Сенгелово или Сенгельово или Сенгелево (на гръцки: Άγκιστρο, Ангистро, катаревуса: Άγκιστρον, Ангистрон, на турски: Çengel, Ченгел, до 1927 година Τσιγγέλη, Τσιγγέλι, Цингели[1]) е село в Гърция, дем Синтика, област Централна Македония, с 410 жители (2001).

Сенгелово
Άγκιστρο
Гърция
41.3744° с. ш. 23.44° и. д.
Сенгелово
Централна Македония
41.3744° с. ш. 23.44° и. д.
Сенгелово
Сярско
41.3744° с. ш. 23.44° и. д.
Сенгелово
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемСинтика
Географска областСанданско-Петричка котловина
Надм. височина350 m
Население350 души (2021 г.)
Пощенски код623 00
Телефонен код2323

География редактиране

Сенгелово е разположено в Санданско-Петричката котловина в северното подножие на Сенгелската планина (Ангистро или Цингели), непосредствено до границата с България. Отстои на 50 километра северно от град Сяр (Серес). В селото има целебни минерални извори с температура около 38 °C, използвани още от древността. Северно от Сенгелово тече река Пиринска Бистрица.

История редактиране

Етимология редактиране

Според Йордан Н. Иванов името може би идва от името на основателя на селото Сенгѐль (бег), както го обяснява народната етимология, но може и да е от прилагателното син и дел с д' > в г' в говора.[2]

Средновековие редактиране

Край селото има минерален извор и средновековна баня. В центъра на селото е запазена средновековна кула от XIV век, по-късно превърната в часовникова.[3]

На 3,5 km северозападно е ранносредновековната крепост Субаши.[3]

В Османската империя редактиране

 
Писмо на Марко Атанасов от Сенгелово до екзарх Йосиф I Български с молба да му се помогне да придружи болната си майка, Сенгелово, 25 юли 1902 г.

Според легенда, записана от българския учен Йордан Н. Иванов селото е било запуснато през „чумните години“ преди османското нашествие и в началото на XIV век някой си Ибрахим паша Сенгел бег основал новото село, като за да привлече българите от околните села, построил старата църква „Свети Спас“ в селото.[4] Църквата „Свети Атанасий“ е от средата на XIX век. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Сингел (Singuel), Мелнишка епархия, живеят 200 гърци.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Ченгел калеси или Ченгел кьой е посочено погрешно като малко мюсюлманско село с 50 домакинства със 130 жители.[6]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Сингелово, голямо село при подножието на едноименната планина, която тук се казва Беш. Около Сингелово извират изобилни води, които са притоци на Бистрица. Дели крава река мъчно се прегазва с кон. Пътят, минавайки през Рупелския дервент, е добър, равен. Занаятието на селянете е земеделие. Богата почва във всичко. Недалеч се намират минералните води. Църква, в която четат смесено, и училище също тъй с 40 ученика. 350 къщи турци и 400 българе.[7]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Сенгелово живеят 1200 българи, 200 турци, 120 власи и 130 цигани.[8]

Всички жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сенгелево има 1536 българи екзархисти, 72 власи и 18 цигари и в селото функционира българско училище.[9]

До края на XIX и началото на XX век село Сенгелово е един от важните центрове на железодобивната индустрия в областта Мървашко. В селото до средата на XIX век работи и самоков. В рудниците някога се е добивало и злато и сребро, за което свидетелстват старите галерии, наричани златници. Край селото има огромни купчини сгурия, най-големите в цяло Мървашко.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Сенгелово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10] По време на войната Сенгелово е освободено от Седма рилска дивизия през 1912 година. Тогава къщите в селото са 370 – 200 български, 70 турски, 70 цигански и 30 влашки.[4]

В Гърция редактиране

 
Сенгелово – минерална баня

След Междусъюзническата война през 1913 година остава в Гърция.

През 1916 година професор Васил Златарски, като участник в научно-разузнавателната мисия в Македония и Поморавия, организирана от Щаба на действащата армия, посещава селото. В рапорта си до Началник-щаба на действащата армия той пише:

Селото Ченгел е голямо и богато; населението е българско и говори серско наречие; имало е и турци, но избягали още в 1912 г.[11]

След Първата световна война голяма част от българите се изселва в България, като в селото остават само 17 гъркомански семейства. В 1927 година Сенгелово е преименувано на Ангистрон (кука)[12] и в селото са заселени гръцки бежанци от Мала Азия. В 1928 година Сенгелово има смесено население от местни хора и бежанци – 105 бежански семейства с 346 души.[13]

Потомците на бежанците от Сенгелово в България живеят в Сандански, Аспарухово (Варненско) и други.[14]

Прекръстени с официален указ местности в община Сенгелово на 6 юли 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Ушика[15] Ούσίκα Оксила Όξειλά[16] хребет в Славянка на ИЮИ от Сенгелово и на ЮЮИ от Лехово[15] (1153 m)[17]
Волага[18] или Волак Рамен[15] Βολακ Ραμάνι Ликотопос Λυκοτόπος[16] хребет в Славянка на И от Сенгелово и на ИЮИ от Лехово[15] (1275 m);[17] членувано от Волак[18]
Хуни Удурища[15] Χουνί Ούντουρίστ Лакома Λάκκωμα[16] местност в Славянка на И от Лехово[15]
Артлиж[15] Άρλέτζ Месокорфи Μεσοκόρφι[16] граничен връх в Славянка на СИ от Лехово, гранична пирамида № 89 (1345,8 m)[15]
Моково Μόκοβα Вуркос Βούρκος[16]
Цямара[15] Ποζιάρα Плая Πλαγιά[16] връх в Сенгелската планина на ЮИ от Сенгелово (1018 m)[15]
Чал[15][17][19] или членувано Чало[19] Τσάλ Дасотон Δασωτόν[16] заоблен[19] връх в Сенгелската планина на ЮЮИ от Сенгелово (1294 m);[15] от турски çal, „планински връх“[19]
Папра[20] Πάπραν Керасиес Κερασιές[16] местност в Сенгелската планина на Ю от Сенгелово[20]
Боро Μπορό Перасма Πέρασμα[16]
Мал тепе[15] Μάλ Τεπέ Войдокорфи Βοϊδοκορφή[16] връх в Сенгелската планина на ЮЮЗ от Сенгелово (662 m)[15]
Дирин Ντιρίν Ватирема Βαθύρεμα[16]
Трънка[17] Τρίγκα Дамаскиниес Δαμασκηνιές[16] възвишение на З от Сенгелово (263 m)[17]
Шумалък[15] Σουμαλάκ Потисма Πότισμα[16] местност в полите на Сенгелската планина на ЮИ от Сенгелово[15]
Трънка[15] Τρίγκα Дамаскино Δαμάσκηνο[16] бивше село на ЗСЗ от Сенгелово[15]
Башлица[15] или Хамам[17][20] Μπασλίτσα Ангистру Рема Άγκίστρου Ρέμα[16] река на Ю от Сенгелово;[15] от турското başlık „главатарство“, производно от baş[21]
Ахасма Άχασμα Амбелия Άμπέλια[16] възвишение на ЗСЗ от Сенгелово (268 m)[15]
Чучур[15] Τσουτσόρ Платома Πλάτωμα[16] местност на СЗ от Сенгелово[15]
Батан дере[15] или Ботон дере Μποτόν Ντερέ Рематия Ρεματιά[16] река на С от Сенгелово, ляв приток на Петровската река;[15] от батан, „тепавица“[22]
Катал Κατάλ Ксиротопос Ξηρότοπος[16]
Тисата[23] Τίσσα Авго Άβγό[16] склон с ниви ЮИ от Сенгелово; от тис, taxus beacata[23]
Рупа[20] Ρούπα Проварма Πρόβαρμα[16] местност на СИ от Сенгелово[20]
Сантово[20] или Содол[15] Σοντόλ Катомерон Κατώμερον[16] местност на С от Сенгелово, по десния бряг на Батан дере[15][20]

Личности редактиране

Родени в Сенгелово
  •   Георги Георгиев, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина[24]
  •   Елена Стаматова Башлиева (1919 – ?), участничка в Гръцката гражданска война (1948 – 1949) на страната на ДАГ, емигрантка в Плевен, България от 1947 г., след което в 1949 г. със съпруга си Стамат Иванов Башлиев живее във Варна, авторка на спомени за Гражданската война в Гърция[25]
  •   Коста Илиев (1872 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 и Нестроева рота на 5 одринска дружина[26]
  •   Костадин Стоянов (1872 – 1913), македоно-одрински опълченец, Огнестрелен парк на МОО, починал в болница в Кочани 9 юни 1913 година[27]
  •   Мильо Великов (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 5 одринска дружина[28]
  •   Стоил Стоянов (Стойо, 1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 7 кумановска дружина[29]
  •   Иван Коджабашев – Бензина, деец на ВМОРО и ВМРО, убит от ВМРО Иван Михайлов през 1927 година[30][31]

Бележки редактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 192 – 193.
  3. а б Κάστρο Αγκίστρου // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 27 януари 2024 г. (на гръцки)
  4. а б в Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 27.
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 48. (на френски)
  6. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 138 – 139.
  7. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 855.
  8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 184.
  9. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 188 – 189. (на френски)
  10. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 877.
  11. Петър Петров. „Пътуване на проф. В.Н.Златарски из Македония“. – В: ВИС, г.60, 1991, кн.1, стр.71.
  12. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  13. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  14. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 28.
  15. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  16. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1044. (на гръцки)
  17. а б в г д е Serrai GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
  18. а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 92.
  19. а б в г Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 216.
  20. а б в г д е ж Topografska Karta JNA 1:100.000.
  21. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 76.
  22. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 75.
  23. а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 204.
  24. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 150.
  25. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 47 – 48. Посетен на 28 август 2015.
  26. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 312.
  27. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 673.
  28. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 120.
  29. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 679.
  30. Радовски, Александър. Оцеляло родолюбие. Спомен за Тома Радовски. Фабер, 2017. с. 31.
  31. Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. с. 174, ISBN 978-619-00-1431-7.