Отваря главното меню

Мерсия Макдермот (на английски: Mercia McDermott[1]) е британска историчка и писателка, чуждестранен член на Българската академия на науките от 1987 година[2] и доктор хонорис кауза на Софийския университет от 2007 година.

Мерсия Макдермот
Mercia McDermott
английска писателка
Родена
7 април 1927 г. (92 г.)

Научна дейност
Област История
Образование Оксфордски университет
Работила в Софийски университет
Публикации „Апостолът на свободата“ (1967)

Нейната преподователска и научна работа е тясно свързана с България, където е живяла 27 години (1962 – 1989).

Съдържание

БиографияРедактиране

Ражда се в семейството на хирург и учителка. През 1948 г. завършва руска филология в Оксфордския университет. През лятото на 1947 г. с група английски студенти отива на бригада в бивша Югославия, където за първи път установява контакти с българи, включително с поета Павел Матев.

През 1947 г. за пръв път гостува в България, на тържество в бригадирския лагер „Дивотино“, на железопътната линия Перник – Волуяк. През 1948 г. участва в международната младежка бригада на язовир „Георги Димитров“ (днес „Копринка“). Там се запознава с Александър Макдермот, за когото се венчава веднага след прибирането им в Англия. През 1952 г. се ражда дъщеря им Александра Макдермот, доктор по атомна физика.

От 1962 до 1989 г. с кратки прекъсвания, общественичката живее и твори в България. През 1963 – 1979 г. преподава в Английската гимназия в София. След това води курс по „Национално-освободителното движение в Македония“ в Историческия факултет на Софийския университет до 1989 г.

Дълги години писателката е председателка на Англо-българското дружество със седалище в Лондон. Тя е почетен гражданин на Карлово и Благоевград и носител на високи държавни отличия на България – Ордена на розата, ордена „Кирил и Методий“ и ордена „Мадарски конник“.

ТворчествоРедактиране

  • A History of Bulgaria 1393 – 1885, Allen and Unwin, 1962
    През 1962 г. Марсия Макдермот пише първата книга на английски по обща история на България, която обхваща събитията в периода 1392 – 1885 година.
  • The Apostle of Freedom (A portrait of Vasil Levsky against a background of nineteenth-century Bulgaria), Allen and Unwin, 1967
    Втората ѝ и най-известна книга, свързана с България, е за Левски, „Апостолът на свободата“, посветена „на българския народ, който ми даде повече, отколкото мога да му се отблагодаря“, преведена на български от Иван Градинаров през 1970 г. и преиздавана неколкократно.
  • Freedom or Death (the life of Gotsé Delchev), Journeyman Press, 1978
    През 1978 г. излиза изследването ѝ за Гоце Делчев, „Свобода или смърт“, с което тя става доктор на историческите науки.
  • For Freedom and Perfection (the life of Yané Sandansky), Journeyman Press, 1988
    Следва трудът ѝ за Яне Сандански, „За свобода и съвършенство“, Наука и Изкуство, 1987 – преведен от Веселин Измирлиев.
  • Bulgarian Folk Customs, Jessica Kingsley Publishers, 1998
    В края на XX век Мерсия Макдермот издава „Български народни обичаи“, в която обяснява популярно религиозни, семейно-битови, трудови и други празници и ритуали, включително народни музикални инструменти, вярвания, суеверия и прочее.

ИзточнициРедактиране

  • Райкова, ст.н.с. д-р Ана. Вдъхновена и възторжена радетелка за България. // Макдермот, Мерсия „Апостолът на Свободата“. 4. София, Златен змей, 2008. с. 319 – 334.
  • Waller, Diane. Mercia MacDermott: A Woman of the Frontier. // Black Lambs & Grey Falcons: Women Travellers in the Balkans. 2nd. New York, Oxford, Berhgahn Books, 2000. с. 166–186.

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Английското произношение на името е Мърша Макдърмът.
  2. Чуждестранни членове на БАН на сайта на БАН