Марк Валерий Фалтон
Марк Валерий Фалтон (на латински: Marcus Valerius Falto) е политик и генерал на Римската република по времето на Втората пуническа война.
| Марк Валерий Фалтон | |
| римски политик и генерал | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Род | Валерии |
| Баща | неизв. |
| Майка | неизв. |
Биография редактиране
Произлиза от род Валерии, клон Фалтони. Вероятно е потомък на Квинт Валерий Фалтон (консул 239 пр.н.е.) или на неговия брат Публий Валерий Фалтон (консул 238 пр.н.е.).
Марк Фалтон е посланик с ранг квестор. През 205 пр.н.е. придружава делегацията на Марк Валерий Левин, която трябва да пренесе Магна Матер от Песинунт във фригия в Рим. Там той преговаря с Атал I, царят на Пергам, и за подписването на мирния договор, с който официално се слага край на Първата македонска война.
През 203 пр.н.е. той е курулски едил и е посланик в Испания. През 201 пр.н.е. е претор и командир на два легиона в боевете против Ханибал в Брутиум и Калабрия. Следващата година е пропретор и получава провинция Сардиния, където дава войници от неговите легиони за защитата на Сицилия.
Източници редактиране
- Ливий, 29, 11; 30, 26, 40 – 41; 31, 8.
- Tassilo Schmitt, Valerius [I 12]. In: Der Neue Pauly (DNP). 12/1, Metzler, Stuttgart 2002, ISBN 3-476-01482-7.