Туше Чопов

български революционер

Петър (Петру̀ш, Ту̀ше) Андонов Чопов е български революционер.[1]

Туше Чопов
български революционер
Роден
1897 г.
Починал
1959 г. (62 г.)
Семейство
МайкаРуша Чопова
Братя/сестриВладимир Чопов
Тодор Чопов

Биография редактиране

Туше Чопов е роден в 1897 година в българския южномакедонски град Кукуш, тогава в Османската империя, в семейството на фурнаджията Андон Чопов и сестрата на Гоце Делчев, Руша Чопова. При избухването на Балканската война заедно с майка си, братята си Владимир и Тодор и вуйчо си Христо е доброволец в Македоно-одринското опълчение. След опожаряването на Кукуш през Междусъюзническата война емигрира в Свободна България, като се установява първоначално в София, а по-късно в Горна Джумая.[2] Брат му Тодор Чопов загива в Септемврийското въстание в 1923 година. В 1924 година Туше Чопов е арестуван в София за антидържавна дейност. Освободен е след няколко месеца, но на гарата отново е арестуван. Освободен е след намесата на Туше Делииванов и други дейци на ВМОРО. След прибирането му в Горна Джумая е отново арестуван.[3] След освобождаването му в 1925 година с майка си се установява в София.[2] Присъединява се към ВМРО (обединена). Издадена му е смъртна присъда, заменена след ходатайство на майка му с експулсиране от страната. Установява се във Франция, а по-късно в Австрия.[3]

Завръща се в България в 1931 година след амнистията, издадена от правителството на Народния блок. Отваря кафене „Средец“ срещу Народния театър, което става средище на леви интелектуалци – Никола Вапцаров, Атанас Романов, Ламар, Жак Натан, Венко Марковски, Камен Зидаров, Димитър Чавдаров-Челкаш.[3] Кафенето е наричано още „Якобинският клуб“.[4]

Женен е за Христина Георгиева от Кукуш, дъщеря на загинал в 1901 година четник на Христо Чернопеев, първа братовчедка на Туше Влахов; в София тя работи като пощенска чиновничка.[5]

Туше Чопов умира в 1959 година.[3]

Родословие редактиране

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Делчо
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Делчев
 
Мария Делчева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Делчев
(1844 – 1920)
 
Султана Нурджиева
(1850 – 1907)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Андон Чопов
(1865 – 1944)
 
Руша Чопова
(1868 – 1945)
 
Цоца (Цона) Делчева
(1870 – ?)
 
Гоце Делчев
(1872 – 1903)
 
Велика Станишева
(1876 – 1962)
 
Гоце Станишев
 
Тина Андонова
(1874 – 1955)
 
Гоце Андонов
(? – 1928)
 
Димитър Делчев
(1879 – 1901)
 
Елена Пейнерджиева
(1881 – 1961)
 
Иван Пейнерджиев
(? – след 1947)
 
Милан Делчев
(1883 – 1903)
 
Христо Делчев
(1887 – 1927)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ленка
 
Магда Големинова
 
Владимир Чопов
(1890 – 1918)
 
Тодор Чопов
(1892 – 1923)
 
Лика Юрукова
(1895 – 1983)
 
Туше Чопов
(1897 – 1959)
 
Никола Станишев
(1906 – 1963)
 
Мицо Андонов
(1901 – 1983)
 
Христо Андонов
(1903 – 1936)
 
Милан Гоцев
(1906 – 2010)
 
Александър Андонов
(1908 – ?)
 
Никола Пейнерджиев
 
Борислав Пейнерджиев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Нина Андонова
(1940 – 2006)
 
 
 
 

Бележки редактиране

  1. Гоце Делчев: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1978. с. 293.
  2. а б Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 435.
  3. а б в г Гоце Делчев: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1978. с. 294.
  4. Лора Шумкова. Мечтания за кафене Средец // Кафенето като дискурс. София, Нов български университет, 2005. ISBN 954-535-394-5. с. 67.
  5. Спомени на Христина Чопова за мъжа ѝ Туше Чопов, племенник на Гоце Делчев // Гоце Делчев – спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1978. с. 293, 295.