Отваря главното меню

Политическите партии в България съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите. Редът за образуване и прекратяване на политически партии, както и условията за тяхната дейност се регламентират със специален закон – Закона за политическите партии.

Създаването на политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт е забранено.[1]

Съдържание

ИсторияРедактиране

Първите политически партии в България се създават веднага след Освобождението от османска власт през 1878 г. Това са Консервативната партия и Либералната партия. Последната става родоначалник на четири други партии. След 1883 г. умерените либерали се отцепват и създават Прогресивнолибералната партия, начело с Драган Цанков. За разграничаване от останалите либерали, те се наричат цанковисти. Възприемат русофилството като основен стълб на идеологията им и допускат допирни точки с консерваторите, като дори съставят коалиционно правителство. В средата на 80-те години на 19 в. от редиците на либералите се създават още две партии — Народнолибералната партия, начело със Стефан Стамболов, и Либералната партия на Васил Радославов (радославистите). През 1894 г. от центристкото крило на Либералната партия се обособява Демократическата партия, начело с Петко Каравелов. След прекъсване партията е възстановена през 1989 г.

Идеология на партиитеРедактиране

Дясноцентристки и демократически партииРедактиране

Дясноцентристките и демократически партии отстояват идеята за демократично управление на страната. Те се застъпват за по-слабо административно регулиране на икономиката от държавата и по-голяма свобода на пазара, въвеждането на пазарни отношения в социални сфери като образование, здравеопазване и др.

Външнополитически повечето демократически партии се ориентират към САЩ, НАТО и Европейския съюз.

По-голямата част от тези партии са антикомунистически по своите характер и генезис, защото се появяват като алтернатива на комунистическия режим – СДС (коалиция, впоследствие партия), ОДС (коалиция), ДСБ.

Към април 2017 г. най-голямата дясноцентристка партия в България е либералконсервативната, популистка и проевропеистка партия ГЕРБ. Член е на Европейската народна партия и на Международния демократичен съюз.

В 43-тото Народно събрание представена е дясноцентристката коалиция Реформаторски блок.

Понастоящем Реформаторският блок включва: Движение България на гражданите, Съюз на демократичните сили, Български земеделски народен съюз, Българска нова демокрация, Български демократичен форум, Народен съюз.

Либерални партииРедактиране

Либералните партии отстояват идеята за либерално управление на страната. Те искат повече права и свободи за малцинствата, изграждане на религиозни храмове и паметници, свързани с историческото им минало. Искат повече свобода на словото, като използване на майчиния език на малцинствата в училищата, в националните медии и при обществени мероприятия.

Парламентарно представена либерална партия в 44 НС е:

Националистически партииРедактиране

Националистическите партии отстояват идеите на национализма. Това означава силен национален суверенитет, който не се съобразява в голяма степен с исканията, които Европейския съюз, НАТО, СТО и други международни организации предявяват към страната. Обявяват се за силно административно регулиране на икономиката от държавата и ограничаване на някои пазарни свободи заради по-добра защита на потребителите и по-добър достъп до образование, здравеопазване и други социални услуги. В този смисъл националистическите партии в България съчетават леви и крайно леви убеждения – в областта на стопанството и държавата, също крайно десни убеждения – по отношение на правата на хората и малцинствата.

Парламентарно представени националистически партии в 44 НС са обединените в коалиция "Обединени патриоти":

Социалистически партииРедактиране

Социалистическите партии отстояват идеите за социално управление на страната. Това означава силно административно регулиране на икономиката от държавата и по-малка свобода за пазара заради по-добра защита на потребителите и по-добър достъп до образование, здравеопазване и други социални услуги.

Парламентарно представена социалистическа партия в 44 НС е:

В 43-ия парламент парламентарно представена беше лявоцентристката, социалдемократическа, либерална и русофилска партия Алтернатива за българско възраждане.

Центристки партииРедактиране

Центристките партии се застъпват за умерено административно регулиране на икономиката от държавата.

Центристки партии в България са:

Извън традиционния политически спектърРедактиране

Гражданска политическа организация за директна демокрация.

Официален сайт [1]

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране