Петър Танчев

Петър Танчев Желев е български политик, Секретар (Председател) на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) от 1974 до 1989 г.

Петър Танчев
Секретар на БЗНС
Мандат	27 декември 1974 – 2 декември 1989
Назначен от	Управителен съвет на БЗНС
Секретар на Постоянното присъствие на БЗНС:
1 декември 1976 – 2 декември 1989	Алекси Иванов
Наследник	Ангел Димитров
Първи зам.председател на Държавния съвет на НР.България
Мандат	27 декември 1974 г. – 14 декември 1989 г.
Назначен от	6 то Народно събрание
Предшественик	Георги Трайков
Наследник	Ангел Димитров
Първи зам.-председател
1971 – 1976	Кръстю Тричков
	Георги Джагаров
Зам.-министър-председател
1976 – 1981	Тано Цолов
1979 – 1987, 1989	Георги Йорданов
1981 – 1985	Станиш Бонев
1986 – дек.1988 (от 19 август 1987 до 19 декември 1988 г. – министър на земеделието и горите която длъжност е глава на суперминистерство, равна на вицепремиер)	Алекси Иванов
Предшественик	Георги Трайков
Наследник	Ангел Димитров
Лична информация
Роден	12 юли 1920 г. село Гледка, Хасковско, Царство България
Починал	21 юли 1992 г. София, България
Погребан	Централни софийски гробища
Националност	България
Религия	Атеизъм
Полит. партия	БЗНС (1935 – 1990)
Професия	юрист • политик
Военна служба
Преданост	БКП – БЗНС (казионен) – Отечествен фронт
Отличия	Герой на соц.труд, орден „Георги Димитров“, Орден „13 века България“, Международна ленинска награда
Народен представител в: VI ВНС   I НС   II НС   III НС   IV НС   V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС
Портал  Политика

Биография

Петър Танчев е народен представител в I (1950 – 1953), II (1954 – 1957), III (1958 – 1961), IV (1962 – 1965), V (1966 – 1971), VI (1971 – 1976), VII (1976 – 1981), VIII (1981 – 1986) и IX народно събрание (1986 – 1990).

Петър Танчев е роден през 1920 г. в село Гледка, Хасковско. През 1935 г. става член на лявото крило на Българския земеделски младежки съюз, а през 1940 – 1942 г. е арестуван за политическата си дейност. През 1944 г. завършва право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“.

След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. влиза в централното ръководство на БЗНС, а от 1974 г. е негов лидер. Между 1945 и 1948 г. е секретар на Централния комитет на демократичната младеж. От 1948 г. е заместник организационен секретар на Постоянното присъствие на БЗНС. Участва в правителството като министър на правосъдието (1962 – 1966), вицепремиер (1966 – 1971) и първи вицепремиер (1971 – 1974). От 1974 до 1989 е първи заместник-председател на Държавния съвет.

През 1987 г. получава Ленинска награда за мир от съветското правителство.

Свален от поста Секретар на БЗНС след промените на 10 ноември 1989 г., с аналогичен пленум на УС на БЗНС на 2 декември 1989 г. заедно със своите заместници, организационният и селскостопанският секретари на ПП на БЗНС Алекси Иванов и Пандо Ванчев от вътрешно партиен преврат, начело с дотогавашния международен секретар на ПП на БЗНС Ангел Димитров, избран на негово място за Секретар на БЗНС и члена на ПП на БЗНС и завеждащ международния отдел на БЗНС Виктор Вълков, избран за Организационен секретар на Постоянното присъствие на БЗНС, намиращи се в близки отношения с новото ръководство на БКП и НРБ, начело с Петър Младенов и Андрей Луканов.

Семейство

Петър Танчев е женен за професор Кичка Танчева, която преди 1989 г. е ръкодводител на Стоматологичния институт. От брака си с нея има син, професор Евгени Танчев, председател на Конституционния съд от 16 ноември 2009 г. до 15 ноември 2012 г., както и 2 внучки, дъщери на сина му – Милена Танчева и Петра Танчева.

Награди

• Герой на социалистическия труд (1980)
•  Орден Георги Димитров (1970)
•  Орден Георги Димитров (1980)
•  Орден "13 века България (1984)
•  Носител на Международна ленинска награда (СССР, 1987)
•  Орден Народна република България I ст. (1959).
•  Орден Звезда на Дружба между народите – златен (ГДР, 1986)
• Орден Карл Маркс (ГДР, 1989)
• – Орден „Дружба Народов“ – (СССР)(1980)
• Медал „30 години от Победата над фашистка Германия“ (1975)
• Медал „40 години от Победата над Хитлерофашизма“ (1985)
• Медал „1300 години България“ (1981)
• Медал „40 години от Социалистическата революция в България“ (1984)
• Медал „90 години от рождението на Георги Димитров“ (1972)
• Медал „100 години от рождението на Георги Димитров“ (1982)
• Медал „25 години Народна власт“ (1969)
• Медал „50 години от юнското антифашистко въстание“ (1973)
• Медал „Отечествена война 1944 – 1945“ (1947)
• Медал „100 години Априлско въстание“ (1976)

Библиография

• „БЗНС винаги верен на Партията, на народа, на социализма“ (1981; в два тома)
• „БЗНС и изграждането на развито социалистическо общество“ (1983)
• „За единство между БКП и БЗНС“ (1983)
• „БЗНС – верен съюзник в борбата за социализъм и мир“ (1986)

Източници

• Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.