Марио Монти (на италиански: Mario Monti) е италиански и европейски политик от партията Граждански избор (2013 – 2015) и икономист.

Марио Монти
Mario Monti
Министър-председател на Италия
Мандат16 ноември 2011 – 28 април 2013
Президент
2006 – 2015Джорджо Наполитано
ПредшественикСилвио Берлускони
НаследникЕнрико Лета
Лична информация
Роден
19 март 1943 г. (79 г.)
ГражданствоFlag of Italy.svg Италия
РелигияКатолическа църква
СъпругаЕлза Антонйоли
Полит. партияГраждански избор (2013 – 2015)
ОбразованиеУниверситет Бокони
Професияикономистполитик
ПодписMario Monti signature.png
Марио Монти в Общомедия

Той е доживотен сенатор. От 2011-а до 2013 г. е министър-председател на Италия, от 2011-а до 2012 г. – и министър на икономиката и финансите. [1][2]. От 1995-а до 2004 г. е еврокомисар, отговарящ за вътрешния пазар, услугите, митниците и данъчното облагане. Европейски комисар по конкуренцията от 1999-а до 2004 г. От 2004 г. е президент на университета „Бокони“ в Милано, като преди това е бил негов ректор (1989 – 1994).

БиографияРедактиране

Ранен живот и академична кариераРедактиране

Марио Монти е роден на 19 март 1943 г. в северно-италианския град Варезе, Италия, в семейството на банкер. Завършва икономика и мениджмънт в световноизвестния реномиран университет Бокони в град Милано. След завършването си специализира в Йейлския университет в САЩ, при носителя на Нобелова награда за икономика Джеймс Тоубин. Бил е професор в университетите в Тренто и Торино между 1970 и 1985 г. и в Бокони в Милано между 1985 и 1989 г.

От 1989 до 1994 година е ректор в университета Бокони, а от 1994 до 1999 и от 2004 до днес негов президент.

Политическа кариераРедактиране

През 1995 година Монти е избран за еврокомисар по вътрешния пазар и услугите в Европейската комисия на Жак Сантер, а от 1999 година и за Комисар по конкуренцията на Европейската комисия ръководена от Романо Проди. След края на втория му мандат, Монти не е номиниран отново от тогавашния министър-президент на Италия Силвио Берлускони. Негов наследник като еврокомисар по конкуренцията е холандката Нели Крус, а за италиански комисар е номиниран Франко Фратини.

Като еврокомисар по конкуренцията той предприема стъпки за ограничаването на влиянието на интернационални концерни като Microsoft и Volkswagen. През 2000 година по негово настояване Европейската комисия осъжда федералната провинция Северен Рейн-Вестфалия за оказаната помощ за спасяването на банката WestLB.[3] През 2007 година става член на Съвета за бъдещето на Европа.

На 9 ноември 2011 година италианският президент Джорджо Наполитано номинира Монти за доживотен сенатор.

Още преди подаването на оставката на премиера Силвио Берлускони, Монти е сочен като евентуален негов приемник. След неговата оставка на 12 ноември 2011 година, Монти е номиниран от президента за премиер и от 16 ноември оглавява временното правителство на експерти, како основните цели на неговото правителство са борбата с бюджетния дефицит и неговите последиците, както и прилагането на антикризисни мерки, които да извадят страната от финансовата криза. На 17 ноември, същата година, Монти печели вот на доверие за правителството си в Сената, след като представил програма за радикални икономически реформи.[4]

ОрганизацииРедактиране

Между 2004 и 2008 година Монти е член и президент на борда на брюкселската Тинк-танк BRUEGEL.[5] През 2004 година участва в създаването на т.нар. Спинели-група, отстояла тезите на Еврофедерализма. Член е на борда на т.нар. Билдърбъргска група[6], както и на Трилатералната комисия.[7]

Монти е съветник на Голдман Сакс и Кока-Кола.[8]

СемействоРедактиране

Марио Монти е семеен с две деца.

Използвана литератураРедактиране

Бележки
  1. Monti wird Regierungschef und Wirtschaftsminister. в Ди Велт, посетен на 17 ноември 2011
  2. Mario Monti, offiziell mit Regierungsbildung beauftragt., списание Щерн, посетен на 17 ноември 2011
  3. Scharfe Kritik an Klage. в rponline, 12 април 2000
  4. Монти спечели първи вот на доверие, очаква го втори
  5. Peter Pinzler: EU: Bruegels Denkstube. Ди Цайт, 20 януари 2005
  6. Steering Committee Билдърбъргска група Архив на оригинала от 2011-11-09 в Wayback Machine., посетен на 17 ноември 2011
  7. Портрет на Марио Монти на страницата www.trilateral.org, посетен на 17 ноември 2011
  8. Марио Монти на страницата на Brussel Economic Forum, посетен на 17 ноември 2011

Външни препраткиРедактиране