Отваря главното меню

Ласло Кубала Стеч (на унгарски: László Kubala Stecz) е бивш унгарски футболист и треньор по футбол. През годините е носил екипите на Ференцварош, Слован Братислава, Вашаш, Барселона и Еспаньол. Има записани участия за три различни национални отбора - Чехословакия, Унгария и Испания, затова и е наричан в тези страни по три различни начина - Ладислав Кубала (на словашки: Ladislav Kubala)[1] и Ласлао Кубала (на испански: Ladislao Kubala).[2] Една от легендите на Барселона, името му е записано със златни букви в „Алеята на славата“.[2] През целия си престой в отбора изиграва общо 329 официални мача в които отбелязва впечатляващите 243 гола.[3]

Ласло Кубала
Kubala.jpg
Кубала с екипа на Барса през 1953 г.
Лична информация
Роден László Kubala Stecz
10 юни 1927 г.
Будапеща, Унгария
Починал 17 май 2002 г. (74 г.)
Барселона, Испания
Ръст 1.76 cm
Пост нападател
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1944
1945–1946
1946–1948
1948–1949
1949–1950
1950
1951–1961
1963–1965
1966–1967
1967
Общо
Flag of Hungary.svg Ганц TE
Flag of Hungary.svg Ференцварош
Flag of the Czech Republic.svg Слован Братислава
Flag of Hungary.svg Вашаш
Flag of Italy.svg Про Патрия
Хунгария
Flag of Spain.svg Барселона
Flag of Spain.svg Еспаньол
Швейцария Цюрих
Flag of Canada.svg Торонто Фалкънс
9
49
33
20
16
6
186
29
12
19
379
(2)
(27)
(14)
(10)
(9)
(5)
(131)
(7)
(7)
(5)
(217)
Национален отбор
1946–1947
1948
1953–1961
1954–1963
Flag of the Czech Republic.svg Чехословакия
Flag of Hungary.svg Унгария
Flag of Spain.svg Испания
Flag of Catalonia.svg Каталуния
6
3
19
4
(4)
(0)
(11)
(4)
Треньор
1961–1963
1963–1966
1966–1967
1968
1968–1969
1969–1980
1980
1982–1986
1986
1987–1988
1988–1989
1992
1995
Flag of Spain.svg Барселона
Flag of Spain.svg Еспаньол
Швейцария Цюрих
Flag of Canada.svg Торонто Фалконс
Flag of Spain.svg Кордоба
Flag of Spain.svg Испания
Flag of Spain.svg Барселона
Flag of Saudi Arabia.svg Ал-Хилал
Flag of Spain.svg Мурсия
Flag of Spain.svg КД Малага
Flag of Spain.svg Елче
Flag of Spain.svg Испания до 21
Flag of Paraguay.svg Парагвай
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Ласло Кубала в Общомедия

През 1999 година по време на тържествата по случай стогодишнината от създаването на клуба в анкета, проведена от феновете на Барса е избран за „Най-добрият футболист“ в клубната история.[3] Наред с точните си пасове и дрибъл Кубала е известен още като един от най-големите изпълнители на преки свободни удари в историята.[2]

Той е треньорът, ръководил най-дълго испанския национален отбор, цели 11 години за периода (1969- 1980).[4] Кубала заедно с Алфредо ди Стефано са единствените футболисти в света, състезавали се за три различни национални отбора.[5], той е и първият футболист в Испания за когото на футболна среща е издигнат индививуален транспарант („Кубала е Бог“, в мач срещу Еспаньол на Камп Ноу през 1958 г.).[3]

Съдържание

Състезателна кариераРедактиране

Ласло Кубала е роден в Будапеща. Майка му Анна Стеч има полски, словашки и унгарски корени, а баща му е от словашкото малцинство в Унгария. Започва да се занимава с футбол в школата на Ганц ТЕ, който по онова време се състезава в трета унгарска дивизия. На 18-годишна възраст подписва договор с Ференцварош, където негов съотборник е Шандор Кочиш. През 1946 година Ласло се премества в Чехословакия, за да избегне военната служба и подписва договор със Слован Братислава. През 1947 г. сключва брак със сестрата на националния селекционер на Чехословакия Фердинанд Даучик - Ана Виола Даучик, записва и мачове за националния отбор. През 1948 г. се връща в Унгария, като причината е отново избягване на военната служба и подписва с Вашаш.

В началото на 1949 г. Унгария става комунистическа страна и Ласло Кубала отново емигрира. Установява се в Италия, където за кратко се състезава за скромния Про Патрия. Приема поканата да изкара пробен период в Торино, част от която е участие в приятелската среща между Торино и Бенфика, но поради семейни причини не пътува за Лисабон и така избягва самолетната катастрофа, в която загива целият велик отбор на Торино.[6] В същото време Унгарската Футболна Федерация го обвинява в нарушение на договорните му отношения към клубният му отбор Вашаш, както и за незаконното му напускане на страната, без да е изпълнил военната си служба. ФИФА подкрепя федерацията и го лишава от състезателни права за срок от една година.[6] През януари 1950 г. Кубала заедно с други бежанци от Източна Европа сформира отбор по футбол с име Хунгария. През лятото на същата година пристигат в Испания за да изиграят няколко приятелски срещи. По време на тези мачове Кубала е забелязан от скаутите на Реал Мадрид и ФК Барселона, но той предпочита офертата на „каталунците“.[5][6]

Подписва договор с „каталунците“ на 15 юни 1950 г., а като част от сделката, Фердинанд Даучик става треньор на тима. Поради забраната на ФИФА, Кубала една година играе само в приятелски срещи. В първия си сезон в Примера Дивисион отбелязва 26 гола в 19 мача. От тях седем гола при победата с 9-0 над Спортинг Хихон, а също и пет срещу Селта Виго, както и два хеттрика срещу Севиля и Расинг Сантандер. Седемте му гола в един мач остават рекорд за Ла Лига и до днес. По време на престоя си в Барселона Кубала отбелязва общо 14 хеттрика.[7] За 11-те си години в Барса той изиграва общо 329 срещи от всичките първенства и турнири в които отбелязва 243 гола. След още две титли на Испания и два трофея от турнира за Купата на панаирните градове Кубала прекратява кариерата си през 1962 г.[8]

Национален отборРедактиране

Попада в състава на Испания за Мондиал 1962, но пропуска първенството пъради контузия. Така въпреки, че играе за три различни страни, Кубала никога не участва на световни футболни финали.

Треньорска кариераРедактиране

След като напуска Барса, Кубала приема офертата на Еспаньол и става играещ треньор на клуба, където си партнира с Алфредо ди Стефано.

През 1966 г. поема Цюрих, където отново е играещ треньор. С екипа на швейцарският тим участва в турнира за Купата на европейските шампиони, като последният му мач е срещу Селтик. Като национален селекционер води Испания на Мондиал 1978 в Аржентина. Тази длъжност той изпълнявана от 1969 до 1980 г., най-дълго задържал се треньор на този пост.

Умира на 17 май 2002 г. на 74-годишна възраст в Барселона. В знак на признателност през 2009 г. ръководството на клуба открива негов паметник на Камп Ноу.[9]

УспехиРедактиране

Като футболистРедактиране

  Барселона

Като треньорРедактиране

  КД Малага

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране