Максимилиан I (Бавария)
Максимилиан I (на немски: Maximilian I.; * 17 април 1573 в Мюнхен; † 27 септември 1651 в Инголщат) от баварската династия Вителсбахи херцог на Бавария (от 4 февруари 1598 г., след абдикацията на баща му[1]), курфюрст на Пфалц 1623–1648 г. и от 1648 г., от 1648 г. курфюрст на Бавария, Свещената Римска империя. Управлява по време на Тридесетгодишната война.
| Максимилиан I | |
|---|---|
| херцог на Бавария, курфюрст на Пфалц и Бавария | |
 |
|
| Лични данни | |
| Управление |
4 февруари 1598-27 септември 1651- херцог 1623-1651-курфюрст |
| Роден | |
| Починал | |
| Погребан в | Църква Свети Михаил (Мюнхен) |
| Предшественик | Вилхелм V от Бавария |
| Наследник | Фердинанд Мария |
| Семейство | |
| Династия | Вителсбахи |
| Баща | Вилхелм V от Бавария |
| Майка | Рената |
| Бракове |
Елизабета Рената Лотарингска Мария Анна Австрийска |
| Потомци | Фердинанд Мария Максимилиан Филип Хиронимус |
| Герб |
.png) |
| Максимилиан I в Общомедия | |
ПроизходРедактиране
Максимилиан е син на херцог Вилхелм V от Бавария (1548-1626) и Рената (1544–1602), дъщеря на Франц I Лотарингия), херцог на Лотарингия.
Посещава йезуитски колеж. [1] Следва в университета в Инголщат от 1587 г. заедно с братовчед му, по-късния император Фердинанд II.
УправлениеРедактиране
Поема управлението от баща си на 4 февруари 1598 г. когато обществената хазна е празна. [1] Започва с големи реформи. През 1616 г. създава нов ред за земите, полицията, съда и силна войска.
През 1609 г. Максимилиан I получава правото да ръководи Католическата лига и получава град Донаувьорт от император Рудолф II. На 14 април 1618 г.
Тридесетгодишна войнаРедактиране
Въпреки враждебното си отношение към Хабсбургите, той приема през 1619 година страната на император Фердинанд II и поставя войската си под предводителството на Йохан Церклас Тили; Последният с помощта на тези 25 000 баварци разбива напълно Фридрих V Пфалц и чехите при Бела планина при Прага 8 ноември (1620) и завоюва Пфалц. Като награда за това, Максимилиан I получава през 1623 година от императора Горен Пфалц и титлата пфалцски курфюрст. Така Херцогство Бавария става Курфюрство Бавария. [2]
Във Вестфалския мир от 1648 г. курфюрстката му владетелска титла и спечелените територии на Бавария са потвърдени.
Вътрешна политикаРедактиране
Максимилиан I разширява Мюнхенската резиденция, като тя се превръща в най-големия и най-импозантния дворец в рамките на империята. [3]
Към края на живота си Максимилиан I се ангажира най-вече с религията. Умира на 27 септември 1651 г. по време на поклонение в Инголщат. Сърцето му е погребано в Алтьотинг, Инголщат. Гробът му се намира в църквата „Св. Михаил“ в Мюнхен.
Крал Лудвиг I му построява красив паметник на кон през 1839 г. на площад „Вителсбахерплац“ в Мюнхен.
НаследнициРедактиране
,_Kurf%C3%BCrstin_von_Bayern.jpg)
1-ви брак: на 6 февруари 1595 г. в Нанси за принцеса Елизабета Рената Лотарингска (1574–1635), дъщеря на херцог Карл III от Лотарингия и Клавдия Валоа от Франция, дъщеря на крал Анри II. Бракът остава бездетен.
втори брак: на 15 юли 1635 г. в Августинската църква във Виена за своята племенница, ерцхерцогиня Мария Анна Австрийска (1610–1665), дъщеря на император Фердинанд II и сестра му Мария Анна Баварска. Мария Анна е красива и много умна, говори освен немски и италиански. Нейната зестра са 250 000 гулдена, замъка Васербург и други земи. Бракът е щастлив. Мария Анна помага на съпруга си в управлението и се интересува от политиката на курфюрството. Взема лично участие в заседанията на министерския съвет. Води политическа кореспонденция. Пише си и с брат си и други дворцови чиновници. От този брак има две деца:
- Фердинанд Мария (1636–1679), ∞ 1652 принцеса Хенриета Аделхайд Савойска (1636–1676), дъщеря на херцог Виктор Амадей I от Савоя
- Максимилиан Филип Хиронимус (1638–1705), херцог на Бавария-Лойхтенберг, ∞ 1668 принцеса Маурита Феброния de La Tour d’Auvergne (1652–1706), дъщеря на Фредерик-Морис de La Tour d’Auvergne, duc de Bouillon.
ЛитератураРедактиране
- Dieter Albrecht, Maximilian I. von Bayern 1573–1651. Oldenbourg, München 1998, ISBN 3-486-56334-3.
- Andreas Kraus, Maximilian I. Bayerns großer Kurfürst Graz u.a. 1990, ISBN 3-222-11972-4.
- Golo Mann, Wallenstein. Sein Leben erzählt. Fischer, Frankfurt 2006, ISBN 3-596-13654-7.
- Cicely V. Wedgwood, Der 30jährige Krieg. List Verlag, München 1998, ISBN 3-471-79210-4
ИзточнициРедактиране
- ↑ а б в Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 51-52.
- ↑ Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 53-57.
- ↑ Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 61.