Левуново

село в Югозападна България
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в България. За селото в Република Македония вижте Леуново.

Леву̀ново е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград.

Левуново
Читалище „Отец Паисий“
Читалище „Отец Паисий“
Общи данни
Население 635 души[1] (15 юни 2020 г.)
42,3 души/km²
Землище 14 056 km²
Надм. височина 179 m
Пощ. код 2817
Тел. код 07436
МПС код Е
ЕКАТТЕ 43243
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   кмет
Сандански
Атанас Стоянов
(ВМРО-БНД)
Кметство
   кмет
Левуново
Методи Фетвов
(ГЕРБ)
Левуново в Общомедия

ГеографияРедактиране

Село Левуново се намира на 12 km южно от общинския център град Сандански. Международният път Е 79 от София за граничния пункт Кулата минава през селото.

Съседни села са Ново Делчево и Дамяница на север, Спатово, Хотово и Зорница на изток, Ново Кономлади и Генерал Тодоров на юг.

Другият близък голям град е Петрич, на около 20 km в югозападна посока.

Западно от селото минава река Струма.

ИсторияРедактиране

 
Кочо Лютата пред къщата си в Левуново, фотографиран от Любомир Милетич през лятото на 1913 г.

През XIX век Левуново е малко селище със смесено население, числящо се към Мелнишката каза на Серския санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Левуново е посочено като село с 40 домакинства с 45 жители мюсюлмани и 70 жители българи.[2]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Ливуново, на З от Мелник 2 1/2 часа път. До Струма има 1/2 час; до него минува друмът от Мелник за Джумая. Селянете притежават доста ливади и много лозя. От няколко време насамтук сеят и афион. Църква „Св. Георги“; четат смесено. Около 60 къщи, българе и турци.[3]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в селото живеят 598 души, от които 348 българи-християни и 250 турци.[4] Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Левуново се състои от 480 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 36 ученика.[5]

През 1913 година по време на Междусъюзническата война селото е завзето от гръцката армия, установен е щабът на крал Константинос I,[6] а 60 къщи са опожарени.[7]

По време на Първата световна война – 1915 – 1918 година в селото е дислоциран щабът на Втора българска армия. През лятото на 1916 година, на два километра северно от селото е изградено летище на Първо аеропланно отделение. На летището при Левуново са базирани „ловджийски“, т.е. изтребителни самолети.[8]

РелигииРедактиране

„Свети Георги Победоносец“Редактиране

 
Черквата „Свети Георги Победоносец“
 
Олтарът в черквата
 
Върнатите икони (св. Георги)

Църквата „Свети Георги“ е изградена в 1874 година.[9]

Първият свещеник в църквата е Васил Стоянов (1850 – 1922) от Левуново, погребан зад храма. До неговия гроб е гробът на друг свещеник – Стоян Николов Ташев (1883 – 1973 г.), сирак, живял е в село Спатово, когато е бил много малък и след това са го довели в Левуново.

Черквата датира отпреди Първата световна война, но по време на войната е била опожарена. След това войниците на Фердинанд I я реставрират за периода 1915 – 1917 г. Тя също е включена във „Военните паметници на културата“.

През своята история черквата „Св. георги Победоносец“ е била ограбвана 5 пъти, като крадците от предпоследния грабеж са заловени от полицаите на РПУ Сандански, те били от близките села. И трите откраднати тогава икони са били върнати. В нощта на 21 срещу 22 март 2009 г. (събота с/у неделя) черквата е ограбена още веднъж. Задигнати са икони и религиозни символи за около 5000 лв. 21 дни след грабежа жителите на Левуново взеха „жив огън“, като обикалянето на черквата се извърши с импровизиран кръст, тъй като кръстът, с който се обикаля черквата на Великден също е сред откраднатите вещи.

Параклис „Света Троица“Редактиране

 
Параклисът Св. Троица
 
Параклисът отвътре

Параклисът е реставриран през 2004 г. по инициатива на жителите на селото. Събрани са дарения от всеки, който иска да помогне, и с каквото може да помогне. Иконите са дарения за параклиса от жителите на Левуново. Всяка година на деня на Св. Троица (датата се мести според Великден) се провеждат борби и се дава курбан за здраве.

Специални гости на това събитие са Армен Назарян и Методи Пенев, които са и арбитри на борбите.

Параклис „Св. Панталеймон“Редактиране

Този параклис се намира в двора на кмета на селото – Иван Стоилов. Бил е построен от дядо му. Легендата гласи, че бабата била болна и дядото построил параклиса, тя преспала в него една нощ и на другия ден била излекувана.

Обществени институцииРедактиране

  • Кметство с. Левуново
  • ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ – закрито през 2008 г.

Всяка година в училището броят на обучаващите се деца намалява и за 2006 – 2007 учебна година броят им е около 50, като випускниците от 8-и клас за учебната 2006 – 2007 година са били трима. Преподавателите са от Сандански, и пътните им разходи се поемат от „Просвета“. Въпреки че в училището е открита компютърна зала (от дарение), то е закрито през 2008 г., поради малкия брой ученици. Учебната 2007 – 2008 година е последна за ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ – с. Левуново.

Оставащите ученици от училището продължават образованието си в най-близкото основно училище – в с. Дамяница. Осигурен е безплатен превоз на учениците.

Днес в читалището се помещават библиотеката и пощенската станция.

  • За библиотеката се грижи Мая Стоименова, освен това тя поема инициативата да организира развлекателни програми съвместно с децата от училището „Св. св. Кирил и Методий“. В библиотеката има компютърна зала, която е направена от дарение на компютри.
    • Пощата също е в сградата на читалището. Има киносалон, който е опожарен през 1988 г., щетите са големи и няма възможност да се възстановят.
 
Голямата чешма на площада

Културни и природни забележителностиРедактиране

  • Минерални извори. В Левуново се намират няколко минерални извори. Температурата на водата в тях е по-висока от повечето минерални извори в България, например от тези в Рупите.
  • Паметник Голямата чешма.

Редовни събитияРедактиране

  • Всяка година се провежда събор на селото. Датата за провеждане е различна всяка година, но е винаги последните събота и неделя на месец септември.
  • Всяка година на празника Петдесетница (Света Троица) се прави курбан за здраве и се провеждат борби на реставрирания параклис „Света Троица“.

ЛичностиРедактиране

Родени в Левуново
Свързани с Левуново
  •   Васил Илиев Топчиев (1900 - юли 1924), роден в Нови чифлик, преселен като малък в Левуново, където работи като ратай и участва в учредяването на партиен комитет в селото; обвинен от ВМРО, че е откраднал оръжие от организацията е и измъчван и убит през юли 1924 г.[13]

ГалерияРедактиране

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. www.grao.bg.
  2. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 140 – 141.
  3. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 25.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 190.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 192 – 193. (на френски)
  6. Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 199.
  7. Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 298.
  8. Попвасилев, Георги. Пилот от Голямата война, София, 2014, стр. 173 – 174, 265.
  9. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 503.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 411.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 411.
  12. {Пърличев|598}}
  13. Тасев, Славчо. Безсмъртните. Биографии на загинали в борбата против фашизма и капитализма от Благоевградски окръг. София, БКП, 1971. с. 52.