Надя Ковачева

българска оперна певица

Надя Ковачева или графиня Фиандака е българска оперна певица, мецосопрано. Тя е първата българка, която пее в „Ла Скала“.[1]

Надя Ковачева
българска оперна певица
Родена
Починала
1989 г. (87 г.)
Семейство
Съпруг граф Фиандака
Деца Мария

Детство и ранни годиниРедактиране

Родена е през 1902 г. в София в семейството на майка домакиня и баща железничар. На 10-годишна възраст заявява, че ще стане оперна певица и когато навършва 15 години започва да се обучава при оперния певец Иван Вульпе. Скоро идва и първата ѝ сценична проява – на концерт във Военния клуб. В репертоара ѝ са включени популярните по онова време руски романси, някои арии от „Самсон и Далила“ на Сен-Санс и от „Кармен“ на Бизе.

През 1921 г., родителите ѝ неочаквано получават наследство от леля ѝ. Нейният педагог ги съветва да продават наследените земи, за да изпратят детето си да следва в чужбина. Те го правят и финансират заминаването на Надя за Рим, за да се яви на конкурс за редовна студентка по пеене в академията „Санта Чечилия“.

ОбразованиеРедактиране

На конкурса, Надя е много смутена, тъй като участниците в конкурса са над сто, а тя е номер 96 и вяр­ва, че комисията няма да бъде обективна към нейната изява и няма да ú обърне нужното внимание. Въпреки това, Надя изпява ария на Жана д’Арк (Jeanne d’Arc) от „Орлеанската дева“ на Чайковски, ария на Далила от „Самсон и Далила“ и ария на Керубино от „Сватбата на Фигаро“. На следващия ден тя е на второ място в списъка на приетите студенти.

В консерваторията неин педагог е Пиетро дел Мори, благодарения на който бъдещата певица овладява и усъвършенства белкантовата си техника.

През 1924 г. Римската опера подготвя „Селска чест“ от Маскани. За избора на изпълнителките пристига самият композитор. Педагогът на Надя предлага на вниманието му своята студентка. След като я изслушва, Маскани лично препоръчва младата българка на режисьора на постановката Джанкарло Форцано. Той обаче идва от Ла Скала заедно с примадоната на театъра и е сигурно, че Надя няма да може да я измести. Но Примадоната се отзовава да пее в Париж и Ковачева става дебютантка в Римската опера с ролята на Сантуца.

Ла СкалаРедактиране

По същото време главният диригент на Ла Скала Артуро Тосканини решава да бъде поставена операта „Сладко“ от Римски-Корсаков. Надя Ковачева е поканена да сключи договор с Ла Скала и в постановката на „Сладко“ получава ролята на пътуващия певец Нежата. Високо оценена от публиката и специалистите, Ковачева е поканена за ролята на Марфа в „Хованщина“. Отново постига огромен успех, който ѝ донася 7-годишен договор с Ла Скала, и то като солистка с редовни ангажименти. Така Надя Ковачева влиза в историята на българското оперно изкуство като първия певец, подписал такъв договор.

В следващите няколко години, певицата взима участия из цяла Италия – Неапол (Амнерис от „Аида“), Венеция (като Кармен и Азучена), Болоня, Парма, Генуа, Палермо. През 1929 г. в Ла Скала участва като Ортруд във Вагнеровата „Лоенгрин“ като тази роля, освен че осигурява продължение на договора на младата певица, също така ѝ носи поредица от покани за гастроли в Берлин, Мюнхен и Байройт – крепостта на Вагнер. Фирмата „ЕМИ“ записва „Лоенгрин“ с участието на Надя Ковачева. Това, за съжаление, е единственият запис с гласа на българската певица.

Интересен факт е, че на Ла Скала от 1936 г., когато българката приключва певческата си кариера, до днес не е поставяна опера, в която тя е пяла, за да не се смъква нивото...

Граф ФиандакаРедактиране

 
Борис Христов

През 30-те години за Ла Скала са традиционни турнетата на трупата в Южна Америка, като център е Буенос Айрес и театъра „Колон“. Пътуванията до Южна Америка стават с луксозни презокеански кораби. Именно на един такъв кораб през 1932 г.,Надя Ковачева среща италианския посланик в Аржентина граф Фиандака. През цялата седмица на пътуването, графът я обсипва с комплименти. Освен това той признава, че не е сключвал брак до този момент, тъй като не е харесал нито една жена. Също така добавя, че не обича нахалните жени и вярва, че ще бъде щастлив с Надя, тъй като тя е „родена за него“. Накрая, графът я моли да му стане съпруга.

Певицата заявява, че нейната най-голяма любов в живо­та е пеенето, а после обичта към родителите и към сестра ú Дора. „Към този списък мога да включа и мъж, но само ако съм безумно влюбена в него"

Така през май 1933 г. двамата сключват брак в Рим и се настаняват в замъка на графа в Сицилия, а след една година им се ражда дъщеря Мария.

Семейството обаче живее щастливо едва няколко години – графът умира в началото на 40-те, оставяйки много богато наследство на певицата в околностите на Агриженто. Това предизвиква омразата на брата на покойния граф и той решава да отнеме наследството на Ковачева. Успява да настани певицата в психична болница, а племенницата си Мария омъжва за своя син с условието, че бракът може да се отмени едва когато момичето навърши 18 години.

Няколко години семейството на Надя Ковачева в София не знае къде е тя. По тази причина, Дора пристига в Италия, за да открие сес­тра си и да ú помогне. В търсенето помагат още няколко оперни творци, сред които и Борис Христов, който като млад певец е получавал ценни творчески съвети от Ковачева. След много трудности, те откриват певицата и я спасяват от психиатричната клиника. Надя анулира брака между малолетната си дъщеря и нейния братовчед, а след това става фермерка и продължава традицията на графовете Фиандака – да произвежда вино. Тя никога повече не се връща на сцената.

Надя Ковачева умира в имението си на остров Сицилия през 1989 г.[1]

ИзточнициРедактиране

  1. а б Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 6. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104289. с. 2349.