Мандалево

селище в Гърция

Манда̀лево[1] (на гръцки: Μάνδαλο, Мандало, катаревуса: Μάνδαλον, Мандалон, до 1926 година Μανδάλοβο, Мандалово[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, област Централна Македония, дем Въртокоп.

Мандалево
Μάνδαλο
— село —
Изглед към селото
Изглед към селото
Гърция
40.8578° с. ш. 22.2122° и. д.
Мандалево
Централна Македония
40.8578° с. ш. 22.2122° и. д.
Мандалево
Воденско
40.8578° с. ш. 22.2122° и. д.
Мандалево
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Въртокоп
Географска област Солунско поле
Надм. височина 80 m
Население 1080 души (2011 г.)
Пощенски код 58500
Телефонен код 23810

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 80 m надморска височина в Солунското поле на около 5 километра северно от Калиница (Кали).[3]

ИсторияРедактиране

Край селото е открито неолитно селище, обитавано от 4600 до 4000 година и отново след 3000 година пр. Хр.[4]

В Османската империяРедактиране

 
Църквата „Свети Никола“ в Мандалево

В началото на XX век Мандалево е изцяло българско село в Ениджевардарска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година селото има 118 жители българи.[5] Според Христо Силянов след Илинденското въстание, в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[6]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Мандалево (Mandalevo) има 144 българи екзархисти.[7]

Църквата „Свети Никола“ е построена през 1855 година, изгорена и повторно построена. През 1915 година е построена нова църква.[8]

Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:

Мандалево, 6/III, 1 1/4 ч. от Сарбегово. Всичко 15 български екзархийски къщи, чифлик. Зимно време живеят тук на къшла 17 влашки семейства. Поминъкът е земеделие, бубарство и скотовъдство. В економическо отношение селото е доста западнало. Черквата е затворена, няма никакви имоти. След въстанието сега за първи път се отваря училище. Училището (до черквата) е само еда земница без таван, с недоправено огнище, с един само прозорец, полуразрутено, големина 3Х3Х2 1/2 m.[9]

В ГърцияРедактиране

По време на Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и селото остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година.

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Мандалево има 15 къщи славяни християни.[10]

В 1924 година по официален път в България се изселват 5 души. Същата година в селото са настанени 249[3] понтийски гърци бежанци от градчето Аргос.[11] В 1928 година селото е чисто бежанско с 89 бежански семейства и 275 жители бежанци.[12]

 
Изглед към Маврейново и Мандалево от манастира „Света Богородица“ над село Бабяни

Селото е изгорено на 24 ноември 1944 година. По време на Гражданската война пострадва силно.

Според Тодор Симовски в 1991 година от 821 души половината са с местен произход, а половината с бежански.[3]

Селото е полупланинско и произвежда жито и тютюн и е добре развито скотовъдството поради наличиено на хубави пакища.[3]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 85[3] 175[3] 485[3] 601[3] 595[3] 721[3] 777[3] 777[3] 821[3] 1153 1080

ЛичностиРедактиране

Родени в Мандалево
  •   Димитър Кърпузов, български учител във Воден след Руско-турската война[13]

БележкиРедактиране

  1. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.454
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 74. (на македонска литературна норма)
  4. Παπανθίμου, Αικατερίνη, Αγγελική Πιλάλη-Παπαστερίου. O προϊστορικός οικισμός στο Μάνδαλο: Νέα στοιχεία στην Προϊστορία της Δ. Μακεδονίας. // Πρακτικά Ε’ Συνεδρίου για την Αρχαία Μακεδονία ΙΜΧΑ, Θεσσαλονίκη. 1989. σ. 1207 - 1216.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 146.
  6. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 126.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102 – 103. (на френски)
  8. „Μάνδαλο, www.dimosmeniidos.gr“, архив на оригинала от 21 август 2009, https://web.archive.org/web/20090821225417/http://www.dimosmeniidos.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=22&Itemid=36, посетен 21 август 2009 
  9. Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските български училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 83.
  10. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 27. (на сръбски)
  11. „Мандалово на сайта на Дем Мениида“, архив на оригинала от 21 август 2009, https://web.archive.org/web/20090821225800/http://www.dimosmeniidos.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=3&Itemid=11, посетен 21 август 2009 
  12. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  13. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга втора, стр. 36.