Мицко Кръстев
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: разширяване по версията на английски език. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Мицко Кръстев Павловски, известен и като Мицко Поречки (на сръбски: Мицко Крстић Требинец), e сърбомански войвода и пропаганден агитатор на Сръбската въоръжена пропаганда в Македония.
Мицко Кръстев | |
сърбомански войвода | |
Роден |
1855 г.
|
---|---|
Починал | 29 октомври 1909 г.
|
Мицко Кръстев в Общомедия |
Биография
редактиранеСмята се, че Мицко е роден около 1855 година (или в 1858[1]) в кичевското село Латово. Самият той твърди, че е от село Требино, а по-късно семейството му се е преселило в Латово.[2] Баща му го изпраща в Скопие да учи за самарджия.[3], а след това отива в Турну Северин. След инцидент с баща му, който бил унизен от местен турски бег, Мицко решава да се бори срещу османската власт. През 1876 година се записва доброволец в Сръбско-турската война, а след това участва и в боевете на сръбските части в Руско-турската война. След войната се завръща със свои другари в Македония. През лятото на 1878 година е в четата на Стефан Петревски Угриновски, с която убива разбойника Джемо[4]. След Берлинския конгрес се включва в локални четнически действия срещу турските сили в района, известни като Демирхисарски заговор.[5]
След разгрома на четите е заловен от турците в началото на 1882 година. Според Коста Църнушанов Мицко се е криел в Беличката планина, но е открит от турски сили и обсаден. Мицко се предава, след обещание от водача на потерята, че ще му се прости.[6] Осъден е на 101 години заточение. Лежи в затворите в Битоля и Солун, където продължава да бъде под влиянието на сръбската пропаганда и учи сръбско четмо и писмо. През 1896 година в затвора в Битоля Йордан Гавазов, Стоян Лазов и Дончо Щипянчето от ВМОРО намушкват с ками няколко пъти Мицко Кръстев за непристойното му поведение, след което Мицко окончателно минава в услуга на сръбската пропаганда в Македония.[7]
През 1897 година във връзка с Гръцко-турската война, София успяла да издейства политическа амнистия за българските затворници, но Мицко отказва да се възползва от тази възможност. В 1901 година в битолския затвор е вкаран и Даме Груев, който се сприятелява с Мицко и прави неуспешен опит да го привлече във ВМОРО. Даме Груев си спомня:
„ | Мицко, родом от с. Латово, Кичевско. Той е бил осъден като въстаник от 1881 г. и бе пролежал дотогава цели 19 години в затвора. Често се срещахме. Мицко е бил сърбоманин. Аз се опитах да въздействам върху него и той, когато бе пуснат, дори ми обеща да влезе в нашите чети, но не го направи, види се под влиянието на сръбския консул или на сръбските учители[8]. | “ |
Мицко е освободен през 1901 година след намесата на сръбският консул Михайло Ристич в Битоля. След 20 години затвор Мицко е с ограничени права на придвижване и от 1901 до 1904 година живее в Битоля на разноски на сръбското консулство.
На 18 април 1904 г. с помощта на сръбското консулство е организирано бягството му. Мицко заминава за Поречието, където организира първата сръбска въоръжена чета в Македония. Скоро тя е разкрита от ВМОРО и той поисква инструкции от страна на Белград. Указанията са да се избягват преки сблъсъци, докато сърбоманите се укрепят в района. През август 1904 година войводата Георги Сугарев започва да преследва четата на Мицко, а за подкрепление е изпратен и войводата Петър Ацев. След това на място с четата си пристига и Даме Груев. Сборната чета се разполага в село Слатино.
След като разкрива разположението им, Мицко незабавно уведомява османските власти и турски части обграждат селото, като атакуват четите на ВМОРО. След изненадващата атака четите са разпръснати и напускат селото, а Мицко разбира, че Даме Груев е ранен и се крие в него. В резултат Груев е пленен от Мицко и е държан като заложник един месец. Той е освободен след заплаха на ВМОРО и намесата на сръбския консул. Малко след това Мицко изпада в немилост пред сръбските власти, след като започва да разбойничества из района. Същевременно се появяват нови сръбски чети начело с Глигор Соколов, Йован Бабунски и други. Сръбският четнически щаб решава при тази ситуация да подмени Мицко, а той е прехвърлен Сърбия и е интерниран в Крагуевац. По време на престоя му в Сърбия османската легация в Белград предлага Мицко да бъде върнат в Македония и да бъде назначен на служба в османската полиция, но тази възможност е отхвърлена от Хюсеин Хилми паша.[9]
След Младотурската революция от 1908 година Мицко се връща в Поречието. През 1909 година младотурците предприемат репресии и на 13 октомври в село Ижища той е ликвидиран. Според разследването на турската власт неговото убийство било извършено от българския войвода Блаже Биринчето, но след като не били открити никакви доказателства, скалъпеното следствие било прекратено.
Бележки
редактиране- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 304.
- ↑ Јагодић, Милош. Мицко Крстевић: Писма из битољског затвора (1897 – 1899), Мешовита грађа. MISCELLANEA, vol. XXXIII, НОВА СЕРИЈА Kњ. XXXIII, Београд 2012, с. 352, 354., архив на оригинала от 10 май 2017, https://web.archive.org/web/20170510113455/http://www.iib.ac.rs/docs/MiscellaneaNS33%282012%29.pdf, посетен на 18 март 2017
- ↑ Коџа. Четнички споменик, Војвода Мицко, живот и рад, Скопље, 1930.
- ↑ Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 765. (на македонска литературна норма)
- ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 13.
- ↑ Църнушанов, Коста. Охридското съзаклятие: предшественици, вдъхновители и дейци, Национален съвет на ОФ, 1966, с.182.
- ↑ Николов, Тома. Спомени от моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 95.
- ↑ „ВМОРО през погледа на нейните основатели“, Военно Издателство, София, 2003 г., стр.27 (Спомени на Даме Груев)
- ↑ Дорев, Панчо. Костурско в Македонската революция. Официални документи из тайните турски архиви на Великото везирство и на Хилми паша, София, 1937, с. 69 – 70.