Европейско първенство по футбол 2012

Европейското първенство по футбол 2012, наричано още Евро 2012, е 14-ото европейско първенство по футбол.

Европейско първенство по футбол 2012
Mistrzostwa Europy w Piłce Nożnej 2012
Чемпіонат Європи з футболу 2012
Информация
Домакини Полша
 Украйна
Откриване8 юни
Финал1 юли
Участници16 (от 1 федерации)
Стадиони8 (в 8 града)
Шампион Испания
Статистика
Мачове31
Голове76 (2,45 средно на мач)
Посещаемост1440896
(46 481 средно на мач)
Голмайстори Марио Гомес
Фернандо Торес
Марио Балотели
Кристиано Роналдо
Алан Дзагоев
Марио Манджукич
(с по 3 гола)
Най-добър играч Андрес Иниеста
Европейско първенство по футбол
ЕП 2008 ЕП 2016
Европейско първенство по футбол 2012 в Общомедия

Полша и Украйна са домакините на турнира, който се провежда през лятото на 2012 г. Общата кандидатура на 2-те страни е избрана от Изпълнителния комитет на УЕФА на 18 април 2007 г. в Кардиф, Уелс. Тя е предпочетена пред съвместната кандидатура на Унгария и Хърватия и индивидуалната на Италия. За 3-ти път турнирът се провежда в 2 страни, след като Евро 2000 се състои в Белгия и Холандия, а Евро 2008 – в Австрия и Швейцария. Това е последното европейско първенство, в което участват 16 отбора. От Евро 2016 отборите финалисти са 24.

Купата на европейския шампион Испания от Евро 2012

Избиране на домакин редактиране

История на гласуването редактиране

За спечелване на домакинството на Евро 2012 се състезават 5 кандидатури от общо 7 държави:

 
Топката за първенството

На 8 ноември 2005 Изпълнителният комитет на УЕФА провежда гласуване, с което елиминира кандидатурите на Турция и Гърция:

Домакините са избрани на 18 април 2007 в Кардиф, Уелс. Резултатите от гласуването са:

Процедура по гласуване редактиране

Гласуването е в 2 етапа. За да бъде гласът валиден, трябва да има кворум в стаята за съвещания, т.е. поне 8 члена на Комитета, освен президента и неговия заместник, които нямат право да гласуват. В 1-вия етап всеки член има 1 глас. Полша и Украйна получават абсолютно мнозинство от гласове (8 гласа) и са избрани като победители. Втори етап на гласуването не е нужен.

Комитетът е съставен от следните 14 членове:

  1. Мишел Платини (Франция) – президент
  2. Шенес Ерзик (Турция)
  3. Джеф Томпсън (Англия)
  4. Анхел Мария Виляр Льона (Испания)
  5. Герхард Майер-Форфелдер (Германия)
  6. Мариос Левкаритис (Кипър)
  7. Франко Караро (Италия)
  8. Вячеслав Колосков (Русия)
  9. Жилберто Мадаил (Португалия)
  10. Джоузеф Мифсуд (Малта)
  11. Пер Равн Умдал (Норвегия)
  12. Мирча Санду (Румъния)
  13. д-р Матийо Спренгерс (Нидерландия)
  14. Григорий Суркис (Украйна)

Суркис и Караро не могат да гласуват, тъй като представят страни кандидати. По този начин остават 12 гласа, които да гласуват за 1 от 3-те кандидатури.

Други кандидати редактиране

Италия редактиране

Италия е домакинствала преди това на европейските първенства Евро 1968 и Евро 1980, била е домакин и на световното първенство през 1934 и 1990 г.

Следните градове и стадиони са предложени от Италианската футболна федерация:

Предлага 4 резервни града:

Хърватия и Унгария редактиране

Следните градове са предложени от Унгарския футболен съюз и Хърватския футболен съюз:

Участници редактиране

 
Страните, чиито отбори участват на Евро 2012 (в синьо)

На Евро 2012 участват 16 национални отбора, какъвто е форматът и на предишните 4 европейски първенства. Много европейски футболни асоциации искат в турнира да има 24 отбора поради нарасналия брой на членовете на УЕФА през последните години (53 през април 2006 в сравнение с 33 преди разпадането на СССР и Югославия). На 17 април 2007 г. Комитетът на УЕФА решава да запази настоящия брой участници и през 2012 г.

12 от 16-те участника са участвали и в Евро 2008, а Англия и Дания, които са участвали в Евро 2004, се завръщат, след като са пропуснали първенството през 2008 г. Република Ирландия ще участва отново след 24 години отсъствие с второ участие на европейско първенство. Домакините от Украйна правят своя дебют на финали като независима държава, след като преди това са участвали като част от СССР.

16-те участника във финалния турнир са:

Най-много играчи от първенство има от Висшата лига на Англия – 76 футболисти. Най-много играчи от клубен отбор са 13-те играчи на „Байерн“, Мюнхен.[1]

Стадиони редактиране

Варшава Познан Вроцлав Гданск
Национален стадион
Капацитет: 58.145
Градски стадион
Капацитет: 41.609
Градски стадион
Капацитет: 44.308
ПГЕ Арена Гданск
Капацитет: 42 105
       
 
Киев Донецк Лвов Харков
НСК Олимпийски
Капацитет: 69.004
Донбас Арена
Капацитет: 51.500
Арена Лвов
Капацитет: 33.400
Металист
Капацитет: 42 000

Квалификации редактиране

Квалификационният цикъл започва през август 2010 г. и завършва през ноември 2011 г. В него участват всички национални отбори от Европа с изключение на тези на 2-те страни домакини Полша и Украйна, които получават правото да се класират директно за финалите на надпреварата. По този начин броят на отборите, участвали в квалификационната фаза, е 53.

Форматът на квалификациите е променен в сравнение с предишни големи първенства. 51 отбора са разпределени в 9 групи, като 3 от тях – група G, група H и група I – съдържат по 5 тима, а останалите групи – по 6. Отборите от всяка група играят помежду си по системата всеки срещу всеки. Победителите и най-добрият от подгласниците от всяка квалификационна група, общо 10 отбора, се класират за първенството, а останалите 8 тима, завършили на второ място, играят баражи на разменено гостуване за класиране. Промяната се състои в новия формат за определение на коефициентите и с това и мястото на всеки отбор в урните.

Жребий за груповата фаза редактиране

Церемонията по тегленето на жребия за груповата фаза на Евро 2012 се състои в Киев на 2 декември 2011 г.

16-те финалиста са разпределени в 4 урни, като за всяка група е предвиден по 1 отбор от всяка урна. Домакините Полша и Украйна и действащият шампион Испания са автоматично поставени в първа урна, а за разпределението на всички останали отбори се вземат предвид техните коефициенти, които представляват сбора от средния брой точки, които даден тим е спечелил в последните 3 квалификационни и (евентуално) финални турнира. 20% от тези точки идват от участието в Евро 2008, 40% – от Световното първенство през 2010 г. и 40% – от квалификациите за настоящото първенство.

Долната таблица представя 4-те урни и коефициента на всеки отбор.

Урна 1 Урна 2 Урна 3 Урна 4

Излъчване в България редактиране

Правата за телевизионно излъчване на първенството са закупени от Българската национална телевизия. Срещите се излъчват на живо по БНТ 1, а дублиращите се 4 срещи от елиминациите – по БНТ 2. Предвидено е и HD предаване на срещите по канал БНТ HD.

Мачовете се излъчат и с 24-часово закъснение от интернационалния канал Евроспорт, който също е предвидил HD предаване.

За радио партньор в отразяването е обявено Българското национално радио.

Групова фаза редактиране

Група A редактиране

Отбор М П Р З ВГ ДГ ГР Т
  Чехия 3 2 0 1 4 5 –1 6
  Гърция 3 1 1 1 3 3 ±0 4
  Русия 3 1 1 1 5 3 +2 4
  Полша 3 0 2 1 2 3 –1 2
Полша   1 – 1   Гърция
Левандовски   17' Доклад Салпингидис   51'
Национален стадион, Варшава
56 070 зрители
Съдия:   Карлсо Веласко Карбайо

Русия   4 – 1   Чехия
Дзагоев   15'79'
Широков   24'
Павлюченко   82'
Доклад Пилар   52'
Градски стадион, Вроцлав
40 803 зрители
Съдия:   Хауърд Уеб

Гърция   1 – 2   Чехия
Гекас   53' Доклад Ирачек   3'
Пилар   6'
Градски стадион, Вроцлав
41 105 зрители
Съдия:   Стефан Ланоа

Полша   1 – 1   Русия
Блашчиковски   57' Доклад Дзагоев   37'
Национален стадион, Варшава
55 920 зрители
Съдия:   Волфганг Щарк

Чехия   1 – 0   Полша
Ирачек   72' Доклад
Градски стадион, Вроцлав
41 480 зрители
Съдия:   Крег Томпсън

Гърция   1 – 0   Русия
Карагунис   45+2' Доклад
Национален стадион, Варшава
55 614 зрители
Съдия:   Йонас Ериксон

Група B редактиране

Отбор М П Р З ВГ ДГ ГР Т
  Германия 3 3 0 0 5 2 +3 9
  Португалия 3 2 0 1 5 4 +1 6
  Дания 3 1 0 2 4 5 –1 3
  Нидерландия 3 0 0 3 2 5 –3 0
Нидерландия   0 – 1   Дания
Доклад Крон-Дели   24'
Металист, Харков
35 923 зрители
Съдия:   Дамир Скомина

Германия   1 – 0   Португалия
Гомес   72' Доклад
Арена Лвов, Лвов
32 990 зрители
Съдия:   Стефан Ланоа

Дания   2 – 3   Португалия
Бентнер   41'80' Доклад Пепе   24'
Пощига   36'
Варела   87'
Арена Лвов, Лвов
31 840 зрители
Съдия:   Крег Томпсън

Нидерландия   1 – 2   Германия
ван Перси   73' Доклад Гомес   24'38'
Металист, Харков
37 750 зрители
Съдия:   Йонас Ериксон

Португалия   2 – 1   Нидерландия
Роналдо   28'74' Доклад ван дер Ваарт   11'
Металист, Харков
37 445 зрители
Съдия:   Никола Рицоли

Дания   1 – 2   Германия
Крон-Дели   24' Доклад Подолски   19'
Бендер   80'
Арена Лвов, Лвов
32 990 зрители
Съдия:   Карлсо Веласко Карбайо

Група C редактиране

Отбор М П Р З ВГ ДГ ГР Т
  Испания 3 2 1 0 6 1 +5 7
  Италия 3 1 2 0 4 2 +2 5
  Хърватия 3 1 1 1 4 3 ±1 4
  Република Ирландия 3 0 0 3 1 9 –8 0
Испания   1 – 1   Италия
Фабрегас   64' Доклад Ди Натале   61'
ПГЕ Арена, Гданск
39 869 зрители
Съдия:   Виктор Кашаи


Италия   1 – 1   Хърватия
Пирло   39' Доклад Манджукич   72'
Градски стадион, Познан
37 096 зрители
Съдия:   Хауърд Уеб

Испания   4 – 0   Република Ирландия
Торес   4'70'
Силва   49'
Фабрегас   83'
Доклад
ПГЕ Арена, Гданск
39 150 зрители
Съдия:   Педро Проенса

Хърватия   0 – 1   Испания
Доклад Навас   88'
ПГЕ Арена, Гданск
39 076 зрители
Съдия:   Волфганг Щарк

Италия   2 – 0   Република Ирландия
Касано   35'
Балотели   90'
Доклад
Градски стадион, Познан
38 794 зрители
Съдия:   Джунейт Чакър

Група D редактиране

Отбор М П Р З ВГ ДГ ГР Т
  Англия 3 2 1 0 5 3 +2 7
  Франция 3 1 1 1 3 3 ±0 4
  Украйна 3 1 0 2 2 4 –2 3
  Швеция 3 1 0 2 5 5 ±0 3
Франция   1 – 1   Англия
Насри   39' Доклад Лескът   30'
Донбас Арена, Донецк
47 400 зрители
Съдия:   Никола Рицоли

Украйна   2 – 1   Швеция
Шевченко   55'62' Доклад Ибрахимович   52'
Олимпийски стадион, Киев
64 290 зрители
Съдия:   Джунейт Чакър

Украйна   0 – 2   Франция
Доклад Менез   53'
Кабайе   56'
Донбас Арена, Донецк
48 000 зрители
Съдия:   Бьорн Куйперс

Швеция   2 – 3   Англия
Джонсън   49' (авт.)
Мелбери   59'
Доклад Керъл   23'
Уолкът   64'
Уелбек   78'
Олимпийски стадион, Киев
64 640 зрители
Съдия:   Дамир Скомина

Англия   1 – 0   Украйна
Руни   48' Доклад
Донбас Арена, Донецк
48 700 зрители
Съдия:   Виктор Кашаи

Швеция   2 – 0   Франция
Ибрахимович   54'
Ларсон   90+1'
Доклад
Олимпийски стадион, Киев
63 010 зрители
Съдия:   Педро Проенса

Фаза на директни елиминации редактиране

Четвъртфинали Полуфинали Финал
                   
21 юниВаршава        
   Чехия   0
27 юниДонецк
   Португалия   1  
   Португалия   0 (2)
23 юниДонецк
     Испания   0 (4)  
   Испания   2
1 юлиКиев
   Франция   0  
   Испания   4
22 юниГданск
     Италия   0
   Германия   4
28 юниВаршава
   Гърция   2  
   Германия   1
24 юниКиев
     Италия   2


 
   Англия   0 (2)
   Италия   0 (4)


 

Четвъртфинали редактиране

Чехия   0 – 1   Португалия
Доклад Роналдо   79'
Национален стадион, Варшава
55 590 зрители
Съдия:   Хауърд Уеб

Германия   4 – 2   Гърция
Лам   39'
Кедира   61'
Клозе   68'
Ройс   74'
Доклад Самарас   55'
Салпингидис   89' (дуз.)
ПГЕ Арена, Гданск
38 751 зрители
Съдия:   Дамир Скомина

Испания   2 – 0   Франция
Алонсо   19'90+1' (дуз.) Доклад
Донбас Арена, Донецк
47 000 зрители
Съдия:   Никола Рицоли

Англия   2 – 4
(след дузпи)
  Италия
Доклад
Олимпийски стадион, Киев
64 340 зрители
Съдия:   Педро Проенса
  Дузпи  
Джерард  
Руни  
Йънг  
Коул  
2 – 4   Балотели
  Монтоливо
  Пирло
  Ночерино
  Диаманти


Полуфинали редактиране

Португалия   2 – 4
(след дузпи)
  Испания
Доклад
Донбас Арена, Донецк
48 000 зрители
Съдия:   Джунейт Чакър
  Дузпи  
Моутиньо  
Пепе  
Нани  
Алвеш  
2 – 4   Алонсо
  Иниеста
  Пике
  Рамос
  Фабрегас



Германия   1 – 2   Италия
Йозил   90+2' (дуз.) Доклад Балотели   20'36'
Национален стадион, Варшава
55 540 зрители
Съдия:   Стефан Ланоа

Финал редактиране

Испания   4 – 0   Италия
Силва   14'
Алба   41'
Торес   84'
Мата   88'
Доклад
Олимпийски стадион, Киев
63 170 зрители
Съдия:   Педро Проенса
ЕВРО 2012
Шампион
 
Испания
Трета титла

Голмайстори редактиране

3 гола
2 гола
1 гол

1 автогол  Глен Джонсън за Швеция

Източници редактиране

  1. Alle EM-Kader – Polen – Bild 1 – Sport – sueddeutsche.de, статия в Зюддойче цайтунг от 30 май 2012 г.