Наградата за икономически науки на Шведската банка в памет на Алфред Нобел (на шведски: Sveriges Riksbanks pris i ekonomisk vetenskap till Alfred Nobels minne), често наричана „Нобелова награда за икономика“, е награда, която се присъжда всяка година за забележителни интелектуални приноси в областта на икономиката и е смятана за една от най-престижните награди за икономически изследвания. Наградата е учредена през 1968 г. от Шведската банка, най-старата централна банка в света (основана 1668) [1] в деня на нейната 300-годишнина. Тя не присъства в завещанието на Алфред Нобел, макар получателите ѝ да се обявяват като Нобелови лауреати на съответната церемония. На сайта на фондацията, носеща името на Алфред Нобел, изрично е отбелязано за нея, че „не е Нобелова награда“.[2] Лауреатите по икономика получават своята диплома и златен медал от Кралство Швеция на 10 декември, на същия ден се провежда и церемонията в Стокхолм по награждаване на Нобеловите лауреати по физика, химия, физиология или медицина, литература и мир. Паричната награда е еквивалентна с тази на другите награди.[3]

Награда за икономика в памет на Алфред Нобел
Обявяване на мемориалната награда за икономика за 2008 г.
Присъждана зазначими приноси в икономиката.
ОтКралска шведска академия на науките
ДържаваШвеция
Първо връчване1969
Уебсайтnobelprize.org
Награда за икономика в памет на Алфред Нобел в Общомедия

Лауреатите се избират от Шведската академия на науките, също както и наградите за химия и физика от Наградна комисия, подобна на Нобеловите комисии. [4]

След като в 1994 г. между наградените е и спорната личност Джон Наш, на следващата година регламентът се преразглежда, като наградата ще се отнася и до обществени науки, което разширява нейното присъждане в области като държавно право, психология и социология, което е коментирано в неговата биография[5]. Също така комисията бива променена, за да включва и двама не-икономисти, докато преди това нейният състав е бил от петима икономисти. Все пак членовете на комисията към 2007 г. включват 4 икономиста от 5, и секретар на комисията неикономист. Хърбърт Саймън например е първият неикономист, спечелил наградата през 1978 (той има докторат по политология), но все пак неговото влияние в икономиката е известно.

Процес на награждаване редактиране

Лауреатите по икономика, както и лауреатите на Нобелова награда за химия и физика, се избират от Кралската шведска академия на науките. Всяка година се номинират около 100 живи личности и след това комисия от петима до осмина души избират победителите. Този избор се одобрява официално. По правило най-много трима души могат да си поделят наградата всяка година. Наградата се дава на официална церемония в Стокхолм заедно с парична сума от 10 милиона шведски крони (около 2 милиона лева).

Противоречия и критика редактиране

Съществува полемика по няколко въпроса:

  1. Може ли да бъде оправдано наричането ѝ с името на Нобел, въпреки че тя не е част от неговото завещание, въз основа на приликите в процедурата по награждаването?
  2. Съществуват ли някакви политически пристрастия?
  3. Съществува ли някакво пристрастие към мейнстрийм икономиката и по-конкретно към представители на Чикагския университет, който е с 9 награди, най-много от всеки друг университет?
  4. По-трудно ли е обективно да се номинира в обществени науки като икономика, отколкото във физика, химия, медицина, литература и мир?

Номинирането на Милтън Фридман през 1976 например е съпроводено от протести, четирима нобелови лауреати пишат протестни писма до Ню Йорк Таймс през октомври 1976.

Историкът Филип Мироуски, като проследява учредяването и присъждането на наградата, счита че критичното отношение към нея и всичко свързано с нея е напълно обосновано. Той се спира обстоятелствено на факта, че тази „ерзац-Нобелова награда“ паразитира върху престижа на автентичната и публиката умишлено бива заблуждавана.[6]

Нобелова награда за икономика през 2011 редактиране

Томас Джей Сарджънт и Кристофър Симс са удостоени с наградата за икономика за 2011 г. за техните емпирични изследвания на причините и последиците в макроикономката. Американските икономисти са отличени за работата си по взаимодействието между различни прилагани мерки и начина, по който те могат да се отразят на икономиката. Приносът на Симс е свързан с т.нар. VAR модели и тяхната употреба в иконометрията.

Томас Сарджънт има множество други приноси. Той твърди, че не може да има добра парична политика, ако няма добра фискална политика (изключително актуално към 2012 в контекста на ЕЦБ и еврото). Има изследвания на европейския пазар на труда, в които показва как щедрите помощи за безработица и регулирането на пазара на труда водят до дълготрайно високи нива на безработица. Изказва се критично за розовите прогнози, съпътстващи стимулиращия план на Обама от 2009 (розовите прогнози така и не се сбъднаха).

Лауреати редактиране

1969 редактиране

1970 – 1979 редактиране

1980 – 1989 редактиране

1990 – 1999 редактиране

2000 – 2009 редактиране

2010 – 2019 редактиране

2020 – 2029 редактиране

Източници редактиране

  1. ((en)) The Riksbank // Sveriges Riksbank. Архивиран от оригинала на 2013-02-18. Посетен на 15 март 2013.
  2. (en) Nobelprize.org: „The Prize in Economic Sciences is not a Nobel Prize“
  3. ((en)) "Нобелова награда", Енциклопедия Британика 2007, линк от 14 ноември 2007
  4. ((en)) „Номиниране и награждаване“ Архив на оригинала от 2006-10-08 в Wayback Machine., в „Награда за икономически науки“, Кралска шведска академия на науките, линк от 17 ноември 2007
  5. Sylvia Nasar, A Beautiful Mind, New York: Simon & Schuster, 1998; вж. Красив ум
  6. Mirowski P., The Neoliberal Ersatz Nobel Prize, in Plehwe D., Slobodian Q., and Mirowski P. (Eds.) (2020), Nine Lives of Neoliberalism, London, New York: Verso, open access, ISBN 978-1-78873-255-0

Външни препратки редактиране