Коларово (област Благоевград)

село в област Благоевград
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Коларово.

Кола̀рово е село в Югозападна България, област Благоевград, община Петрич.

Коларово
Църквата „Света Неделя“ в Коларово
Църквата „Света Неделя“ в Коларово
Общи данни
Население 2046 души[1] (15 юни 2020 г.)
67,5 души/km²
Землище 30 299 km²
Надм. височина 428 m
Пощ. код 2880
Тел. код 07423
МПС код Е
ЕКАТТЕ 37989
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   кмет
Петрич
Димитър Бръчков
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Коларово
Атанас Гошев
(БЗНС)
Коларово в Общомедия

ГеографияРедактиране

Село Коларово се намира в полупланински район – в северното подножие на планината Беласица, известно с името Подгорие. Разположено е в непосредствена близост до границата с Гърция и на около 10 километра западно от общинския център Петрич. Най-голямото село в Подгорието и второ по брой на населението в Община Петрич. Южно от селото е прохода Демир капия (Железни врата), който в миналото е свързвал селата от двете страни на Беласица. В съседство са разположени селата Беласица и Самуилово Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите (средна годишна валежна сума около 750 мм). На около 5 километра северно от Коларово тече река Струмешница, ляв приток на Струма. Почвите са предимно делувиално-пролувиални, алувиални и слабооподзолени канелени горски. Населението нараства от естествен и механичен прираст.[2]

ИсторияРедактиране

Коларово има богато историческо минало. В местността Мусовица, разположена северно от селото през 80-те години е проучвано енеолитно селище. В местността Дебелището, северно от селото е било разположено голямо антично селище. Южно от селото в местността Чуката се намират останките от късноантична и средновековна крепост.

Селото се споменава в османски регистри от 1570 и 1664 – 1665 година. Според данните от първия регистър в селото живеят 201 християнски и 10 мюсюлмански домакинства[3], а според втория 43 християнски домакинства.

През XIX век селото е със смесено турско-българско население и се числи към Петричка кааза. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Коларово (Colarovo) е посочено като село с 302 домакинства с 505 жители мюсюлмани и 160 жители българи.[4] Към 1900 година съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Коларово живеят 1230 жители от които 130 българи-християни и 1100 турци.[5] Всички българи християни в селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Коларово има 208 българи екзархисти.[6]

При избухването на Балканската война през 1912 година шест души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

През 1913 година по време на Междусъюзническата война Коларово е завзето и опожарено от гръцката армия.[8]

След Балканските войни в селото се заселват българи-бежанци от Егейска Македония, предимно от селата Горни Порой, Долни Порой и Липош, Демирхисарско,[9] както и българи планинци от Огражден. По-късно тук се установяват и българи от Струмишко и Щипско.

През 1916 година професор Васил Златарски, като участник в научно-разузнавателната мисия в Македония и Поморавието, организирана от Щаба на действащата армия, посещава селото. В рапорта си до Началник щаба на действащата армия той пише:

Коларово било голямо, повече турско село (200 турски и 100 български къщи), но сега нямаше нито един турчин. В турските къщи сега са настанени бежанци от с. Горни Порой, и то повечето жени и деца, защото мъжкото население било отвлечено от французите в с. Лозица на Бутковското езеро.[10]

На 8 ноември 1948 година в храма „Свети Димитър“ в селото е убит митрополит Борис Неврокопски от низвергнат свещеник.

В 1952 година е създадено читалище „Яне Сандански“.[12]

През 2005 година излиза книга на местния краевед и дългогодишен учител по история Георги Гоцков – „Миналото на Коларово“, която е богат източник за историята на селото.

Обществени институцииРедактиране

Културни и природни забележителностиРедактиране

  • Църква „Свети Димитър
  • Църква „Свети Мина“
  • Църква „Света Неделя“
  • Параклис „Свети Илия“

Няколко са маркираните туристически маршрути в селото.

  1. Велосипеден маршрут „Подгорие“
  2. Пешеходен маршрут „Коларово – Коларовски водопади“
  3. Пешеходен маршрут Коларово – м. Гьолчето – Коларово „Животоът на кестена“
  4. Тематичен маршрут „Тайните на водата“ (започва от центъра на с. Коларово)
  5. Тематичен маршрут „Пъуване в историята“ (започва от центъра на с. Коларово)

През с. Коларово преминава и международен велосиперен маршрут EuroVelo 13 – Iron Curtain Trail

Според Националния туристически регистър катгоризирани места за хранене през 2021-ва няма вписани. Има едно категоризирано място за настаняване. В действителност са повече. Коларово е набираща популярност туристическа дестинация заради добрия климат и лесната достъпност. Долината на р. Струма е известен с производствто на вино регион, което предполага развитие на винения туризъм в бъдеще.[13]

Редовни събитияРедактиране

  • Всяка година на празника Сурва – 1 януари се провеждат традиционните кукерски (станчинарски) игри.
  • От 2012 година през есента селото е домакин на ежегодния Фестивал на кестена.
  • Традиционният събор на селото се провежда ежегодно на 26 октомври – Димитровден.

ЛичностиРедактиране

Родени в Коларово
Починали в Коларово

ДругиРедактиране

В селото се намира дирекцията на Природен парк Беласица, който обхваща по-голямата част от българския дял на планината.

ЛитератураРедактиране

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. www.grao.bg.
  2. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 446.
  3. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр.580 – 585
  4. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 150 – 151.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Васил  Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 186.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 186 – 187. (на френски)
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 852.
  8. Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 298.
  9. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 447.
  10. Петър Петров. „Пътуване на проф. В.Н.Златарски из Македония“. – В: ВИС, г.60, 1991, кн.1, стр.73.
  11. Централен държавен архив, ф. 177 К (Министерство на народното просвещение), оп. 2, а.е. 18, л. 59.
  12. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 35.
  13. ntr.tourism.government.bg
  14. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 23.