Лудокамчийски пролом
Лудокамчийският пролом е пролом на река Луда Камчия в Източна България, в Източна Стара планина, между Върбишка планина на северозапад, и Камчийска и Еминска планина на югоизток в Бургаска и Варненска област.[1]
| Лудокамчийски пролом | |
 Средата на Лудокамчийския пролом при село Билка | |
  Местоположение на картата на България | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение | Варненска област |
| Надм. височина | 70 m |
| Дължина | 25 km |
| Тип | пролом |
| Реки | Луда Камчия |
| Инфраструктура | |
| Селища | Дъскотна, Билка, Аспарухово |
| Пътища | Републикански път III-208 |
Проломът е с епигенетичен произход и е с дължина около 25 km, а средната му надморската височина е около 70 m. Всечен е дълбоко в юрски, кредни и терциерни мергелно-варовити и песъчливи пластове, като склоновете му са стръмни.[1]
Започва западно от село Дъскотна на 94 m н.в. и се насочва на север, а след това на североизток. В района на село Билка е средата на пролома и тук средната му надморската височина е около 70 m. Завършва южно от село Аспарухово на около 50 m н.в. Последните 4 – 5 km от пролома са залети от „опашката“ на язовир Цонево.[1]
В най-долната част на пролома, на десния му долинен склон, на около 1,5 km северно от село Добромир се намира причудливия скален комплекс Чудните скали. В близост е и хижа „Чудните скали“, а в района на село Дропла – хижа „Луда Камчия“. В пролома са разположени селата Дъскотна, Вишна, Билка, Трънак, Добромир и Струя в Бургаска област и село Аспарухово във Варненска област.[1]
През пролома, по целия му десен (източен) долинен склон преминава участък от 24,1 km от третокласния Републикански път III-208 Ветрино – Провадия – Дългопол – Айтос (от km 49,9 до km 74,0).[1]
Успоредно на шосето преминава и участък от около 22 km от обновеното и модернизирано трасе на жп линията Комунари – Дъскотна – Карнобат, по която пътуването е особено интересно с няколкото нови и високи мостове над Луда Камчия и над „опашката“ на язовир Цонево.[1]
Топографска карта редактиране
- Лист от карта K-35-43. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници редактиране
- ↑ а б в г д е Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 294.