Отваря главното меню

Петър Танчев Желев е български политик, Секретар (Председател) на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) от 1974 до 1989 г.

Петър Танчев
Секретар на БЗНС
Мандат 27 декември 1974 – 2 декември 1989
Назначен от Управителен съвет на БЗНС
Секретар на Постоянното присъствие на БЗНС:
1 декември 1976 – 2 декември 1989 Алекси Иванов
Наследник Ангел Димитров
Първи зам.председател на Държавния съвет на НР.България
Мандат 27 декември 1974 г. – 14 декември 1989 г.
Назначен от 6 то Народно събрание
Предшественик Георги Трайков
Наследник Ангел Димитров
Първи зам.-председател
1971 – 1976 Кръстю Тричков
Георги Джагаров
Зам.-министър-председател
1976 – 1981 Тано Цолов
1979 – 1987, 1989 Георги Йорданов
1981 – 1985 Станиш Бонев
1986 – дек.1988 (от 19 август 1987 до 19 декември 1988 г. – министър на земеделието и горите която длъжност е глава на суперминистерство, равна на вицепремиер) Алекси Иванов
Предшественик Георги Трайков
Наследник Ангел Димитров
Лични данни
Роден
Починал
Погребан Централни софийски гробища
Националност Флаг на България България
Религия Атеизъм
Полит. партия БЗНС (1935 – 1990)
Професия юристполитик
Военна служба
Преданост БКП – БЗНС (казионен) – Отечествен фронт
Отличия Герой на соц.труд, орден „Георги Димитров“, Орден „13 века България“, Международна ленинска награда
Народен представител в:
VI ВНС   I НС   II НС   III НС   IV НС   V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   
Портал Портална икона Политика

БиографияРедактиране

Петър Танчев е народен представител в I (1950 – 1953), II (1954 – 1957), III (1958 – 1961), IV (1962 – 1965), V (1966 – 1971), VI (1971 – 1976), VII (1976 – 1981), VIII (1981 – 1986) и IX народно събрание (1986 – 1990).

Петър Танчев е роден през 1920 г. в село Гледка, Хасковско. През 1935 г. става член на лявото крило на Българския земеделски младежки съюз, а през 1940 – 1942 г. е арестуван за политическата си дейност. През 1944 г. завършва право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“.

След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. влиза в централното ръководство на БЗНС, а от 1974 г. е негов лидер. Между 1945 и 1948 г. е секретар на Централния комитет на демократичната младеж.[1] От 1948 г. е заместник-организационен секретар на Постоянното присъствие на БЗНС. Участва в правителството като министър на правосъдието (1962 – 1966), вицепремиер (1966 – 1971) и първи вицепремиер (1971 – 1974). От 1974 до 1989 е първи заместник-председател на Държавния съвет.

През 1987 г. получава Ленинска награда за мир от съветското правителство.

Свален от поста Секретар на БЗНС след промените на 10 ноември 1989 г., с аналогичен пленум на УС на БЗНС на 2 декември 1989 г. заедно със своите заместници, организационният и селскостопанският секретари на ПП на БЗНС Алекси Иванов и Пандо Ванчев от вътрешно партиен преврат, начело с дотогавашния международен секретар на ПП на БЗНС Ангел Димитров, избран на негово място за Секретар на БЗНС и члена на ПП на БЗНС и завеждащ международния отдел на БЗНС Виктор Вълков, избран за Организационен секретар на Постоянното присъствие на БЗНС, намиращи се в близки отношения с новото ръководство на БКП и НРБ, начело с Петър Младенов и Андрей Луканов.

СемействоРедактиране

Петър Танчев е женен за професор Кичка Танчева, която преди 1989 г. е ръкодводител на Стоматологичния институт. От брака си с нея има син, професор Евгени Танчев, председател на Конституционния съд от 16 ноември 2009 г. до 15 ноември 2012 г., както и 2 внучки, дъщери на сина му – Милена Танчева и Петра Танчева.

НаградиРедактиране

  •   Герой на социалистическия труд (1980)
  •   Орден Георги Димитров (1970)
  •   Орден Георги Димитров (1980)
  •   Орден "13 века България (1984)
  •   Носител на Международна ленинска награда (СССР, 1987)
  •   Орден Народна република България I ст. (1959).
  •   Орден Звезда на Дружба между народите – златен (ГДР, 1986)
  •   Орден Карл Маркс (ГДР, 1989)
  •   – Орден „Дружба Народов“ – (СССР)(1980)
  •   Медал „30 години от Победата над фашистка Германия“ (1975)[2]
  •   Медал „40 години от Победата над Хитлерофашизма“ (1985)[3]
  • Медал „1300 години България“ (1981)
  •   Медал „40 години от Социалистическата революция в България“ (1984)
  •   Медал „90 години от рождението на Георги Димитров“ (1972)
  •   Медал „100 години от рождението на Георги Димитров“ (1982)
  •   Медал „25 години Народна власт“ (1969)
  •   Медал „50 години от юнското антифашистко въстание“ (1973)
  •   Медал „Отечествена война 1944 – 1945“ (1947)
  •   Медал „100 години Априлско въстание“ (1976)

БиблиографияРедактиране

  • „БЗНС винаги верен на Партията, на народа, на социализма“ (1981; в два тома)
  • „БЗНС и изграждането на развито социалистическо общество“ (1983)
  • „За единство между БКП и БЗНС“ (1983)
  • „БЗНС – верен съюзник в борбата за социализъм и мир“ (1986)

ИзточнициРедактиране

  1. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 356
  2. вестник „Земеделско знаме“, 9 май 1975 г.
  3. Държавен вестник, указ за учредяване на медал „40 г. от победата над хитлерофашизма“.
Георги Трайков Секретар (Председател) на БЗНС (27 декември 1974 – 2 декември 1989) Ангел Димитров
Георги Трайков първи заместник-председател на Държавния съвет (1 ноември 1974 – 14 декември 1989) Ангел Димитров