Коларово (област Благоевград)

село в област Благоевград
Вижте пояснителната страница за други значения на Коларово.

Кола̀рово е село в Югозападна България, област Благоевград, община Петрич.

Коларово
Църквата „Света Неделя“ в Коларово
Църквата „Света Неделя“ в Коларово
Общи данни
Население1826 души[1] (15 декември 2023 г.)
60,3 души/km²
Землище30 299 km²
Надм. височина428 m
Пощ. код2880
Тел. код07423
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ37989
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Петрич
Димитър Бръчков
(ГЕРБ; 2015)
Кметство
   кмет
Евгени Мицков
Коларово в Общомедия

География редактиране

Село Коларово се намира в полупланински район – в северното подножие на планината Беласица, известно с името Подгорие. Разположено е в непосредствена близост до границата с Гърция, на 10 km западно от общинския център Петрич, на 33 km от Сандански, на 91 km от областния център Благоевград и на 190 km от столицата София. Най-голямото село в Подгорието и второ по брой на населението в Община Петрич. Южно от селото е прохода Демир капия (Железни врата), който в миналото е свързвал селата от двете страни на Беласица. В съседство са разположени селата Беласица и Самуилово Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите (средна годишна валежна сума около 750 мм). На около 5 километра северно от Коларово тече река Струмешница, ляв приток на Струма. Почвите са предимно делувиално-пролувиални, алувиални и слабооподзолени канелени горски. Населението нараства от естествен и механичен прираст.[2]

История редактиране

Коларово има богато историческо минало. В местността Мусовица, разположена северно от селото през 80-те години е проучвано енеолитно селище. В местността Дебелището, северно от селото е било разположено голямо антично селище. Южно от селото в местността Чуката се намират останките от късноантична и средновековна крепост.

Селото се споменава в османски регистри от 1570 и 1664 – 1665 година. Според данните от първия регистър в селото живеят 201 християнски и 10 мюсюлмански домакинства[3], а според втория 43 християнски домакинства.

През XIX век селото е със смесено турско-българско население и се числи към Петричка кааза. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Коларово (Colarovo) е посочено като село с 302 домакинства с 505 жители мюсюлмани и 160 жители българи.[4] Към 1900 година съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Коларово живеят 1230 жители от които 130 българи-християни и 1100 турци.[5] Всички българи християни в селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Коларово има 208 българи екзархисти.[6]

При избухването на Балканската война през 1912 година шест души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

През 1913 година по време на Междусъюзническата война Коларово е завзето и опожарено от гръцката армия.[8]

След Балканските войни в селото се заселват българи-бежанци от Егейска Македония, предимно от селата Горни Порой, Долни Порой и Липош, Демирхисарско,[9] както и българи планинци от Огражден. По-късно тук се установяват и българи от Струмишко и Щипско.

 
Момата – военен паметник чешма в Коларово, изграден от войниците на Шестдесет и трети пехотен полк

През 1916 година професор Васил Златарски, като участник в научно-разузнавателната мисия в Македония и Поморавието, организирана от Щаба на действащата армия, посещава селото. В рапорта си до Началник-щаба на действащата армия той пише:

Коларово било голямо, повече турско село (200 турски и 100 български къщи), но сега нямаше нито един турчин. В турските къщи сега са настанени бежанци от с. Горни Порой, и то повечето жени и деца, защото мъжкото население било отвлечено от французите в с. Лозица на Бутковското езеро.[10]

На 8 ноември 1948 година в храма „Свети Димитър“ в селото е убит митрополит Борис Неврокопски от низвергнат свещеник.

В 1952 година е създадено читалище „Яне Сандански“.[12]

През 2005 година излиза книга на местния краевед и дългогодишен учител по история Георги Гоцков – „Миналото на Коларово“, която е богат източник за историята на селото.

Население редактиране

Етнически състав редактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[13]

Численост
Общо 1880
Българи 1714
Турци -
Цигани 46
Други -
Не се самоопределят -
Неотговорили 85

Обществени институции редактиране

Културни и природни забележителности редактиране

  • Църква „Свети Димитър
  • Църква „Свети Мина“
  • Църква „Света Неделя“
  • Параклис „Свети Илия“

Няколко са маркираните туристически маршрути в селото.

  1. Велосипеден маршрут „Подгорие“
  2. Пешеходен маршрут „Коларово – Коларовски водопади“
  3. Пешеходен маршрут Коларово – м. Гьолчето – Коларово „Животоът на кестена“
  4. Тематичен маршрут „Тайните на водата“ (започва от центъра на с. Коларово)
  5. Тематичен маршрут „Пътуване в историята“ (започва от центъра на с. Коларово)

През с. Коларово преминава и международен велосипеден маршрут EuroVelo 13 – Iron Curtain Trail

Според Националния туристически регистър катгоризирани места за хранене през 2021-ва няма вписани. Има едно категоризирано място за настаняване. В действителност са повече. Коларово е набираща популярност туристическа дестинация заради добрия климат и лесната достъпност. Долината на р. Струма е известен с производствто на вино регион, което предполага развитие на винения туризъм в бъдеще.[14]

Редовни събития редактиране

  • Всяка година на празника Сурва – 1 януари се провеждат традиционните кукерски (станчинарски) игри.
  • От 2012 година през есента селото е домакин на ежегодния Фестивал на кестена.[15]
  • Традиционният събор на селото се провежда ежегодно на 26 октомври – Димитровден.

Личности редактиране

Родени в Коларово
Починали в Коларово
  •   Антон Терзийски (? – 1922), български революционер, обесен от дейци на ВМРО край Коларово при междуособиците в революционното движение[17]
  •   Борис Неврокопски (1888 – 1948), български духовник
  •   Васил Терзийски (? – октомври 1922), български революционер, обесен от дейци на ВМРО на моста край Коларово при междуособиците в революционното движение[17]
  •   Илия Докторов (1876 – 1947), български революционер
  •   Вельо Танчев (1888 – 1973), български революционер, македоно-одрински опълченец[18]

Други редактиране

В селото се намира дирекцията на Природен парк Беласица, който обхваща по-голямата част от българския дял на планината.

Литература редактиране

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. www.grao.bg
  2. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 446.
  3. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр.580 – 585
  4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 150 – 151.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Васил  Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 186.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 186 – 187. (на френски)
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 852.
  8. Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 298.
  9. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 447.
  10. Петър Петров. „Пътуване на проф. В.Н.Златарски из Македония“. – В: ВИС, г.60, 1991, кн.1, стр.73.
  11. Централен държавен архив, ф. 177 К (Министерство на народното просвещение), оп. 2, а.е. 18, л. 59.
  12. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 35.
  13. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
  14. ntr.tourism.government.bg
  15. Фестивал на кестена, с. Коларово
  16. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 23.
  17. а б Динев, Ангел. Политичките убиства во Бугарија. Скопје, Култура-Скопје, 1983. ISBN 323 285 497 3. с. 329. (на македонска литературна норма)
  18. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 691.