Кузо (Кузма) Димитров, известен като Манякски, Манятски или Маняка, е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Кузо Димитров
български революционер

Роден
Кузо Димитров в Общомедия

БиографияРедактиране

Кузо Димитров е роден в 1872 година в костурското село Маняк, тогава в Османската империя. Първоначалното си образование завършва в Костур, първо в гръцко училище, а по-късно в новооткритото българско училище, в което преподават Търпо Поповски и Златко Караатанасов от Бобища. По-късно учи за обущар и работи като мелничар в една костурска воденица.[1]

На 20 април 1898 година Кузо Димитров основава в Маняк комитет на ВМОРО, в който влизат Г. Наумов, Доро Янакиев и Аргир (Гиро) Динков. Димитров изпълнява куриерски задачи и укрива в дома си местната чета на войводите Атанас Петров и Тале Горанов.[2]

На 7 май 1901 година при убийството на Нуредин бег от Света Неделя от околийския войвода Атанас Петров, извършено с помощта на Димитров и манякския комитет, в ръцета на властите попада документ, в който се споменава Кузо. При избухналата Нурединова афера Димитров заедно с Кузо Стефов и много видни българи и турци от района е арестуван. В затвора Кузо Димитров е подложен на жестоки мъчения по заповед на разследващия корчански жандармерийски началник Мухтар ага и прави опит да се самоубие. Разпаря корема си с нож, но е излекуван.[3][4] Опитът за самоубийство получава голяма публичност и стига до чуждестранните консули в Битоля, които се намесват и карат властите да спрат арестите. Кузо Димитров, след избухналата Иванчова афера е осъден на още 7 години, но е освободен в навечерието на Илинденско-Преображенското въстание заедно с другарите си срещу 100 лири гаранция. При избухването на въстанието става нелегален, но заболява от малария и не участва в сраженията.

След потушаването на въстанието през Солун и Ниш Димитров бяга в България. През ноември 1904 година с чужда паспорт заедно със Стефо Атанасов от Старичани се присъединява в Бобища към четата на също току-що дошлите от България Никола Андреев и Кузо Попдинов, а по-късно с Атанасов се отправят към Костенарията, където влизат в местната чета. Взима участие в нападението на Либешево и Жиковищкия манастир на 2 март 1905 година, в сражението с андартите в Одре при Бяла вода на 20 юли 1905 година, в сражението с аскер на 20 юни 1906 година при местността Остри връх край Стенско.

 
Кузо Димитров (отляво) със свои другари.

След една година минава в четата на Никола Добролитски, в чийто район влиза и родното му село Маняк. Влиза в конфликт с Добролитски, когото уличава в неморално поведение и той е изключен от четата, която временно е поета от Димитров. На 10 ноември 1906 година на съвещание на нестрамколската чета и тази на Митре Влаха, на което присъства и Пандо Кляшев е решено да изпратят Димитров, Христо Шопов Четирски, Стасо Чанков Добролитски и Насо Чукски на почивка в България. На 15 срещу 16 ноември Димитров е обграден в Маняк с трима другари – Вангел Попхристов, Христо Четирски и Аргир Дренички, в Маняк и след сражение на разсъмване с щурм пробиват обсадата и се спасяват в гората.[5]

След смъртта на Никола Добролитски, четата предлага на Кузо Димитров да поеме войводството, но той отказва, тъй като е планирал заминаването си за България и за войвода е избран Търпо Георгиев Бузльо.[6]

На 15 януари 1907 година Димитров пристига в България и оттук заминава за Америка, където го заварва Балканската война в 1912 година. Димитров организира доброволческа чета от 30 души, която пристига в заетия от гръцки войски Солун. Доброволците тръгват към родните си места, но са спрени в Суровичево и не им е позволено да продължат, ако не се обявят за гърци. Връщат се в Солун, предават оръжието си в българското комендантство и вече поотделно тръгват към Костурско. На 18 май Кузо Димитров е арестуван от гръцките власти в Нестрам и откаран в Костур. Комендантът на града – бившият андартски капитан Малиос му заявява „Всички българи като вас ще погубим“. Арестуван е още два пъти, като е малтретиран заедно с жена си и децата си. Заедно с Димитров е задържан и Търпо Бузльо. Вследствие на тормоза още в 1913 година умира майката на Димитров, в 1914 година – жена му, в 1915 година – 15-годишната му дъщеря, а през 1916 година – 17-годишният му син Спас.[7]

През Първата световна война по време на Леринската операция в 1916 година български разезд обикаля селата Дупяк, Здралци, Слимнища, Хрупища и Маняк и тържествено е посрещнат от Кузо Димитров. След оттеглянето на българските части Димитров е търсен от полицията и въоръжен забягва към фронтовата линия. Организира в Битоля доброволческа чета от 30 души, на която обаче германското командване не разрешава да навлезе в Гърция и през Ресен е изпратена за Ура Малик, край Корча, където е зачислена към Седми конен полк, а по-късно към пристигналия тук партизански отряд от 300 души на Никола Лефтеров. В 1917 година въпреки нареждането на Военното министерство бежанците доброволци да се уволнят, Кузо Димитров отказва и остава на фронта.

След войната работи като воденичар в Нови пазар, Шуменско.[8] Умира след 1943 година.[9]

БиографияРедактиране

  1. Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 155.
  2. Илюстрация Илинден, 1943, бр.147, стр.13 – 14.
  3. Илюстрация Илинден, 1938, бр. 6, година X, стр. 3
  4. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, София, 1933, стр. 74.
  5. Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 155 – 156.
  6. Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 156.
  7. Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 155 – 157.
  8. Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 158.
  9. Илюстрация Илинден, 1943, бр.149, стр.15 – 16