Варна (област)

административна област в България
(пренасочване от Варненска област)
Вижте пояснителната страница за други значения на Варна.

Област Варна (също и Варненска област) е една от 28-те области на България. Граничи с област Бургас на юг, област Шумен на запад, област Добрич на север и Черно море на изток.

Област Варна
Varna
Области в България
      
Герб
Област Варна на картата на БългарияОбласт Варна на картата на България
Страна България
Район за планиранеСевероизточен район за планиране
Областен центърВарна
Площ3818 km²
Население430 847 души (31 декември 2022 г.)
Общини12
БВП (2021)8 389 000 000 лв.[1]
МПС кодB
Официален сайтwww.vn.government.bg
Административно деление на областта
Административно деление на областта
Варна в Общомедия

Пощенските кодове на населените места в област Варна са от 9000 (за град Варна) до 9299. МПС-кодът ѝ е В. Тя е 3-та по брой на населението и 12-а по площ. Има 159 населени места, разпределени в дванадесет общини.

География

редактиране
 
Уникалният природен феномен Побити камъни край град Девня
 
Златни пясъци е най-известният курорт в областта
 
Плажът в комплекс Романтика край река Камчия
 
нос Галата

Географско положение

редактиране

Област Варна е в източната част на Дунавската равнина. Тя включва части от Южна Добруджа, най-източните части на Предбалкана и Стара планина. На север граничи с област Добрич, на юг с област Бургас, на изток с Черно море и на запад с област Шумен. Разположена е на брега на Черно море и заема площ 3820 km² или 3,44% от територията на страната. Балансът на територията ѝ е 60,0% земеделски, 28,1% гори, населени места – 6,8%, пътища и пристанища – 2,3%, водни площи – 1,9% и за добив – 0,9%.

По-голямата част от повърхнината е хълмиста. В границите на областта са разположени Франгенското плато с височина 356 m н.в. (Варненско плато), Момино плато 322 m н.в. (Авренско плато), източните части на Провадийското плато (Добринено плато), югозападните части на Добруджанското плато, Камчийската планина от Източна Стара планина. По долините на р. Камчия и Провадийска река релефът е равнинен. Черноморското крайбрежие на север започва с плажовете на курортните комплекси „Златни пясъци" и „Дружба", при които гористите склонове на Франгенското плато се спускат терасовидно към морето и достигат самата плажна ивица. При „Дружба" брегът се е отдръпнал по-навътре в сушата, между нос Св. Георги и нос Галата образува големият Варненски залив. Пясъчните ивици следят крайбрежието и достигат лиманното устие на Камчия. На юг към Камчийската планина брегът отново се издига и непосредствено до морето се спускат гористите склонове на Източна Стара планина. В отделни понижения, затворени между склонове, са разположени плажните ивици при село Шкорпиловци и град Бяла.

Природни ресурси

редактиране

В областта се разкриват мергели, пясъчници, варовици, глини, пясъци и техни разновидности, предимно от палеогенска и неогенска възраст. Голяма част от тях се експлоатират в циментовата и химическата промишленост, в строителството (евксиноградски мергели, варовиците при Девня), в стъкларската промишленост (кварцовите пясъци при гр. Белослав). Каменна сол се добива при жп спирка Солна мина (близо до Провадия), манганова руда – при селата Игнатиево и Рудник. Минерални води богати на йод има в района на Варна и в долината на Камчия. Природен газ се добива в шелфа до нос Галата.

Климатът в областта е умереноконтинентален, силно повлиян от въздействието на Черноморския басейн, особено по крайбрежната ивица, където се оформя по-мек морски климат (средногодишната температура за крайбрежната ивица е 13 °С като от север на юг слабо се повишава). По отношение температурата на въздуха пролетта настъпва с около 10 – 13 дни по-късно и е сравнително дълга и прохладна. Лятото се характеризира със стабилизиране на времето – броят на дните с температура 25 °С или по-висока е голям. Есента е продължителна и топла. През пролетта и есента температурата на въздуха рядко спада под 5 °C. Средногодишната температура на морската вода е 13,6 °С. Средногодишните количества валежи в областта (около 500 mm в крайбрежните части, около 600 mm на 40 – 50 km навътре в сушата) са по-малки от средногодишните валежи за страната. Максимумът на валежите е през есента. Засушаванията са през лятото (средна продължителност 40 – 50 дни). Средната относителна влажност на въздуха по крайбрежието е 75 – 80%. Характерна с годишната и денонощната периодичност на ветровете. Североизточните ветрове преобладават през късна пролет, лятото и началото на есента, западните – през зимата и отчасти през есента.

Почти всички реки, които текат през областта, се вливат направо в Черно море или чрез Белославското езеро. Най-големи са Камчия(дължина 245 km, водосборна площ 5358 km²), Провадийска (дължина 119 km, водосборна площ 2132 km²) и Батова река. Останалите реки са къси и маловодни – през лятото водите им намаляват и дори се губят във варовиците на Дунавската хълмиста равнина (Суха река). Най-големите езера са Варненското (повърхност 17,4 km², обем на водата 165,5 млн. m³)и Белославско (повърхност 3,9 km², обем на водата – 9 млн. m³) Областта е богата на подпочвени и на карстови води (Девненски извори).

Почви, растителност и животински свят

редактиране

Преобладават сиви горски почви и карбонатни черноземи. По-малки площи заемат излужените черноземи, типичните черноземи, оподзолените черноземи, канелените горски и алувиално-ливадните почви.

Растителността е разнообразна. По Черноморското крайбрежие и в Южна Добруджа, която има степен характер, преобладават ксерофитни дъбови гори (цер, благун, мъждрян), на много места превърнати във вторични гори и храсталаци, в ксерофитни тревни съобщества, ливади, обработваеми земи. Горите в Източна Стара планина са от източен горун и източен бук, габър, мизийски бук. В долините на Камчия и Батова река има лонгозни гори. В блатистите места растат тръстика, папур, камъш, по пясъчните терени крайбрежието – песъчар, класник. Срещат се и много средиземноморски видове като смокиня, нар, райска ябълка, киви, финап, лаврово дърво, фотиния, магнолия.

Преобладават евросибирските животински видове, срещат се и представители на понтийската фауна. Голям брой видове птици – гларуси и други видове чайки, водоплаващи птици по крайбрежните езера.

За опазване на растителността са създадени природния парк „Златни пясъци“ и резерватите Камчия, Върбов дол, Крив дол, Калфата, Казашко и Вълчи проход в Източна Стара планина.

На запад от Варна по стария път за София се образуванията Побитите камъни.

Близо до Белослав се намират пещерите Горна и Долна Капладжа, на р. Армера е водопадът Орлов камък до с. Горен Чифлик.

Население

редактиране

Численост на населението

редактиране

Населението на областта и агломерацията нараства, както следва:

Списък на общините в област Варна с тяхното население от 1934 до 2021 г. и брой на населените им места
(към 30 септември 2016 г.)[2][3].
Област
Община
Площ
km2
Население
31 декември 1934
Население
31 декември 1946
Население
1.12.1956
Население
1.12.1965
Население
2.12.1975
Население
4.12.1985
Население
4.12.1992
Население
1.3.2001
Население
1.2.2011
Население
7.9.2021
Брой
общини
Градове Села Общо
Област Варна 3827,428 256 425 266 617 314 163 366 855 431 024 464 945 462 970 462 013 475 074 432 198 12 11 148 159
Община Аврен 353,776 16 976 17 686 15 842 12 934 11 269 9109 8817 8714 8574 8297 17 17
Община Аксаково 460,536 19 752 18 662 16 741 14 743 17 182 16 534 17 994 19 118 20 426 19 449 2 21 23
Община Белослав 60,079 3823 4189 7055 10 084 12 143 11 448 11 079 11 131 11 023 9870 1 3 4
Община Бяла 161,842 5455 5260 5461 4976 4346 4019 3787 3413 3242 3006 1 5 6
Община Варна 238,495 76 664 83 845 127 160 188 047 258 613 309 875 315 336 320 464 343 704 319 613 1 5 6
Община Ветрино 292,333 15 944 15 854 14 620 13 206 11 379 9180 7990 7023 5415 4508 10 10
Община Вълчи дол 472,518 28 950 27 448 26 665 24 101 20 014 16 484 14 792 12 973 10 052 7608 1 21 22
Община Девня 121,052 6000 6405 9661 12 231 13 923 10 735 9390 9683 8730 7230 1 2 3
Община Долни чифлик 489,093 17 324 19 293 21 607 20 791 20 535 20 782 20 944 20 217 19 360 15 666 1 16 17
Община Дългопол 440,945 20 687 21 589 22 217 20 882 18 797 18 105 16 514 15 901 14 389 12 208 1 16 17
Община Провадия 520,882 33 363 34 746 36 366 34 691 33 413 30 434 28 414 25 718 22 934 18 202 1 24 25
Община Суворово 215,877 11 497 11 640 10 768 10 169 9410 8240 7913 7658 7225 6491 1 8 9

Гъстота на населението

редактиране

Областта е гъсто населена – 130 д./km² при 70 д./km² средно за България. Раждаемостта през 2005 г. е по-висока от тази в България, която е 9,2‰, докато в област Варна тя е 10,8‰. Смъртността е по-ниска: 12,5‰, при средна за страната 14,6‰. Естественият прираст е -1,7‰, в сравнение със средния за България 5,4‰. Най-гъсто населен район е промишлената агломерация Варна-Девня, където живее 83% от населението на областта (406 090). Ежедневната трудова миграция в рамките на агломерацията е в размер 45 хил. души дневно. Тя е свързана с промишлеността и туризма. Степента на урбанизация (процент градското население) е 81%, по-висока от средното за страната – 70%. Коефициентът на икономическа активност на населението е 56% при средно за страната 46%. Като цяло населението на България през 90-те години на XX век намалява. В област Варна то се задържа, а в агломерацията леко нараства. Това се дължи на по-доброто социално-икономическо положение в промишлената агломерация спрямо останалата част на Северна България.

Етнически състав

редактиране

Населението с чуждо гражданство към 2001 г. в област Варна е 1,2%, според официалните данни от Преброяване 2001 за областта.[4] Най-много са гражданите на Руската федерация, които живеят във Варненска област – 30,2 %. На второ място са гражданите на република Турция – 13,4%, следвани от украинците и англичаните. Според официалните данни на преброяването през 2001 г. етническата структура в областта е същата както и през предходните 10 години (1991 – 2001).[4] Представителите на българския етнос, които живеят постоянно във Варненска област към първи февруари 2001 са 371 048 или 87,3% от населението. На второ място са турците – 30 469 или 7,2% и ромите – 13 432 или 3,2% от населението на областта. 87,9% от българите живеят в градовете на Варненска област, като урбанизацията при този етнос е най-висока, а при турците и при ромите е 46% и 37% съответно. 85,7% от преброените са декларирали българския език като свой майчин, за 8% това е турският и за 2,4% ромският. В това отношение българите са най-единодушни– 99,1% от тях заявяват българския като майчин език, при турците и ромите този процент е по-нисък.[4]

Към февруари 2011 г. се наблюдава сродна за средната за страната етническа хетерогенност на населението в област Варна. 87% или 366 464 души се самоопределят като българи, следвани от 30 236 турци представляващи 7% от популацията. Третата по големина етническа група е ромската с близо 3%. Останалите по-малко от 3% принадлежат към други етноси, най-вече арменски, влашки и руски или не се самоопределят. [5]

Процесът на демографско застаряване на населението в област Варна продължава. Населението над 64 години е увеличено през последните десет години от 14,3% на 16,2%[6] През 2001 г. лицата в подтрудоспособна възраст (под 15 години) са 16,7%, към 1 февруари 2011 г. този процент е намалял на 15,1. 64,2% от населението на Варненска област или над 305 000 души е в трудоспособна възраст. През 2001 г. на около 120 лица, постъпващи на трудовия пазар са се падали около 100 излизащи от него. Десет години по-късно ситуацията е влошена и пропорцията е 100 към 74. Населението на община Варна е 343 704 души, като община Варна заема второ място в България след Столична голяма община.[6]

Численост и дял на етническите групи според преброяванията на населението през годините:[7][8]

Численост Дял (в %)
2001 2011 2001 2011
Общо 462 013 475 074 100.00 100.00
Българи 393 884 371 048 85.25 78.10
Турци 37 502 30 469 8.11 6.41
Цигани 15 462 13 432 3.34 2.82
Други Руснаци 1358 5638 0.29 1.18
Арменци 2240 0.48
Власи 3620 0.78
Македонци 147 0.03
Гърци 223 0.04
Украинци 208 0.04
Евреи 67 0.01
Румънци 440 0.09
Други 1563 0.33
Не се самоопределят 3830 4306 0.82 0.90
Неотговорили 1469 50 181 0.31 10.56

Численост и дял на етническите групи по общини, според преброяването на населението през 2011 г.:[7]

Община Численост Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
само-определят
Не
отговорили
Българи Турци Цигани Други Не се
само-определят
Не
отговорили
Общо 475 074 371 048 30 469 13 432 5638 4306 50 181 78.10 6.41 2.82 1.18 0.90 10.56
Аврен 8574 5437 1502 902 130 194 409 63.41 17.51 10.52 1.51 2.26 4.77
Аксаково 20 426 14 284 316 2309 1071 193 2253 69.93 1.54 11.30 5.24 0.94 11.03
Белослав 11 023 8727 760 64 255 156 1061 79.17 6.89 0.58 2.31 1.41 9.62
Бяла 3242 2458 308 103 18 10 345 75.81 9.50 3.17 0.55 0.30 10.64
Варна 343 704 290 780 11 089 3535 3481 2315 32 504 84.60 3.22 1.02 1.01 0.67 9.45
Ветрино 5415 3457 972 144 55 39 748 63.84 17.95 2.65 1.01 0.72 13.81
Вълчи дол 10 052 5539 1942 1068 35 82 1386 55.10 19.31 10.62 0.34 0.81 13.78
Девня 8730 6459 658 525 154 125 809 73.98 7.53 6.01 1.76 1.43 9.26
Долни чифлик 19 360 11 127 3298 400 250 240 4045 57.47 17.03 2.06 1.29 1.23 20.89
Дългопол 14 389 5755 5918 685 22 193 1816 39.99 41.12 4.76 0.15 1.34 12.62
Провадия 22 934 13 220 2418 3381 90 447 3378 57.64 10.54 14.74 0.39 1.94 14.72
Суворово 7225 3805 1288 316 77 312 1427 52.66 17.82 4.37 1.06 4.31 19.75

Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.[9]

Роден език Численост Дял (в %)
Общо 462 013 100.00
Български 392 053 84.85
Турски 41 229 8.92
Цигански 13 079 2.83
Други 10 956 2.37
Не се самоопределят 3227 0.69
Непоказано 1469 0.31

Вероизповедания

редактиране

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяванията на населението през годините:[10][11]

Численост Дял (в %)
2001 2011 2021 2001 2011 2021
Общо 462 013 475 074 432 198 100.00 100.00 100.00
Православие 394 357 283 143 290 407 85.35 59.59 67.19
Католицизъм 749 1569 0.16 0.33
Протестантство 1395 2849 0.30 0.59
Ислям 45 672 20 533 25 738 9.88 4.32 5.96
Друго 1827 1145 639 0.39 0.24 0.15
Нямат 20 049 22 905 4.22 5.30
Не се самоопределят 16 544 29 921 52 107 3.58 6.29 12.06
Непоказано 1469 115 865 40 402 0.31 24.38 9.35

Политика

редактиране

Има генерални консулства на Руската федерация, Украйна и почетни консули на Германия и Франция, Италия, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, Швеция, Унгария, Дания.

Областен управител

редактиране

През 2005 г. Атака, НДСВ, ВМРО и други организации свикват във Варна обществен протест срещу издигането на областен управител, посочен от ДПС при съставянето на правителството на Сергей Станишев.[12][13] Гражданското негодувание се тушира, като ръководството на ДПС посочва дотогавашния областен управител Петър Кандиларов.[14]

Настоящият областен управител на област Варна е Андрияна Андреева.

Икономика и инфраструктура

редактиране

Област Варна е център на Североизточен приморски район.

Брутният вътрешен продукт на човек от населението в област Варна е 4794 лв., който е по-висок от средния за страната – 4416 лв. (2003) Произведеният брутен вътрешен продукт (БВП) в областта през 2002 г. е над 6% от общия БВП. Морската индустрия през 2003 г. осигурява 11% от приходите в областната икономика. За областта е характерно наличието на вътрешнообластни икономически различия между община Варна и останалите общини. В община Варна се намират 87% от предприятията, 70% от дълготрайните материални активи и се реализират 83% от приходите от дейността и 80% от печалбите за областта.

Туризмът осигурява 6% от приходите в областната икономика. Общият обем на легловата база в област Варна е 60 428 легла в 370 хотела (2005). Реализираните нощувки с 32%, пренощували лица с 22%, приходи от нощувки със 125 519 868 лева или 29,3% от тези в страната. През 2003 г. общият размер на чуждестранните инвестиции в областта с натрупване е 433 394,7 хил. щатски долара – на второ място след област София град. През 2004 г. областта е привлякла 8,6% от инвестициите в България. (Всички данни са от издания на НСИ.)

  • Варненска корабостроителница АД, Варна – производство на плавателни съдове
  • Дружба-стил АД, Варна – производство на облекла
  • Елдом Инвест, Варна – производство на домакински електроуреди
  • Корабостроителен и кораборемонтен завод АД, Варна – ремонт и производство на плавателни съдове
  • Агрополихим АД Архив на оригинала от 2004-10-20 в Wayback Machine., Девня – производство на азотна киселина, амоняк, моно- и дикалциев фосфат, натриев триполифосфат, стабилизирана амониева селитра, троен суперфосфат
  • Захарен завод, Девня – производство на рафинирана захар
  • Полимери АД, Девня – производство на дихлоретан, натриева основа, по-рано и поливинилхлорид (PVC) - обявен фалит през 2012 г.
  • Солвей-Соди АД, Девня – производство на лека, тежка сода и сода бикарбонат
  • ТЕЦ – Варна, Езерово – производство на електроенергия
  • Девня-Цимент АД Архив на оригинала от 2004-06-06 в Wayback Machine., Девня

Топ 10 компании по оборот през 2015 г. [15]

редактиране
Компания Оборот (млн.лв.) Печалба (млн.лв.)
1. Енерго-про Варна ЕАД 915,4 31,6
2. Енерго-про Продажби АД 687,6 9,3
3. Агрополихим АД 554,2 56,0
4. Фармнет АД 488,7 1,5
5. Солвей Соди АД 445,4 135,0
6. Афер България ЕООД 373,5 1,6
7. Параходство Български Морски Флот АД 274,5 – 39,9
8. Октопод Инвест Холдинг ЕАД 239,9 – 6,0
9. Енерго-про Мрежи АД 231,9 25,6
10. Сойлем С.П.А. клон България КЧТ 219,5 1,5

Транспорт

редактиране

Варна е многофункционален транспортен възел съчетаващ четирите вида транспорт и има международно значение. Международното летище Варна осъществява връзка с 35 страни и 101 града по света. Пристанище Варна заема ключово положение и е основен логистичен и дистрибуторски център.

Образование и здравеопазване

редактиране

В област Варна има 5 висши учебни заведения, 3 колежа с 31 123 студенти и 5 значими научноизследователски института. Осигуреността на населението в региона с общо практикуващи лекари (7,35 на 10 000 души) е над средното за страната.

Списък на общините в област Варна

редактиране

Градовете са с удебелен шрифт.

Аврен, Бенковски, Близнаци, Болярци, Добри дол, Дъбравино, Здравец, Казашка река, Китка, Круша, Приселци, Равна гора, Садово, Синдел, Тръстиково, Царевци, Юнак

Аксаково, Ботево, Водица, Въглен, Генерал Кантарджиево, Доброглед, Долище, Засмяно, Зорница, Игнатиево, Изворско, Кичево, Климентово, Крумово, Куманово, Любен Каравелово, Новаково, Орешак, Осеново, Припек, Радево, Слънчево, Яребична

Белослав, Езерово, Разделна, Страшимирово

Бяла, Горица, Господиново, Дюлино, Попович, Самотино

Варна, Звездица, Казашко, Каменар, Константиново, Тополи

Белоградец, Ветрино, Габърница, Доброплодно, Млада гвардия, Момчилово, Невша, Неофит Рилски, Средно село, Ягнило

Бояна, Брестак, Войводино, Вълчи дол, Генерал Киселово, Генерал Колево, Добротич, Есеница, Звънец, Изворник, Искър, Калоян, Караманите, Кракра, Метличина, Михалич, Оборище, Радан войвода, Стефан Караджа, Страхил, Червенци, Щипско

Булаир, Бърдарево, Венелин, Голица, Горен чифлик, Гроздьово, Детелина, Долни чифлик, Кривини, Нова Шипка, Ново Оряхово, Пчелник, Рудник, Солник, Старо Оряхово, Шкорпиловци, Юнец

Девня, Кипра, Падина

Арковна, Аспарухово, Боряна, Величково, Дебелец, Дългопол, Камен дял, Комунари, Красимир, Лопушна, Медовец, Партизани, Поляците, Рояк, Сава, Сладка вода, Цонево

Блъсково, Бозвелийско, Бързица, Венчан, Градинарово, Добрина, Житница, Златина, Китен, Комарево, Кривня, Манастир, Неново, Овчага, Петров дол, Провадия, Равна, Славейково, Снежина, Староселец, Тутраканци, Храброво, Чайка, Черковна, Черноок

Баново, Дръндар, Изгрев, Калиманци, Левски, Николаевка, Просечен, Суворово, Чернево

Източници

редактиране
  1. www.nsi.bg
  2. Преброяване на населението, 1 февруари 2011, НСИ, архив на оригинала от 13 юни 2018, https://web.archive.org/web/20180613133954/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=%2FFullT%2FFulltOpen%2FP_22_2011_T1_KN1.pdf, посетен на 13 февруари 2021 
  3. НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
  4. а б в news.varna24.bg // Посетен на 17 февруари 2012.
  5. Национален статистически институт // Посетен на 17 февруари 2012.
  6. а б news.varna24.bg // Посетен на 17 февруари 2012.
  7. а б „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 1 октомври 2017. (на английски)
  8. „Население към 1.03.2001 г. по области и етническа група“ // nsi.bg. Посетен на 1 октомври 2017.
  9. „Население към 1.03.2001 г. по области и майчин език“ // nsi.bg. Посетен на 1 октомври 2017.
  10. „Население към 1.03.2001 г. по области и вероизповедание“ // eurac.edu. Архивиран от оригинала на 2018-07-15. Посетен на 1 октомври 2017.
  11. „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 1 октомври 2017. (на английски)
  12. news.bpost.bg // Посетен на 17 февруари 2012.
  13. www.mediapool.bg // Посетен на 17 февруари 2012.
  14. vesti.bg // Посетен на 19 февруари 2012.
  15. Първите в бизнеса. Поглед отвътре 2017. Сп. Мениджър. с. 304, 340 стр.

Външни препратки

редактиране