Медковец (община)

община в България
(пренасочване от Община Медковец)

Община Медковец се намира в Северозападна България и е една от съставните общини на Област Монтана.

Медковец (община)
Общи данни
ОбластОбласт Монтана
Площ191.09 km²
Население4 030 души
Адм. центърМедковец
Брой селища5
Сайтwww.medkovec.bg
Управление
КметВеромир Миланов
(ГЕРБ; 2023)
Общ. съвет11 съветници
  • БСП-АБВ Медковец (6)
  • Коалиция за възраждане и развитие на община Медковец (3)
  • ГЕРБ (2)
Медковец (община) в Общомедия

География редактиране

Географско положение, граници, големина редактиране

Общината е разположена в северната част на Област Монтана. С площта си от 191,089 km2 е най-малката сред 11-те общините на областта, което съставлява 5,26% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси редактиране

Геоложка характеристика редактиране

В геоложко отношение е установено, че теренът на община Медковец е изграден от еднообразни квартерни глини, представляващи част от деградирали и овлажнени льосовидни глини, загубили характерните за льоса свойства. По дълбочина на профила са разкрити следните пластове характезиращи геоложката основа на района.

Релеф редактиране

Релефът на община Медковец е равнинен и слабо хълмист. Територията ѝ изцяло попада в пределите на Западната Дунавска равнина.

Тя е разположена в междуречието на реките Лом и Цибрица, като вододелът между двете реки е изместен в близост до долината на Лом. Поради тази причина като цяло наклонът на терена е от северозапад на югоизток, като най-високата ѝ точка от 212 m н.в. се намира в крайния югозапад, западно от село Сливовик. Най-ниската точка – 61 m н.в. се намира западно от село Аспарухово, където землището на селото опира в коритото на река Лом.

Води редактиране

В най-южната част на общината, в землището на село Сливовик, на протежение от 4 – 5 km преминава малък участък от горното течение на река Цибър (ляв приток на Цибрица). В останалата ѝ част няма постоянно течащи води. На множеството сухи дерета, в които през пролетния сезон протичат временни водотоци са изградени няколко микроязовира („Червен бряг“, „Слатина“, „Козоровец“, „Сврача бара“, „Гръгоровото“, „Яза“ и др.), водите на които се използват за напояване.

Климат редактиране

общината има умерено континентален климат. Далечните, но високо простиращи се линейни орографски бариери – Карпатите и Стара планина, предизвикват значителна трансформация на нахлуващите откъм северозапад влажни океански въздушни маси и преминаващите през студеното полугодие, студени континентални въздушни маси, които определят коренно различен климатообразуващ ефект. Характерна е добре изразената валежна сянка и средно годишните валежи са под 500 l/m2. Режимът на валежите е с подчертан късно пролетен (юнски) максимум и зимен (февруарски) минимум и изразената тенденция за балансиране на сезонните валежни суми. В Западната Дунавска равнина средно годишните валежни количества са значително по-големи от средно годишната валежна сума за цялата страна. Този факт се обяснява с преобладаването на северозападния въздушен пренос и с постепенното намаляване на значително обеднелите на влага океански въздушни маси. Сравнително висока е средната януарска температура -1,6 °C, а средно юлската е 23 °C. Средната годишна температура за района е 9 – 10 °C. Снежната покривка се задържа 50 до 80 дни през годината, а средната ѝ височина е 10 – 20 см. Броят на засушаванията с продължителност 10 и над 10 дни за периода април-октомври е 4,5 – 5 дни. Средна скорост на вятъра в 85% от случаите на наблюденията е под 2 m/sec, в 42,7% времето през годината е тихо – през есента това е 51%, а през лятото 32,7%. Преобладаващи са западни и северозападни ветрове.

Почви редактиране

Почвената покривка е относително еднообразна и е представена от три групи почви. Около 30% от територията на общината е заета от карбонатни черноземи, около 60% – от излужени черноземи, а останалите 10% са ливадни почви.

Население редактиране

Населени места редактиране

Общината има 5 населени места с общо население 3085 жители към 7 февруари 2021 г.

Населено място (Старо име) Преброяване
(от септември 2021)[1]
По настоящ адрес
(ГРАО от 15 септември 2022)[2]
Площ
(km²)
Гъстота
(д/km²)
Аспарухово (Кърки жаба) 448 532 20,416 26.06
Медковец (Метковец) 1409 1585 81,697 19.4
Пишурка (Бъз къръ) 91 85 6,278 13.54
Расово 874 1021 46,413 22
Сливовик 263 367 36,285 10.11
Общо за общината: 3085 3590 191,09 18.79
Населените места с кмет са със зелен фон, а тези без кметство – с жълт.

Население (1934 – 2021) редактиране

Община Медковец
Година 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011 2021
Население 12110 12746 12548 11229 9463 7687 6855 5661 4029 3085
Източници: Национален Статистически Институт, [2][1]

Възрастов състав редактиране

Население по възрастови групи към септември 2021 година [1]
Общо 0 – 4 5 – 9 10 – 14 15 – 19 20 – 24 25 – 29 30 – 34 35 – 39 40 – 44 45 – 49 50 – 54 55 – 59 60 – 64 65 – 69 70 – 74 75 – 79 80 – 84 85+
3085 130 146 138 137 117 96 133 122 173 194 192 216 239 243 300 213 160 136

Етнически състав редактиране

Етноси в община Медковец (2021)
Етническа група процент
българи
  
80.53%
цигани
  
19.09%
турци
  
0.14%
други и неопределени
  
0.58%


Етнически групи към 2021 година[3]:

  • българи: 2345
  • цигани: 556
  • турци: 4
  • други: 5
  • неопределени: 17
  • служебно преброени (данни, взети от административни източници): 173

Административно-териториални промени редактиране

  • МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува м. Бъз къръ на м. Пишурка;
  • МЗ № 1689/обн. 27 септември 1937 г. – преименува с. Кърки жаба на с. Аспарухово;
  • МЗ № 1380/обн. 1 юни 1939 г. – признава м. Пишурка за с. Пишурка;
  • през 1965 г. – осъвременено е името на с. Метковец на с. Медковец без административен акт.

Политика редактиране

Транспорт редактиране

През общината от югоизток на северозапад, на протежение от 10 km преминава участък от трасето на жп линията МездраБойчиновциБрусарциВидин.

През общината преминават частично 2 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 32,3 km:

Топографска карта редактиране

Външни препратки редактиране

Източници редактиране