Отваря главното меню

Мицко Кръстев Павловски, известен и като Мицко Поречки (на сръбски: Мицко Крстић Требинец), e сърбомански войвода и пропаганден агитатор на Сръбската въоръжена пропаганда в Македония.

Мицко Кръстев
Мицко Крстић
сърбомански войвода

Роден
Починал
Мицко Кръстев в Общомедия

БиографияРедактиране

Смята се, че Мицко е роден около 1855 година в Кичевското село Латово. Самият той твърди, че е от село Требино, а по-късно семейството му се е преселило в Латово.[1] Баща му го изпраща в Скопие да учи за самарджия.[2], а след това отива в Турну Северин. След инцидент с баща му, който бил унизен от местен турски бег, Мицко решава да се бори срущу османската власт. През 1876 година се записва доброволец в Сръбско-турската война, а след това участва и в боевете на сръбските части в Руско-турската война. След войната се завръща със свои другари в Македония. През лятото на 1878 година е в четата на Стефан Петревски Угриновски, с която убива разбойника Джемо[3]. След Берлинския конгрес се включва в локални четнически действия срещу турските сили в района, известни като Демирхисарски заговор.

 
Мицко Кръстев с негов другар.

След разгрома на четите е заловен от турците в началото на 1882 година. Според Коста Църнушанов Мицко се е криел в Беличката планина, но е открит от турски сили и обсаден. Мицко се предава, след обещание от водача на потерята, че ще му се прости.[4] Осъден е на 101 години заточение. Лежи в затворите в Битоля и Солун, където продължава да бъде под влиянието на сръбската пропаганда и учи сръбско четмо и писмо. През 1896 година в затвора в Битоля Йордан Гавазов, Стоян Лазов и Дончо Щипянчето от ВМОРО намушкват с ками няколко пъти Мицко Кръстев за непристойното му поведение, след което Мицко окончателно минава в услуга на сръбската пропаганда в Македония.[5]

През 1897 година във връзка с Гръцко-турската война, София успяла да издейства политическа амнистия за българските затворници, но Мицко отказва да се възползва от тази възможност. В 1901 година в битолския затвор е вкаран и Даме Груев, който се сприятелява с Мицко и прави неуспешен опит да го привлече във ВМОРО. Даме Груев си спомня:

 
Мицко (седнал) със свои четници
Мицко, родом от с. Латово, Кичевско. Той е бил осъден като въстаник от 1881 г. и бе пролежал дотогава цели 19 години в затвора. Често се срещахме. Мицко е бил сърбоманин. Аз се опитах да въздействам върху него и той, когато бе пуснат, дори ми обеща да влезе в нашите чети, но не го направи, види се под влиянието на сръбския консул или на сръбските учители[6].

Мицко е освободен през 1901 година след намесата на сръбският консул Михайло Ристич в Битоля. След 20 години затвор Мицко е с ограничени права на придвижване и от 1901 до 1904 година живее в Битоля на разноски на сръбското консулство. На 18 април 1904 г. с помощта на сръбското консулство е организирано бягството му. Мицко заминава за Поречието, където организира първата сръбска въоръжена чета в Македония. Скоро тя е разкрита от ВМОРО и той поисква инструкции от страна на Белград. Указанията са да се избягват преки сблъсъци, докато сърбоманите се укрепят в района. През август 1904 година войводата Георги Сугарев започва да преследва четата на Мицко, а за подкрепление е изпратен и войводата Петър Ацев. След това на място с четата си пристига и Даме Груев. Сборната чета се разполага в село Слатино.

 
Четникът Душан, войводата Мицко Кръстев, войводата Йован Довезенски и четникът Глигорие в 1904 г.
 
Коџа. „Четнички споменик, Војвода Мицко, живот и рад“, Скопље, 1930.
 
Сръски доклад за убийството на Мицко

След като разкрива разположението им, Мицко незабавно уведомява османските власти и турски части обграждат селото, като атакуват четите на ВМОРО. След изненадващата атака четите са разпръснати и напускат селото, а Мицко разбира, че Даме Груев е ранен и се крие в него. В резултат Груев е пленен от Мицко и е държан като заложник един месец. Той е освободен след заплаха на ВМОРО и намесата на сръбския консул. Малко след това Мицко изпада в немилост пред сръбските власти, след като започва да разбойничества из района. Същевременно се появяват нови сръбски чети начело с Глигор Соколов, Йован Бабунски и други. Сръбският четнически щаб решава при тази ситуация да подмени Мицко, а той е прехвърлен Сърбия и е интерниран в Крагуевац. По време на престоя му в Сърбия османската легация в Белград предлага Мицко да бъде върнат в Македония и да бъде назначен на служба в османската полиция, но тази възможност е отхвърлена от Хюсеин Хилми паша.[7]

След Младотурската революция от 1908 година Мицко се връща в Поречието. През 1909 година младотурците предприемат репресии и на 13 октомври в село Ижища той е ликвидиран. Според разследването на турската власт неговото убийство било извършено от българския войвода Блаже Биринчето, но след като не били открити никакви доказателства, скалъпеното следствие било прекратено.

БележкиРедактиране

  1. Јагодић, Милош. Мицко Крстевић: Писма из битољског затвора (1897-1899), Мешовита грађа. MISCELLANEA, vol. XXXIII, НОВА СЕРИЈА Kњ. XXXIII, Београд 2012, с. 352, 354.
  2. Коџа. Четнички споменик, Војвода Мицко, живот и рад, Скопље, 1930.
  3. Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 765.
  4. Църнушанов, Коста. Охридското съзаклятие: предшественици, вдъхновители и дейци, Национален съвет на ОФ, 1966, с.182.
  5. Николов, Тома. Спомени от моето минало, Издателство на Отечествения фронт, София, 1988 г. [1]
  6. „ВМОРО през погледа на нейните основатели“, Военно Издателство, София, 2003 г., стр.27 (Спомени на Даме Груев)
  7. Дорев, Панчо. Костурско в Македонската революция. Официални документи из тайните турски архиви на Великото везирство и на Хилми паша, София, 1937, с. 69-70.