Лактозна толерантност

Лактозна толерантност, лактозна поносимост се нарича свойство, присъщо на по-малка част от хората да произвеждат ензима лактаза в зряла възраст. Носителите на свойството лактозна толерантност могат да се хранят с прясно мляко и по правило са наследници на народи, занимавали се някога основно със скотовъдство.

Лактозна толерантност
Лактоза (disaccharide of β-D-galactose & β-D-glucose), която нормално се разделя на лактаза
Специалностгастроентерология
Класификация и външни ресурси
МКБ-10E73
МКБ-9271.3
OMIM223100 150220
База данни
DiseasesDB
7238
База данни
MedlinePlus
000276
База данни
eMedicine
med/3429 ped/1270
Мед. рубрики MeSHD007787
Лактозна толерантност в Общомедия

Обратното свойство – лактозна непоносимост е присъщо на по-голямата част от човечеството. При носителите на свойството лактозна нетолерантност производството на ензима лактаза се блокира след достигането на определена възраст и в зряла възраст те не могат да се хранят с прясно мляко. По правило са наследници на народи, занимавали се някога със земеделие или лов и събирателство.

Симптоми

редактиране

Основният симптом на непоносимост към лактоза е нежелана реакция към продукти, съдържащи лактоза (главно мляко), включително подуване на корема и болки, метеоризъм, диария, гадене и повръщане (особено при юноши). Те се появяват от половин до два часа след консумация. Тежестта на симптомите зависи от количеството приета лактоза; повечето хора с непоносимост към лактоза могат да приемат малки количества в начина им на хранене без неблагоприятни ефекти.

Биология

редактиране

Като норма при бозайниците, когато младият организъм достигне определена възраст, производството на ензима лактаза постепенно намалява. Това прави преработката на млечната захар – лактоза невъзможно. Вероятно това е древен еволюционен механизъм, подпомагащ отбиването на кърмачето.

В някои човешки популации (произхождащи най-вече от Европа, Близкият изток и Индия), ензимът лактаза се произвежда и в зряла възраст. Млякото и млечните продукти са основна част от хранителната диета на тези популации. Изглежда хилядолетията на симбиоза с домашни животни, произвеждащи излишъци от мляко (овце, кози, крави) са станали причина за тази еволюционна адаптация.

Лактозната толерантност се класифицира като неотения (придобиване на детски характеристики от възрастния организъм). Тя е също пример на биологична адаптация, причинена от културна еволюция. Може да се разглежда и като преадаптация на поведението – храненето с майчино мляко преминава в хранене с мляко на други видове.

Еволюционни предимства

редактиране

Лактозната толерантност осигурява сериозни предимства на човешките култури, зависещи от скотовъдството. Тя позволява на номадските народи да оцеляват в среда, практически лишена от всякакви хранителни източници освен стадата им, като не се налага да убиват животните си, а само да ползват млечните излишъци.

Еволюционни хипотези

редактиране

Предполага се, че около 4000 г. пр.н.е. или по-рано във втората човешка хромозома е възникнала единична мутация, направила нефункционален регулаторният белтък, потискащ производството на ензима лактаза в зряла възраст.

Има различни версии за броя на местата, където тази промяна е настъпила независимо. Възможно е това да е станало на три места – в Северна Европа, в степите на Арабския полуостров или Сахара и в областта на Уганда-Руанда. Възможно е и еднократно възникване преди около 5000 г. някъде в Близкия изток и последващо разпространение на мутацията при преселения.

Бъдещо прецизно картиране на втора хромозома, откриване и сравняване на последователностите на регулаторния ген ще отговори по-прецизно на въпроса.

Съществува любопитна връзка между хипотезата във варианта за двукратно независимо възникване и историята на големите езикови групи: възможно е двете огнища на поява на мутацията – северно (Европа) и южно (Арабски полуостров) да са свързани съответно с климатичните пояси на обитаване на северните номади (степите на Русия и Средна Азия) и южните номади (Арабски полуостров) и с появата и разпространението на арийските и семитски езикови семейства.

Външни препратки

редактиране