Отваря главното меню
Принцрегент Луитполд Баварски

Луитполд Баварски (на немски: Luitpold Karl Joseph Wilhelm von Bayern, * 12 март 1821 във Вюрцбург, † 12 декември 1912 в Мюнхен) от династията на Вителсбахите е от 1886 г. до смъртта си принцрегент на Бавария; първо три дена за своя племенник крал Лудвиг II, след това за неговия душевноболен брат Ото I.

Луитполд е третият син и петото дете на крал Лудвиг I Баварски († 29 февруари 1868) и принцеса Тереза от Саксония-Хилдбургхаузен (1792 – 1854), (Принцовата сватба), дъщеря на херцог Фридрих от Саксония-Алтенбург и принцеса Шарлота Георгина Луиза фон Мекленбург-Щрелиц. Луитполд е любимият син на баща му.

Луитполд започва военна кариера на 14 години и баща му го прави през 1835 г. хауптман на артилерията. Следващите години той става генералмайор и фелдцойгмайстер.

Луитполд прави дълги пътувания в чужбина и така се запознава с по-късната си съпруга, ерцхерцогиня Аугусте Фердинанде от Австрия-Тоскана, дъщеря на великия херцог на Тоскана. Двамата се женят на 15 април 1844 г. във Флоренция. През 1841 г. той става почетен член на Баварската академия на науките.

Баща му трябва да се откаже от трона на 20 март 1848 г. Крал става най-голямият брат на Луитполд, Максимилиан II Йозеф. По неговото време той няма важна роля. Вторият му брат, Отон I от Гърция е избран за крал на Гърция. Луитполд и наследниците му са избрани за наследници на трона в Гърция, ако брат му умре без наследници. Затова той трябва да приеме православието. Най-малкият брат на Луитполд, Адалберт Вилхелм, е ерцпринц на Гърция

След определянето на крал Лудвиг II за неспособен на 10 юни 1886 г. Луитполд поема управлението на кралство Бавария като принцрегент. За своя от младини душевно болен племенник Ото той също е регент. Общо Луитполд е регент двадест и пет години, които се наричат златна епоха за Бавария. Луитполд обича рисуването и в Мюнхен от 1896 г. започва епохата на немскя стил Югендщил (Ар нуво).

Луитполд притежава галерия с 400 платна и е покровител на изкуствата. На него е посветен булевардътПринцрегентенщрасе“, по който са разположени Националният музей, вила „Щук“ и Театърът на принца регент. [1]

Луитполд въвежда през 1903 г. следването за жените в Бавария.

На 11 декември 1912 г. Луитполд се разболява от бронхит с висока тмпература. На следващата сутрин Луитполд умира към 5 часа. След неговата смърт го неговият син Лудвиг III го наследява като принцрегент на Бавария.

За неговото погребение цялата европейска аристокрация се събира в Мюнхен. В негоата надгробна реч кайзер Вилхелм II го определя като „последния рицар“. Принцрегент Луитполд е погребан в криптата на Театинската църква във фамилната гробница на Вителсбахите в Мюнхен.

Съдържание

ДецаРедактиране

Принцрегент Луитполд се жени на 15 април 1844 г. във Флоренция за ерцхерцогиня Августа Фердинанда Австрийска Хабсбург от Австрия-Тоскана (1825 – 1864), дъщеря на великия херцог на Тоскана Леополд II от Австрия-Тоскана и принцеса Мария Анна от Саксония (1799 – 1832). Двамата имат четири деца:

  • Лудвиг III (1845 – 1921), последният крал на Бавария, ∞ 1868 ерцхерцогиня Мари Терезе от Австрия-Есте (1849 – 1919)
  • Леополд (1846 – 1930), генерал, ∞ 1873 ерцхерцогиня Гизела Луизе Мари от Австрия (1856 – 1932)
  • Тереза (1850 – 1925), писателка, Dr.h.c. на университет Мюнхен
  • Арнулф (1852 – 1907), генерал, ∞ 1882 принцеса Терезе от Лихтенщайн (1850 – 1938)

ЛитератураРедактиране

  • Bärgündele und Prinz Luitpold, in: Dieter Seibert, Wanderungen mit Kindern im Allgäu, Steiger Verlag Augsburg 1996, S. 47 – 50; Zitat: S. 47, ISBN 3-89652-019-9

ИзточнициРедактиране

  1. Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 162.

Външни препраткиРедактиране