Мировци
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Мировци е село в Североизточна България. То се намира в община Нови пазар, област Шумен.
| Мировци | |
 | |
  Мировци  Мировци | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 429 души[1] (15 март 2024 г.) 13,3 души/km² |
| Землище | 32,356 km² |
| Надм. височина | 385 m |
| Пощ. код | 9921 |
| Тел. код | 05329 |
| МПС код | Н |
| ЕКАТТЕ | 48386 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Шумен |
| Община – кмет | Нови пазар Георги Георгиев (БСП – Обединена левица; 2019) |
| Кметство – кмет | Мировци Валентин Кръстев (ОСД, ОЗ, НДСВ) |
| Мировци в Общомедия | |
География
редактиранеСелото се намира на 17 километра от град Нови Пазар, в най-източната част на лудогорското плато на границата с Добруджа. Разположено е на два квадратни километра и притежаващо 22 хил.дка.обработваема земя. Местността е леко хълмиста с недълбоки оврази, в които текат следните малки дерета: *Долап дере*-което в долния си край се нарича *Сюлейман дере* и започва от горната чешма в местността *Елте*;*Мировското дере*- започва от двете чешми под училището; *Толум дере*-тръгва от Димовото кладенче- събира водите се от извора Габара, от каптажа Толум дере, от Синия кладенец и от Гюнгермес. Общото трите дерета (малки рекички) се събират при с. Есеница и образуват *Караман дере*, а в послествие при с. Медово се присъединяват водите на други дерета от изток и така образуват*Сухата река* която пресъхва край Карапелит. Най-високата триангулачна точка в Мировското землище е в местността *Бейалан*- 417 метра надморска височина.
История
редактиранеСелото е възникнало през времето на Османското владичество под името Мураданлар като селище на компактно турско етническо население. От 1912 година датира първото масово изселване на коренното мохамеданско население по посока Турция. На тяхно място са се заселили българи от Габровско и Севлиевския край. В селото живее и компактно ромско население.
Относно старото име на с. Мировци – „Мураданлар“ има различни мнения. Ето някои от тях:
- Николай Русев -директор на училището в Мировци през 1923 пише:"Първи в селото е живял някой си Мурад, който имал правото да събира данъци и да ги праща на бея в Шумен. Това е било в началото на XVI век.
- Свещеник Николай Стефанов Каралъмов, отбелязва в църковната летописна книга от 20 януари 1930 г.че: "Селото не е съществувало преди 250 години. Втози район е имало вековна гора, обитавана от разбойници-турци. Един от тях е Мурад, на чието име е назована гората- Мурадова гора. Той и групата му основават село Мураданлар.
- Най-подробни сведения и с най-моного цитирани източници са дадени от Д.Борисов в книгата му „Село Мировци“ – „Днешното село Мировци е на мястото на съществувалото селище -Нурабдал, за което има писмени доказателства още от 12 септември 1573 г. Мураданлар е преименувано на с. Мировци през 1934 година“.[2]
Население
редактиранеЧисленост на населението според преброяванията през годините:[3][4]
|  |
Етнически състав
редактиранеПреброяване на населението през 2011 г.
редактиранеЧисленост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 375 | 100.00 |
| Българи | 196 | 52.26 |
| Турци | 13 | 3.46 |
| Цигани | 143 | 38.13 |
| Други | – | – |
| Не се самоопределят | 23 | 6.13 |
| Неотговорили | – | – |
Културни и природни забележителности
редактиране- паметник на Стоян Мураданларски-деец на комунистическата партия преди 1944. Убит във Варненския затвор на 31 март 1944 г.
- паметник на загиналите от с. Мировци във войните. Построен 1995 г.по инициатива на Христо Петков-Габровеца
- читалище – построено 1936
- училище с име Васил Левски-построено 1902 – 1903
- два хранителни магазина
- сграда на ТКЗС – основано 1945. След1993 с неговите активи е създадена ППЗК*Зора*-закрита 2005 г.и продадена от Н.Найденов на Иса Феим от с. Каравелово.
- детска градина
- Църквата "Св. Димитър е частичен ремонт на храма, но все още е негоден за служение. Свещеник на селото е прот. Андрей Стефанов от гр. Нови пазар.
- Мелница-построена 1906 – 1908
- Фелдшерска амбулатория-построена 1911 – 1912
- Ветеринарна амбулатория-построена 1920
Редовни събития
редактиране- Селото има събор на 8 ноември.
Галерия
редактиране-
Читалище „Развитие – 1908“ -
Сградите на бившите Поща и ТКЗС -
Бивша поща -
Бивш ресторант
Личности
редактиране- Гено Гутев – кмет на Варна от 1945 до 1951 г., преподавател в Икономически университет – Варна през 1980-те, (живял в селото в детските си години)[6]
- Евстати Бурнаски – български поет. През 1947 г. работи като участъков ветеринарен лекар в селото.[7]
Източници
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ От книгата на о.з.полковник-инженер Димитър Борисов -Село Мировци- Издаделство „Пространство-форма“, ISBN 954-90741-8-8= 2004 г.
- ↑ „Справка за населението на село Мировци, община Нови пазар, област Шумен, НСИ“ // webcitation.org. Архивиран от оригинала на 2022-06-23. Посетен на 9 януари 2017.
- ↑ „The population of all towns and villages in Shumen Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 9 януари 2017. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 януари 2017. (на английски)
- ↑ Информация за Гено Гутев Архив на оригинала от 2014-07-27 в Wayback Machine., varna.bg
- ↑ Костов Л., Иванова Т., „Cauda equina Антология на български ветеринарни лекари – писатели и поети“, 2007, ISBN 978-954-9383-29-4