Струя (село)
Стру̀я е село в Югоизточна България, община Руен, област Бургас.
Струя | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 645 души[1] (15 март 2024 г.) 50,8 души/km² |
Землище | 12,72 km² |
Надм. височина | 96 m |
Пощ. код | 8555 |
Тел. код | 05946 |
МПС код | А |
ЕКАТТЕ | 69990 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Бургас |
Община – кмет | Руен Ахмед Мехмед (ДПС; 2023) |
Кметство – кмет | Струя Мустафа Хюсеин (ДПС) |
География
редактиранеСело Струя е разположено в източните склонове на Върбишката планина, Източна Стара планина, в долината на река Луда Камчия[2], на около километър от западния бряг на язовир Цонево при вливането на реката в началото на язовира в най-югозападната му част. Селото е изтеглено на около 1,5 km в направление запад-северозапад – изток-югоизток при ширина до около 300 m. Застроено е по северния долинен склон на малък местен ляв приток на река Луда Камчия, вливащ се в язовира. Надморската височина в източния му край откъм язовира е около 90 m, в западния достига 140 – 150 m, а на площада при джамията в долната махала – около 95 m. Климатът е умереноконтинентален, в землището преобладават лесивирани[3] и наносни почви[2].
Общински път на югоизток свързва селото с третокласния Републикански път III-208, който на север води през селата Добромир, Аспарухово и Комунари към град Дългопол, а на юг – през селата Билка и Дъскотна към град Айтос, с отклонение по третокласния Републикански път III-2085 към общинския център село Руен.
Покрай източната страна на селото минава железопътна линия Карнобат – Комунари, част от Главна железопътна линия № 3 Илиянци (София) – Варна, на която към 2020 г. има железопътна спирка (спирка Струя).
Населението на село Струя[4], наброявало 500 души към 1934 г. и 691 към 1985 г., наброява 628 (по текущата демографска статистика за населението) към 2018 г.
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 672 лица, за 5 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 589 – към „турска“ и за останалите не е даден отговор.[5]
История
редактиранеИме на селото
редактиранеСлед края на Руско-турската война 1877 – 1878 г., по Берлинския договор селото остава на територията на Източна Румелия. След Съединението, от 1885 г. то се намира в България с името Касъклар хаджи махле (Хаджи махле).[2] Преименувано е на Манастирец през 1934 г. и на Струя – през 1951 г.[6][7]
Просвета
редактиранеДецата от село Струя са обучавани в двете джамии – в горната и долната махала на селото, от ходжите[8] до 1944 г., когато се открива училището с обучение на всички подлежащи от 7 до 14 годишна възраст, като всички започват от първи клас и до 1950 г. се достига до шести клас. Обучението се води общо за двете махали в джамиите. За седми клас учениците отиват на обучение в село Билка. За първи път седми клас се открива в селото през учебната 1961/1962 г. и завършилите продължават през следващата учебна година осми клас в село Трънак. След няколко години завършилите седми клас са продължавали осми клас в основното училище на близкото (на 2 km) село Добромир, до което са стигали по въжения мост над река Луда Камчия. За избягване на опасното за децата преминаване по въжения мост, през учебната 1980/81 г. за първи път се открива осми клас в село Струя. През 1961 г. е завършена новата училищна сграда с 3 класни стаи, а през следващите няколко години е направено разширение с две нови постройки. През 1966 г. се открива група полудневна детска градина. През учебната 1986/1987 г. са обучавани 130 деца от първи до осми клас и групите на полудневната детска градина са наброявали общо 41 деца от 4 до 6 годишна възраст.[9]
През 1953 г. в Струя е открито читалище „Христо Смирненски“.
Население
редактиранеЕтнически състав
редактиране- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[10]
Численост | |
Общо | 672 |
Българи | 5 |
Турци | 589 |
Цигани | - |
Други | - |
Не се самоопределят | - |
Неотговорили | 76 |
Религии
редактиранеРелигията, изповядвана в село Струя, е християнство.
Обществени институции
редактиранеСело Струя към 2020 г. е център на кметство Струя.[11][12]
В село Струя към февруари 2020 г. има:
- действащо основно училище „Иван Вазов“;[13]
- действащо читалище „Христо Смирненски 1953 г.“;[14][15].В селото има действаща църква на 400 години
Източници и бележки
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ а б в Голяма енциклопедия „България“, том 11, стр. 4294, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012 г.
- ↑ ЛЕСИВИРАНИ ПОЧВИ, лувисоли (от фр. „lessivage“ и от лат. „luvere“ – измиване, отмиване и от лат. solum – почва, земя) – почвен тип по системата на ФАО, включващ почвени подтипове от сивите горски и канелените горски почви от досегашната класификация на почвите. География, Географски речник Л, Лесивирани почви
- ↑ Справка за населението на с. Струя, общ. Руен, обл. Бургас
- ↑ Етнически състав на населението на България – 2011 г., Струя, община Руен
- ↑ Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 260; министерска заповед 3775, обнародвана на 7 декември 1934 г. и указ 107/обн. 13 март 1951 г.
- ↑ Справка за с. Струя, общ. Руен, обл. Бургас към 17.03.1951 г.
- ↑ ХО̀ДЖА, -та, мн. -и, м. (перс.). Мохамедански свещеник. Речник на българския език; ходжа
- ↑ Официален сайт на ОУ „Иван Вазов“, село Струя; За нас, История
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ Справка за събитията за кметство Струя, общ. Руен
- ↑ Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, Област Бургас, Кметство Струя
- ↑ Министерство на образованието и науката – Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, Основно училище „Иван Вазов“, село Струя[неработеща препратка]
- ↑ Детайлна информация за читалище „Христо Смирненски 1953 г.“, село Струя
- ↑ Информационна карта за 2016 г., читалище „Христо Смирненски 1953 г.“, село Струя