Марианската падина е най-дълбоката известна океанска падина, както и най-дълбокото място в земната кора.

Местоположение на Марианската падина
Местоположение на Марианската падина

Намира се на 11°21' сев. ш. и 142°12' изт. д. в Тихия океан между Япония и Папуа Нова Гвинея, в непосредствена близост източно от Северните Мариански острови. Марианската падина е дълбока 11 022 м и дълга 2550 км. Дъното ѝ се намира на 6366,4 км от центъра на Земята. Марианската падина е границата, на която се засичат две тектонски плочи – Тихоокеанската влиза под Филипинската.

Наричана е „четвърти полюс на планетата“ и е най-слабо проученият участък от хидросферата. На 23 януари 1960 г. в Марианската падина до дъното се спуска батискафът „Триест“ с швейцарския учен Жак Пикар и американския лейтенант от ВВС Дон Уолш.

Марианската падина не е просто дълбока бразда в океанското дъно – тя бележи местоположението на една субдукционна зона. Субдукционните зони се образуват, когато част от океанското дъно – в случая Тихоокеанската плоча – се подпъхне под друга – Филипинската. Една от причините Марианската падина да е толкова дълбока, обяснява Стърн, е най-старото морско дъно, което се намира в западната част на Тихия океан. То е на 180 милиона години. Дъното на океана се формира от лавата по граничните ръбове на океанските плочи. Когато е прясна, е сравнително топла и подвижна: движи се по повърхността на лежащата под нея мантия. Остарявайки, тя се отдалечава от източника си, охлажда се и става все по-плътна, като по този начин слиза още по-надолу. Такъв е случаят с Марианската падина. Сред причините, които правят дългата 2550 километра падина толкова дълбока, е и фактът, че тя се намира далеч от каквато и да е голяма земна маса, което означава, че е далеч от калните речни устия. „Много други дълбоки падини са запълнени със седимент. Близките разломни линии оформят Тихоокеанската плоча на мястото на падината така, че тя потъва по-стръмно от други субдукционни зони.

Потапяне редактиране

Марианската падина първоначално е проучена през 1951 г. от Кралския военен кораб Чалънджър (Challenger в превод Предизвикател). На негово име е наречена и най-дълбоката част от падината – The Challenger Deep. Използвайки ехо локатор, Чалънджър II (Challenger II) регистрира дълбочина от 10 900 м на 11°19'N, 142°15'E.

През 1957 г. руският крайцер „Витяз“ измерва дълбочина от 11 034 м, но тази информация не е потвърдена от следващи експедиции, които са притежавали по-точно и по-съвременно оборудване.

През януари 1960 г., по време на първото спускане, Пикар и Уолш са изненадани да открият, че това не е „мъртъв свят“, а напротив – има живот. Двамата описват дъното, като „равно и много чисто“. През 1962 г. М. В. Спенсър регистрира още по-голяма дълбочина от 10 915 м. На 24 март 1995 г. японската сонда Kaiko дава най-точните данни за дълбочината на Марианската падина до днес – 11 022 м.

През 2012 г. канадският режисьор Джеймс Камерън слиза сам до дълбините на падината с помощта на батискафа „Deepsea Challenge“ в чието разработване участва и самият той. Капсулата извършва няколкочасово пътуване, откъдето донесен заснет 3D седемчасов материал с помощта на HD камери, образци от почвата и живи организми за биолозите и геолозите. Част от заснетите от Камерън кадри се използват във филма "Подводно Предизвикателство[1]"

Изучавайки уникални видеокадри и образци, получени в хода на дълбоководната мисия на холивудския режисьор Джеймс Камерън през март, учените открили причудливи форми на живот. Например на дълбочина почти 11 000 метра дъното буквално е осеяно с „килим“ микроорганизми.

Например на такава невероятна дълбочина са били открити гигантски (17-сантиметрови) подобни на скариди същества – амфиподи. Тестовете показали, че в организма им има такива съставки, благодарение на които тъканите и влакната успешно функционират в условията на високо налягане. Сред тях е сило-инозитол, идентичен на препарата, използван в клинични изпитания за лечение на болестта на Алцхаймер. От Марианската падина са повдигнати на повърхността около 20 000 микроорганизма – те ще бъдат подложени на генетичен анализ, както и безброй гигантски амеби – прости организми, които са едни от най-големите едноклетъчни.

Въпреки рекордното спускане на Камерън не е възможно да знаем какво точно се случва в субдукционната зона, тъй като по-голямата част от действието се развива на 700 км под земната повърхност

Външни препратки редактиране

Голяма карта на западната част на Тихия океан Архив на оригинала от 2005-08-28 в Wayback Machine.

  1. IMDb: : Deepsea Challenge 3D https://www.imdb.com/title/tt2332883/