Латово (на македонска литературна норма: Латово) е село, в община Брод (Македонски Брод).

Латово
Латово
— село —
Поглед на Латово
Поглед на Латово
41.4883° с. ш. 21.1692° и. д.
Латово
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаБрод
Географска областДолно Кичево
Надм. височина593 m
Население85 души (2002)
Пощенски код6530
Латово в Общомедия

География редактиране

Селото се разположено в областта Долно Кичево на десния бряг на Треска (Голема) в пролома на реката между Песяк и Бушева планина.

История редактиране

В XIX век Латово е село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Латово (Latovo) е посочено като село с 28 домакинства със 120 жители българи.[1] Църквата „Света Богородица“ е от 1881 година.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Латово е населявано от 400 жители, всички българи.[3] Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Латово има 35 български къщи.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Лотово е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 40 къщи.[5]

Цялото население на Латово е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Латово има 480 българи екзархисти.[6]

Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Латово:[7]

Домакинства Гурбетчии Грамотни Неграмотни
мъже жени общо мъже жени общо
51 55 71 13 84 83 116 199

При избухването на Балканската война в 1912 година 17 души от Латово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Латово като българско село.[9]

В 1938 година е построен манастирът „Свети Петър и Павел“, но по-късно е запуснат.[2]

Според преброяването от 2002 година Латово има 85 жители македонци.[10]

Личности редактиране

Родени в Латово

Бележки редактиране

  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 92-93.
  2. а б Бродско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2012-06-14. Посетен на 7 март 2014 г.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 257.
  4. Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 18.
  5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 35. (на македонска литературна норма)
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
  7. Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 76.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 858.
  9. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  10. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-27 
  11. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35
  12. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.42
  13. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  14. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 38.