Мицо Андонов

български театрален критик

Димитър (Мицо) Гоцев Андонов е български театрален деец, заслужил деятел на културата.

Мицо Андонов
български театрален деец
Роден
Починал
8 декември 1983 г. (82 г.)
Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластЛитературна критика
Работил вСъюз на артистите в България
Семейство
ДецаНина Андонова
Други родниниГоце Делчев (вуйчо)

Биография

редактиране
 
Илия Бешков, Ламар и Мицо Андонов

Роден е на 20 ноември 1901 година[1] в будния български град Кукуш, тогава в Османската империя, днес Килкис, Гърция. Сестрин син е на водача на ВМОРО Гоце Делчев[2] – негова майка е Тина (Екатерина) Делчева, а баща му е Гоце (Георги) Христов Андонов, също кукушанин, които имат още трима сина: Христо, Милан и Александър (Сандо).[1][3][4]

След опожаряването на Кукуш през 1913 година по време на Междусъюзническата война семейството му тръгва към България и се установява най-напред в Дупница, а след това се преселва в София. Там Мицо завършва гимназия (1919).[1] През 1925 година завършва философия в Софийския университет.

Учителства в Петричко. Започва да издава списание „Начало“ (1926 – 1928)[1] (литературно месечно списание, на което е главен редактор[5]). Съден е по ЗЗД и осъден на 5 години затвор, от които излежава три и половина (1928 – 1931).[1] Работи в Съюза на артистите в България от 1934 до 1965 година. През 30-те и 40-те години пише литературна и театрална критика във „Фронт на трудовоборческите писатели в България“, „Щит“, „Литературен преглед“, „Кормило“.[1]

След Деветосептемврийския преврат пише в „Театър“, „Литературен фронт“, „Отечествен фронт“. През 1977 година му е присъдено званието заслужил деятел на културата.[5]

Негова дъщеря е българската литературна критичка и журналистка Нина Андонова.

Родословие

редактиране
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Делчо
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Делчев
 
Мария Делчева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Делчев
(1844 – 1920)
 
Султана Нурджиева
(1850 – 1907)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Андон Чопов
(1865 – 1944)
 
Руша Чопова
(1868 – 1945)
 
Цоца (Цона) Делчева
(1870 – ?)
 
Гоце Делчев
(1872 – 1903)
 
Велика Станишева
(1876 – 1962)
 
Гоце Станишев
 
Тина Андонова
(1874 – 1955)
 
Гоце Андонов
(? – 1928)
 
Димитър Делчев
(1879 – 1901)
 
Елена Пейнерджиева
(1881 – 1961)
 
Иван Пейнерджиев
(? – след 1947)
 
Милан Делчев
(1883 – 1903)
 
Христо Делчев
(1887 – 1927)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ленка
 
Магда Големинова
 
Владимир Чопов
(1890 – 1918)
 
Тодор Чопов
(1892 – 1923)
 
Лика Юрукова
(1895 – 1983)
 
Туше Чопов
(1897 – 1959)
 
Никола Станишев
(1906 – 1963)
 
Мицо Андонов
(1901 – 1983)
 
Христо Андонов
(1903 – 1936)
 
Милан Гоцев
(1906 – 2010)
 
Александър Андонов
(1908 – ?)
 
Никола Пейнерджиев
 
Борислав Пейнерджиев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Нина Андонова
(1940 – 2006)
 
 
 
 

Външни препратки

редактиране
  1. а б в г д е Гоце Делчев: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1978. с. 289.
  2. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 15.
  3. Стойчева, Станислава. Нови документи за генеалогията на няколко известни кукушки рода (Делчеви, Чопови, Андонови, Влахови, Измирлиеви и Станишеви) // Македонски преглед, год. XLI, 2018, кн. 1. Македонски научен институт. с. 143.
  4. ЦДА, фонд 126К, опис 9, а.е. 490, л. 119–120.
  5. а б Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 80.