Малки Лом
Малки Лом (старо име Омурбейски Лом) е река в Северна България, област Търговище – общини Търговище и Попово, област Разград – община Цар Калоян и област Русе – община Иваново, ляв приток на река Бели Лом, от басейна на Русенски Лом. Дължината ѝ е 57,1 km, която ѝ отрежда 73-то място сред реките на България.
Малки Лом | |
Долината и коритото на реката в село Сваленик на южния край на природния парк | |
Местоположение – начало, – устие | |
Общи сведения | |
---|---|
Местоположение | България Област Търговище Община Търговище Община Попово Област Разград Община Цар Калоян Област Русе Община Иваново |
Дължина | 57,1 km |
Водосб. басейн | 338 km² |
Начало | |
Място | на 1,4 km СИ от село Голямо Ново, Община Търговище |
Координати | |
Надм. височина | 328 m |
Устие | |
Място | ляв приток на река Бели Лом → Русенски Лом → Дунав → Черно море |
Координати | |
Надм. височина | 62 m |
Река Малки Лом води началото си от чешма-извор „Царска чешма“, на 328 m н.в., на 1,4 km североизточно от село Голямо Ново, община Търговище. Тече в северозападна посока, до село Сваленик в широка долина, а след това в тясна и дълбока каньоновидна долина, всечена в аптски варовици. Влива се отляво в река Бели Лом, на 62 m н.в. при село Нисово, община Иваново.
Площта на водосборния басейн на Малки Лом е 338 km2, което представлява 21,1% от водосборния басейн на река Бели Лом. Основни притоци – Поляноулук (десен), Коджахендек (ляв) и Свидовец (ляв).
Подхранването на Малки Лом е предимно дъждовно-снежно, с ясно изразен пролетен – март-юни максимум и лятно-есенен – юли-октомври минимум.
По течението на реката са разположени 6 села:
Водите на реката се използват основно за напояване, като за тази цел по течението и в басейна ѝ са изградени няколко микроязовира, най-голям от които е язовир „Ломци“.
По високите скални корнизи в най-долното течение на реката през средновековието са издълбани стотици пещери, в които са се помещавали отшелници-монаси, църкви и манастири (Нисовски скални манастири).
Вижте също
редактиранеТопографска карта
редактиране- Лист от карта K-35-17. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
редактиране- Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 302.