Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Петричко. За селото в Карловско вижте Марино поле (Област Пловдив).

Ма̀рино полѐ е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, област Благоевград.

Марино поле
Marino pole.jpg
Общи данни
Население 290 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 5515±0 km²
Надм. височина 92 m
Пощ. код 2867
Тел. код 07425
МПС код Е
ЕКАТТЕ 47247
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Петрич
Димитър Бръчков
(ГЕРБ)

ГеографияРедактиране

Село Марино поле е разположено в Санданско-Петричката котловина на левия бряг на река Струма. Западно от него преминава европейския път E79.

ИсторияРедактиране

Запазена е легенда, според която селото носи името на местна девойка - Мария, която побягнала със своя любим, но била настигната и убита от баща си. Тя била погребана в района на днешното село. По-късно костите и били разнесени по полето, където възникнало съседното село Марикостиново.[1]

През XIX век Марино поле е малко чисто българско село, числящо се към Демирхисарска кааза. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Марино поле (Marino-polé) е посочено като село с 50 домакинства, като жителите му са 180 българи.[2]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Марино поле, чифлик на север от Кула 1/2 час. Път тинест и труден; през среде село е и шосето. 9 къщи българе.[3]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 90 жители, всички българи християни.[4]

Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година селото вече се числи към Мелнишка кааза. Християнското население на Марино поле (Marinopolé) се състои от 80 българи екзархисти.[5]

При избухването на Балканската война през 1912 година един жител на селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6]

През 1913-1916 година в селото се установяват българи бежанци, главно от селата Кумли, Сенгелово и Спатово - Демирхисарско, Кула и Хазнатар - Серско.[7]

През октомври 1925 година по време на гръцко-българския пограничен конфликт, известен като Петрички инцидент, Марино поле е окупирано от гръцката армия.

По време на Втората световна война през 1941 до селото възниква германското военно гробище.[8]

БележкиРедактиране

  1. Енциклопедия "Пирински край". Том 1, Благоевград, 1995, стр.548.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 138-139.
  3. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 856.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 185.
  5. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.192-193.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.862.
  7. Енциклопедия "Пирински край". Том 1, Благоевград, 1995, стр.548.
  8. Писмо от кмета на с. Марино поле, Петричко до Отделението за военните музеи, паметници и гробове при Министерството на войната със сведения за германското военно гробище до селото. с. Марино поле, Благоевградско, 22 авг. 1941 г. ДА – Благоевград, ф. 41К, оп. 1, а.е. 40, л. 10