László Kubala Stecz 10 юни 1927 г. | ||||||||
| Починал | 17 май 2002 г. | ||||||||
| Ръст | 1.76 cm | ||||||||
| Пост | нападател | ||||||||
| Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
| Национален отбор | |||||||||
| |||||||||
| Треньор | |||||||||
| |||||||||
| 1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства . | |||||||||
| Ласло Кубала в Общомедия | |||||||||
През 1999 година по време на тържествата по случай стогодишнината от създаването на клуба в анкета, проведена от феновете на Барселона е избран за „Най-добрия футболист“ в клубната история.[3] Наред с точните си пасове и дрибъл Кубала е известен още като един от най-големите изпълнители на преки свободни удари в историята.[2]
Той е треньорът, ръководил най-дълго испанския национален отбор, цели 11 години за периода (1969- 1980).[4] Кубала заедно с Алфредо ди Стефано са единствените футболисти в света, състезавали се за три различни национални отбора.[5], той е и първият футболист в Испания за когото на футболна среща е издигнат индививуален транспарант („Кубала е Бог“, в мач срещу Еспаньол на Камп Ноу през 1958 г.).[3]
Състезателна кариера редактиране
Ласло Кубала е роден в Будапеща. Майка му Анна Стеч има полски, словашки и унгарски корени, а баща му е от словашкото малцинство в Унгария. Започва да се занимава с футбол в школата на Ганц ТЕ, който по онова време се състезава в трета унгарска дивизия. На 18-годишна възраст подписва договор с Ференцварош, където негов съотборник е Шандор Кочиш. През 1946 година Ласло се премества в Чехословакия, за да избегне военната служба и подписва договор със Слован Братислава. През 1947 г. сключва брак със сестрата на националния селекционер на Чехословакия Фердинанд Даучик - Ана Виола Даучик, записва и мачове за националния отбор. През 1948 г. се връща в Унгария, като причината е отново избягване на военната служба и подписва с Вашаш.
В началото на 1949 г. Унгария става комунистическа страна и Ласло Кубала отново емигрира. Установява се в Италия, където за кратко се състезава за скромния Про Патрия. Приема поканата да изкара пробен период в Торино, част от която е участие в приятелската среща между Торино и Бенфика, но поради семейни причини не пътува за Лисабон и така избягва самолетната катастрофа, в която загива целият велик отбор на Торино.[6] В същото време Унгарската Футболна Федерация го обвинява в нарушение на договорните му отношения към клубния му отбор Вашаш, както и за незаконното му напускане на страната, без да е изпълнил военната си служба. ФИФА подкрепя федерацията и го лишава от състезателни права за срок от една година.[6] През януари 1950 г. Кубала заедно с други бежанци от Източна Европа сформира отбор по футбол с име Хунгария. През лятото на същата година пристигат в Испания за да изиграят няколко приятелски срещи. По време на тези мачове Кубала е забелязан от скаутите на Реал Мадрид и Барселона, но той предпочита офертата на „каталунците“.[5][6]
Подписва договор с „каталунците“ на 15 юни 1950 г., а като част от сделката, Фердинанд Даучик става треньор на тима. Поради забраната на ФИФА, Кубала една година играе само в приятелски срещи. В първия си сезон в Примера Дивисион отбелязва 26 гола в 19 мача. От тях седем гола при победата с 9-0 над Спортинг Хихон, а също и пет срещу Селта Виго, както и два хеттрика срещу Севиля и Расинг Сантандер. Седемте му гола в един мач остават рекорд за Ла Лига и до днес. По време на престоя си в Барселона Кубала отбелязва общо 14 хеттрика.[7] За 11-те си години в Барселона той изиграва общо 329 срещи от всичките първенства и турнири в които отбелязва 243 гола. След още две титли на Испания и два трофея от турнира за Купата на панаирните градове Кубала прекратява кариерата си през 1962 г.[8]
Национален отбор редактиране
Попада в състава на Испания за Мондиал 1962, но пропуска първенството поради контузия. Така въпреки че играе за три различни страни, Кубала никога не участва на световни футболни финали.
Треньорска кариера редактиране
След като напуска Барселона, Кубала приема офертата на Еспаньол и става играещ треньор на клуба, където си партнира с Алфредо ди Стефано.
През 1966 г. поема Цюрих, където отново е играещ треньор. С екипа на швейцарския тим участва в турнира за Купата на европейските шампиони, като последният му мач е срещу Селтик. Като национален селекционер води Испания на Мондиал 1978 в Аржентина. Тази длъжност той изпълнявана от 1969 до 1980 г., най-дълго задържал се треньор на този пост.
Умира на 17 май 2002 г. на 74-годишна възраст в Барселона. В знак на признателност през 2009 г. ръководството на клуба открива негов паметник на Камп Ноу.[9]
Успехи редактиране
Като футболист редактиране
- Примера Дивисион (4): 1951/52, 1952/53, 1958/59, 1959/60
- Купа на краля (5): 1951, 1952, 1953, 1957, 1959
- Купа на панаирните градове (2): 1955/58, 1958/60
- Латинска купа (1): 1952
- Купа Ева Дуарте (2): 1952, 1953
Като треньор редактиране
- Сегунда Дивисион (1): 1987/88
Източници редактиране
- ↑ Kto bol Ladislav Kubala? Архив на оригинала от 2015-02-08 в Wayback Machine. profutbal.sk
- ↑ а б в LÉGENDES→Ladislao Kubala Архив на оригинала от 2015-02-08 в Wayback Machine. fcbarcelona.com ((es))
- ↑ а б в Ладислао Кубала. «И целого мира мало…» Архив на оригинала от 2009-01-27 в Wayback Machine. barcamania.com ((ru))
- ↑ MANAGERS → managed Spain national team, in chronological order eu-football
- ↑ а б Човекът, построил Камп Ноу manorlegend
- ↑ а б в Ласло Кубала sport.framar
- ↑ Ласло Кубала sport.framar
- ↑ Човекът, построил Камп Ноу manorlegend.blogspot
- ↑ Откриха паметник на Ласло Кубала до „Камп Ноу“, архив на оригинала от 8 февруари 2015, https://web.archive.org/web/20150208210030/http://www.tvevropa.com/bg/news/sport/view/13462, посетен на 8 февруари 2015
