Морава (област Велико Търново)

село в община Свищов, обл. Велико Търново
Вижте пояснителната страница за други значения на Морава.

Мора̀ва е село в Северна България, община Свищов, област Велико Търново.

Морава
България
43.4519° с. ш. 25.2122° и. д.
Морава
Област Велико Търново
43.4519° с. ш. 25.2122° и. д.
Морава
Общи данни
Население824 души[1] (15 март 2024 г.)
25,3 души/km²
Землище32,634 km²
Надм. височина138 m
Пощ. код5291
Тел. код06326
МПС кодВТ
ЕКАТТЕ49028
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВелико Търново
Община
   кмет
Свищов
Генчо Генчев
(ГЕРБ; 2015)
Кметство
   кмет
Морава
Петко Божанов
(СДС, БДФ, НП, БНД)

География

редактиране

Село Морава се намира в средната част на Дунавската хълмиста равнина, на около 20 km югозападно от град Свищов и около 52 km северозападно от град Велико Търново.

В селото има гара на минаващата западно покрай него железопътна линия Свищов – Левски – Троян.

Третокласен републикански път преминава по цялата дължина на селото в направление югозапад – североизток, като в границите му е негова главна улица, и го свързва на север през селата Драгомирово, Българско Сливово и Царевец с общинския център Свищов, а на юг – с първокласния републикански път I-3, съвпадащ с Европейски път Е83. Третокласният път влиза от юг в селото с надморска височина около 89 m, в центъра му тя е около 83 m, а при излизането от север – около 73 m. Надморската височина нараства до около 100 m на запад – при железопътната линия, и до около 120 – 125 m – на изток, където от селото излиза общински път към отстоящото на около 3 km село Овча могила.

Населението на село Морава [2], наброявало 2528 души към 1934 г., нараства до 2756 към 1946 г., след което постоянно намалява – до 846 към 2018 г. Към 2011 г. селото има около 750 къщи и население малко повече от 1000 души.

Климатът е умереноконтинентален, почвите са предимно карбонатни черноземни.

Античност и средновековие

редактиране

Предполага се, че Морава е старо селище. Помнят се останки от стари заселвания южно и северозападно от съществуващото село. Направени разкопки от полски археолози през 1958 г. говорят за съществуването първо на римско, а след това на славянско селище. На 3 – 4 km северно от Морава са намерени останки от такива селища – пещ, глинени съдове, монети и други.[3]

Османско владичество

редактиране

По спомени от по-ново време, селото датира поне от 18 век. Вероятно е започнало своето съществуване по време на османското владичество. Първо било разположено на около 2 km южно, около чифлик на турски бей – Хаджи Муса[4]. Носело неговото име. Било е доста голямо, с българско и турско население, но след чума намаляло до 50 къщи. Премества се на съществуващото си място, за да избяга от чумата и грабежите по пътя Търново[5] – Никопол. Към средата на 19 век се заселват татари, които напускат по-късно. Помнят се около 100 български къщи, 50 турски и 50 татарски.[6]

През 1856 г. е построена църквата „Свети архангел Михаил" (възстановена през 1873 г.) с икони от 1873 г., рисувани от тревненски майстори. Има музейна сбирка и изложбена зала за историята на строителството.[3]

В Руско-турската освободителна война участват 8 опълченци от селото.[3]

Следосвобожденски период

редактиране

При построяването на железопътната линия и гарата през 1908 г. общинската управа не допуска гарата да носи името на селото (Хаджи Муса) според тогавашния закон, а изпраща молба и протоколно решение до Народното събрание гарата да носи името „Морава[7]“ заради сочната зелена трева, с каквато била обрасла тогава поляната над селото, където минавала железопътната линия. Пак по предложение на местната управа през март 1923 г. Народното събрание преименува селото на името на гарата.[8]

През 1911 г. е основана потребителна кооперация[3], от 1947 до 1974 г. – с името „Съгласие“, а от 1974 г. – в състава на Районна потребителна кооперация – Свищов[9].

На 23 декември 1911 г. е основано читалище „Светлина“. През 1934 г. с дарения и доброволен труд е построена читалищна сграда, която е съборена след земетресението през 1977 г.. През 1969 г. е построена нова сграда с театрален салон с 400 места и други зали за репетиции и игри.

На 16 март 1948 г. е учредено ТКЗСЛазар Станев“ – с. Морава, което през 1956 г. влиза в състава на ОТКЗС „Път към комунизма“ – с. Морава, което от 1 януари 1977 г. е Клоново стопанство към АПК „Дунав“ – Свищов, впоследствие към АПК – с. Овча Могила.

Запазена и реставрирана към 1984 г. е възрожденска чешма.[3]

Население

редактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[10]

Численост Дял (в %)
Общо 1066 100,00
Българи 945 88,64
Турци 17 1,59
Цигани 28 2,62
Други 7 0,65
Не се самоопределят 4 0,37
Неотговорили 5 0,46

Обществени институции

редактиране

Кметство

редактиране

Село Морава към 2019 г. е център на кметство Морава.[11][12]

Читалище

редактиране

Читалище „Светлина 1911“ към 2019 г. е действащо.[13][14]

За читалището

редактиране

Моравчани с гордост говорят за времето когато самодейният театър е бил на нивото на професионалните театри, и когато всеки сезон се подготвят по две постановки и са представяни на местно, общинско, регионално и национално ниво. В читалището са работили и работят и други колективи като: група за изворен фолклор, певчески групи, народен оркестър, танцов състав и др.

Особено място в дейността на читалището заема групата за изворен фолклор, която скоро ще отбележи своето 30-годишно съществуване. Има безброй местни, общински, регионални участия с обичаи като: „Посрещане на баба Марта“, „Наричане на пръстен“, „Игнажден“, „Пеперуда“ и др.

Незабравимо ще остане участието и с обичаите „Викане на къща“, „Баба Марта“ в V (5) Национален събор Копривщица – 1986 г., където са отличени със златни медали. През 2005 г. се представи отлично на Деветия национален събор „Копривщица – 2005“.

Групата за стари градски песни „Блян“ редовно взема участие в Общинските прегледи, имаха гостуване в предаването „Ако зажалиш…“ по телевизия СКАТ, XI (11) – фестивал „Златен кестен“ гр. Петрич и др.

Чудесни изяви макар и от скоро подновен състав има и групата за народни песни – изворен и обработен фолклор. Тя взе участие в Осмия Национален Петропавловски събор и Първия Национален събор за надпяване в чест на народната певица Мита Стойчева в с. Обединение през 2005 г.

Към читалището постоянно работят и с много местни и общински изяви са: – групата за народни песни – деца, детски танцов състав, детска театрална група, група за народни танци жени и народен оркестър „Настроение“.

Към читалището работи библиотека с библиотечен фонд около 16 000 книги. Посещава се от деца и възрастни. Развива справочна и културно-масова дейност. Към читалището има и музейна сбирка където се съхраняват дрехи, предмети, вещи и уреди с които са си служили нашите предци в ежедневието.

Основно училище „Свети свети Кирил и Методий“ в село Морава е общинско, действащо.[15]

За училището

редактиране

Според летописната книга на училище „Св. св. Кирил и Методий“, съхранявана в Държавен архив гр. Велико Търново, през 1877 г. в с. Хаджи Муса (днешна Морава) е построена сграда за водене на учебни занятия. Първият учител е Николай П. Христов от с. Върбица, Преславско.

До 1899 г. учителите са двама. Дълги години са учителствали Иван Иванов с неизвестно местожителство и Величко Тодоров от с. Мушуклии Великотърновско. По-нататък съставът се мени така: през 1905 г. те са 3-ма, през 1910 г. – 4, през 1919 – 5, през 1921 г. – 6.

До 1921 г. в селото е имало само начално училище. През учебната 1922/23 г. се открива прогимназиален клас – V (5), а през следващата VI (6). Назначен е и първият директор – Стефан Генов от с. Родина, Великотърновско. През 1924 -1927 г. е построена нова училищна сграда. Откриването на новото училище става много тържествено през есента на 1927 г. Светла диря оставя след себе си Мичо Пенев – директор на училището от 1924 до 1952 г.

В края на януари 1965 г. започва строежът на училищната пристройка и се завършва само за 8 месеца. През новата 1965/66 учебна година е преустановено двусменното обучение.

В училището учат 135 ученици, обучавани от 8 учители. В селото има и детска градина от две групи с 40 деца.

Църквата „Свети Архангел Михаил“ в село Морава е православна, действа само на големи религиозни празници.[16] През 1979 г. църквата е обявена за паметник на културата.[17]

В село Морава има пощенска станция.[18]

Клуб на пенсионера

редактиране

В селото към 2019 г. има действащ Културен клуб на пенсионера „Мечта“.[19]

Личности

редактиране

Родени в Морава

Производство

редактиране

В с. Морава има шивашка фабрика, която разполага с модерна материално-техническа база. Фабриката поддържа продуктивни партньорства с множество европейски фирми. Производството ѝ е ориентирано за износ предимно в други страни-членки от Европейския съюз.


ФК „Морава“

Източници

редактиране
  1. www.grao.bg
  2. Справка за населението на с. Морава, общ. Свищов, обл. Велико Търново
  3. а б в г д Енциклопедия „България“, том 4, стр. 344, Издателство на БАН, София, 1984 г.
  4. От хаджия – мюсюлманин, ходил на поклонение в Мека и МединаХаджилъ̀к, Речник на българския език
  5. Велико Търново.
  6. За историята на село Морава, Актуално Свищов – по данните от книгата „Местните имена в Свищовско" от член-кореспондент проф. д-р Емилия Пернишка // Архивиран от оригинала на 2019-10-20. Посетен на 2019-10-20.
  7. МОРА̀ВА ж. Равно място, покрито със сочна, зелена трева; поляна.Морава, Речник на българския език
  8. Указ № 192, обнародван на 21 април 1923 г. – Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 18781987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 189.
  9. Архивни справочници, „Пътеводител по фондовете на Държавен архив – Велико Търново 1944 – 2012 г.“, Потребителна кооперация „Съгласие“ – с. Морава; Районна потребителна кооперация – Свищов
  10. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
  11. Справка за събитията за кметство Морава, общ. Свищов
  12. Кметство Морава
  13. Детайлна информация за читалище – „Светлина 1911“
  14. Информационна карта за 2018 г. на читалище – „Светлина 1911“
  15. Основно училище „Свети свети Кирил и Методий“, Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование[неработеща препратка]
  16. Св. Архангел Михаил, Национален регистър на храмовете в България
  17. Храм „Архангел Михаил“, Официален уеб сайт на село Морава // Архивиран от оригинала на 2019-03-31. Посетен на 2019-10-20.
  18. 5291 Морава // Архивиран от оригинала на 2019-11-29. Посетен на 2019-10-20.
  19. Галерия – ККП „Мечта“, Официален уеб сайт на село Морава // Архивиран от оригинала на 2019-03-19. Посетен на 2019-10-20.
  20. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34

Външни препратки

редактиране