Мандалево
Манда̀лево[1] (на гръцки: Μάνδαλο, Мандало, катаревуса: Μάνδαλον, Мандалон, до 1926 година Μανδάλοβο, Мандалово[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, област Централна Македония, дем Въртокоп.
| Мандалево Μάνδαλο | |
| — село — | |
 Изглед към селото | |
  Мандалево  Мандалево  Мандалево | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Въртокоп |
| Географска област | Солунско поле |
| Надм. височина | 80 m |
| Население | 942 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 58500 |
| Телефонен код | 23810 |
География
редактиранеСелото е разположено на 80 m надморска височина в Солунското поле на около 5 километра северно от Калиница (Кали).[3]
История
редактиранеКрай селото е открито неолитно селище, обитавано от 4600 до 4000 година и отново след 3000 година пр. Хр.[4]
В Османската империя
редактиране
В началото на XX век Мандалево е изцяло българско село в Ениджевардарска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година селото има 118 жители българи.[5] Според Христо Силянов след Илинденското въстание, в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[6]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Мандалево (Mandalevo) има 144 българи екзархисти.[7]
Църквата „Свети Никола“ е построена през 1855 година, изгорена и повторно построена. През 1915 година е построена нова църква.[8]
Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:
| „ | Мандалево, 6/III, 1 1/4 ч. от Сарбегово. Всичко 15 български екзархийски къщи, чифлик. Зимно време живеят тук на къшла 17 влашки семейства. Поминъкът е земеделие, бубарство и скотовъдство. В економическо отношение селото е доста западнало. Черквата е затворена, няма никакви имоти. След въстанието сега за първи път се отваря училище. Училището (до черквата) е само еда земница без таван, с недоправено огнище, с един само прозорец, полуразрутено, големина 3Х3Х2 1/2 m.[9] | “ |
В Гърция
редактиранеПо време на Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и селото остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година.
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Мандалево има 15 къщи славяни християни.[10]
В 1924 година по официален път в България се изселват 5 души. Същата година в селото са настанени 249[3] понтийски гърци бежанци от градчето Аргос.[11] В 1928 година селото е чисто бежанско с 89 бежански семейства и 275 жители бежанци.[12]
Селото е изгорено на 24 ноември 1944 година. По време на Гражданската война пострадва силно.
Според Тодор Симовски в 1991 година от 821 души половината са с местен произход, а половината с бежански.[3]
Селото е полупланинско и произвежда жито и тютюн и е добре развито скотовъдството поради наличиено на хубави пакища.[3]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Калин Керич[13] или Калид Керич[14] | Καλίν Κερίτς | Калирон | Καλλιρρόη[15] | възвишение на З от Мандалево[13] |
| Орта баир[13] | Ορτα Μπαΐρ | Гилогос | Γήλοφος[15] | възвишение на ЮЗ от Мандалево[13] |
| Тетаоца[13][14] | Φεταότσα | Плая | Πλάγιά[15] | възвишение на З от Мандалево[13] (195 m)[14] |
| Борлен[13] | Μπόρλεν | Певко | Πεύκο[15] | река на З от Мандалево[13] |
| Йеникташ[13][14] | Γενίκτας | Кали Петра | Καλή Πετρα[15] | възвишение на С от Мандалево (200 m)[13] |
| Димова глава[13] | Ντίμοβα Γκλάβα | Корифи ту Димитри | Κορφή τού Δημήτρη[15] | възвишение на СИ от Мандалево (236,7 m)[13] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 85[3] | 175[3] | 485[3] | 601[3] | 595[3] | 721[3] | 777[3] | 777[3] | 821[3] | 1153 | 1080 | 942 |
Личности
редактиране- Родени в Мандалево
Димитър Кърпузов, български учител във Воден след Руско-турската война[16]
Бележки
редактиране- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.454
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 74. (на македонска литературна норма)
- ↑ Παπανθίμου, Αικατερίνη, Αγγελική Πιλάλη-Παπαστερίου. O προϊστορικός οικισμός στο Μάνδαλο: Νέα στοιχεία στην Προϊστορία της Δ. Μακεδονίας // Πρακτικά Ε’ Συνεδρίου για την Αρχαία Μακεδονία ΙΜΧΑ, Θεσσαλονίκη. 1989. σ. 1207 - 1216.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 146.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102 – 103. (на френски)
- ↑ Μάνδαλο, www.dimosmeniidos.gr, архив на оригинала от 21 август 2009, https://web.archive.org/web/20090821225417/http://www.dimosmeniidos.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=22&Itemid=36, посетен на 24 септември 2010
- ↑ Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските български училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 83.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 27. (на сръбски)
- ↑ Мандалово на сайта на Дем Мениида, архив на оригинала от 21 август 2009, https://web.archive.org/web/20090821225800/http://www.dimosmeniidos.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=3&Itemid=11, посетен на 21 септември 2009
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е ж з и к л м По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г Édhessa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
- ↑ а б в г д е Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1072. (на гръцки)
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга втора, стр. 36.