Лѝпош или Лѝпуш на гръцки: Φιλήρα, Φιλύρα, Филира, до 1927 година Λιπόσι, Липоси[1]) е бивше село в Егейска Македония, в Гърция, разположено на територията на дем Синтика, област Централна Македония.

Липош
Φιλήρα
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Синтика
Географска област Беласица
Население изселено души (?)

ГеографияРедактиране

Селото е било разположено в южните склонове на Беласица (Белес или Керкини), източно от Горни Порой (Ано Пороя), над днешното село Неохори, под едноименния връх Липош.

ИсторияРедактиране

ЕтимологияРедактиране

Според Йордан Н. Иванов името е от личното име Липо с наставка -уш, като Димитруш от Димитър, Николуш от Никола или от липа и рядката наставка - уш, подобно на пустош. Сравнимо е разширеното с наставка -ица тетевенско село Липошица.[2]

В Османската империяРедактиране

Според османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Тимур Хисаръ̀ от 1616-1617 година броят на джизие ханетата (домакинствата) в Липош е 46. Според документ от 1625 година ханетата в селото са 35.[3]

През XIX век Липош е село в Демирхисарска каза на Серски санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Липош (Lipoche) е посочено като село с 30 домакинства и 100 жители българи.[4]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Липош, чифлик на поройския богаташ Омер бег. Земеделци, дърводелци и скотовъдци; развъждат свине. Има гръцка църква и гръцко училище с 15 ученика. Ако учителят знае български, понякога учи и български. 10 турски и 50 български къщи.[5]

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) през 1900 година в Липош живеят 350 души българи.[6]

В началото на XX век жителите на Липош са под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Липош (Lipoche) има 480 българи патриаршисти гъркомани и 90 власи. В селото има начално гръцко училище с един учител и 15 ученика.[7] Към 1906 година селото има 70 къщи.[8]

Селото е освободено от османска власт през октомври 1912 година по време на Балканската война от Седма рилска дивизия. При избухването на войната четирима души от Липош са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]

В ГърцияРедактиране

По време на Междусъюзническата война на 9 юли 1913 година в селото влизат гръцки части. След войната Липош става в пределите на Гърция. Голяма част от българското население се изселва в България, предимно в Димидово и Коларово.

През 20-те години на XX век в селото са заселени гърци бежанци от Мала Азия. Според преброяването от 1928 година Липош е смесено местно-бежанско село с 39 бежански семейства и 144 души.[10]

ЛичностиРедактиране

Македоно-одрински опълченци от Липош

БележкиРедактиране

  1. Πανδέκτης - Μετονομασίες
  2. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 152.
  3. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 228, 300.
  4. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 136-137.
  5. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 859.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 185.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 188-189. (на френски)
  8. Из „Рапорт за въвеждането и състоянието на учебното дело през учебната 1905 - 1906 г. в гр. Горни Порой, Демирхисарско“. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 73.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 859.
  10. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  11. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 144.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 697.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 423.
  14. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 663.