Малки Лом

Малки Лом (старо име Омурбейски Лом) е река в Северна България, област Търговище – общини Търговище и Попово, област Разград – община Цар Калоян и област Русе – община Иваново, ляв приток на река Бели Лом, от басейна на Русенски Лом. Дължината ѝ е 57,1 km, която ѝ отрежда 73-то място сред реките на България.

Малки Лом
Долината и коритото на реката в село Сваленик на южния край на природния парк
Местоположение – начало, – устие
Общи сведения
Местоположение	България Област Търговище Община Търговище Община Попово Област Разград Община Цар Калоян Област Русе Община Иваново
Дължина	57,1 km
Водосб. басейн	338 km²
Начало
Място	на 1,4 km СИ от село Голямо Ново, Община Търговище
Координати	43°20′50.99″ с. ш. 26°23′15″ и. д.43.3475° с. ш. 26.3875° и. д.43.3475, 26.3875
Надм. височина	328 m
Устие
Място	ляв приток на река Бели Лом → Русенски Лом → Дунав → Черно море
Координати	43°39′05.04″ с. ш. 26°03′30.96″ и. д.43.6514° с. ш. 26.0586° и. д.43.6514, 26.0586
Надм. височина	62 m

Река Малки Лом води началото си от чешма-извор „Царска чешма“, на 328 m н.в., на 1,4 km североизточно от село Голямо Ново, община Търговище. Тече в северозападна посока, до село Сваленик в широка долина, а след това в тясна и дълбока каньоновидна долина, всечена в аптски варовици. Влива се отляво в река Бели Лом, на 62 m н.в. при село Нисово, община Иваново.

Площта на водосборния басейн на Малки Лом е 338 km², което представлява 21,1% от водосборния басейн на река Бели Лом. Основни притоци – Поляноулук (десен), Коджахендек (ляв) и Свидовец (ляв).

Подхранването на Малки Лом е предимно дъждовно-снежно, с ясно изразен пролетен – март-юни максимум и лятно-есенен – юли-октомври минимум.

По течението на реката са разположени 6 села:

• Област Търговище

• община Търговище – Голямо Ново;
• община Попово – Ломци, Садина, Захари Стояново;

• Област Разград

• община Цар Калоян – Костанденец;

• Област Русе

• Иваново – Сваленик.

Водите на реката се използват основно за напояване, като за тази цел по течението и в басейна ѝ са изградени няколко микроязовира, най-голям от които е язовир „Ломци“.

По високите скални корнизи в най-долното течение на реката през средновековието са издълбани стотици пещери, в които са се помещавали отшелници-монаси, църкви и манастири (Нисовски скални манастири).

Вижте също

• Списък на реките в България
• Списък на реките в България по водосборни басейни
• Списък на реките в България по дължина

Топографска карта

• Лист от карта K-35-17. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

• Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 302.