Максимилиан III Йозеф (Бавария)

Максимилиан III Йозеф, „Многообичания“ или Макс III Йозеф (на немски: Maximilian III. Joseph Karl Johann Leopold Ferdinand Nepomuk Alexander von Bayern; Max III. Joseph; * 28 март 1727, Мюнхен; † 30 декември 1777, Мюнхен) от княжеския род Вителсбахи, е курфюрст на Бавария от 20 януари 1745 до смъртта си.

Максимилиан III Йозеф
курфюрст на Бавария
Роден
Починал
ПогребанТеатинска църква, Мюнхен, Федерална република Германия
Управление
Период1745 – 1777 
ПредшественикКарл VII Албрехт
НаследникКарл II Теодор
Герб
Семейство
РодВителсбахи
БащаКарл VII
МайкаМария-Амалия Хабсбург-Австрийска
Братя/сестриФранц Лудвиг фон Холнщайн
Мария Антония Баварска
Мария-Йозефа Баварска
Мария Анна Баварска
Терезия Бенедикта Баварска
СъпругаМария Анна Саксонска (9 юли 1747)
Максимилиан III Йозеф в Общомедия

Произход и образование редактиране

Син е на император Карл VII Албрехт († 20 януари 1745) и ерцхерцогиня Мария-Амалия Хабсбург-Австрийска († 11 декември 1756). Следва в Инголщатския университет.

Управление редактиране

Начало на управлението редактиране

 
Максимилиан III Йозеф

След смъртта на баща си осемнадесетгодишният Максимилиан поема управлението на Бавария. Три месеца след началото на управлението си Максимилиан III Йозеф сключва съюз с Мария Тереза, като по този начин отказва всички претенции на баща си, Карл VII, към Хабсбургите, предявени по време на Войната за австрийското наследство.[1]

Брак редактиране

Максимилиан III се жени на 9 юли 1747 г. в Мюнхен за принцеса Мария Анна Саксонска (1728 – 1797), дъщеря на крал Август III от Полша и неговата съпруга ерцхерцогиня Мария Йозефа от Австрия. Двамата нямат деца.

Вътрешна политика редактиране

През 1747 г. Максимилиан III основава Нюрнбергската порцеланова манифактура. Той е музикален и композира и заради разходите отказва да назначи Моцарт.

През 1751 г. е обнародван Максимилиановият наказателен кодекс (Codex Maximilianeus Juris Criminalis), който кодифицира наказанията, поставя бариера пред произвола и който в духа на Просвещението въвежда правосъдие на принципа на равенството. Премахнати са и някои практики като обезглавяването и разчленяването на телата на изтезаваните, но са въведени много строги наказания като обесване за крадците и изтезания и клада за извършване на светотатства, богохулства и магьосничества. Максимилиан III Йозеф въвежда данък върху богатството на абатствата и прави първи стъпки към контролирането на църквата.[2][3]

През 1759 г. е създадена Баварската академия на науките, а от 1771 г. се провежда училищна реформа, въвеждаща задължителното ходене на училище.[2]

Външна политика редактиране

Максимилиан III Йозеф се отказва и от намеренията на предците си да направи Бавария велика сила и запазва неутралитет по време на Седемгодишната война. Осигуряването на дългогодишен мир донася на владетеля прозвището „Многообичания“.

Смърт и наследство редактиране

През 1777 г. Максимилиан III умира от едра шарка и е погребан в Театинската църква в Мюнхен. С него измира баварската линия на Вителсбахите. След кратка наследствена Война за баварското наследство, негов наследник става Карл II Теодор от Пфалцската линия на Вителсбахите.

Източници редактиране

  1. Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 75.
  2. а б Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 83 – 86.
  3. K. Theodor von Heigel, Maximilian III. Joseph. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB), 21, Duncker & Humblot, Leipzig 1885, S. 27 – 30.
  • Alois Schmid: Maximilian III. Joseph. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 16, Duncker & Humblot, Berlin 1990, ISBN 3-428-00197-4, S. 485 – 487 (Digitalisat).
  • Andreas Kraus: Geschichte Bayerns: von den Anfängen bis zur Gegenwart. München, 1983 S.353 – 363