Недялко Колушев

български учител, политик, дипломат и деец на македонското освободително движение
(пренасочване от Неделчо Колушев)

Недялко (Неделчо, Делчо) Николов Колушев или Маренин[1] е български учител, политик, дипломат и деец на македонското освободително движение.

Недялко Колушев
български дипломат
Роден
Починал
16 април 1925 г. (54 г.)
Политика
Депутат
XXI ОНС   
Семейство
Подпис
Недялко Колушев в Общомедия

Биография редактиране

Роден е в 1870 година в източнотракийския град Бунархисар.[2] Завършва Априловската гимназия в Габрово през 1891 г. и история с докторат в университета в Гент, Белгия през 1895 г. Работи като учител в Солунската гимназия и по-късно е сред учредителите на Българското тайно революционно братство през 1897 г. В 1898 година участва в списването на хектографирания вестник на Братството „Борба“.[3]

През 1900 година се включва в редовете на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[4] Работи и като български дипломатически представител в Солун и Битоля. В 1902 година управлява българското консулство в Солун. В периода 1906–1914 година е български представител в столицата на Черна гора, Цетине: от 20 ноември 1906 до 31 юли 1907 година е управляващ легацията, от 31 юли 1906 до 1 ноември 1910 година е дипломатически агент, а от 1 ноември 1910 до 8 декември 1914 година е пълномощен министър.[5] Сключва устното споразумение с черногорския крал Никола I за участие в Балканската война.[5]

По време на Първата световна война е дипломатически представител в османската столица Цариград: от 8 декември 1914 до 21 ноември 1916 година е управляващ легацията, а от 21 ноември 1916 до 21 ноември 1918 година е пълномощен министър.[5]

Избран е за народен представител в XXI обикновено народно събрание. Участва в списването на „Македонски преглед“ на Македонския научен институт[6]. Загива при атентата в църквата „Света Неделя“.[7]

Едната му дъщеря, Ана Колушева (1907 – 1997), е старши научен сътрудник и доктор на химическите науки.[8] Другата му дъщеря, д-р Марена Колушева (1905 – 1961), редом със своя съпруг Кочо Апостолов, служи като един от първообразите на главните герои в романа „Тютюн“ на Димитър Димов.[9]

Бележки редактиране

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 70.
  2. Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 41.
  3. Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 3. София, Наука и изкуство, 1969. с. 155.
  4. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 226.
  5. а б в Български портал на знанието, архив на оригинала от 24 декември 2017, https://web.archive.org/web/20171224110315/http://znam.bg/com/action/showArticle;jsessionid=678587D58EFF08CD0602B507F6526DB9.znam1?encID=2&article=2805558349, посетен на 17 май 2010 
  6. Македония - история и политическа съдба, Том II, ИК „Знание“, София, 1998, стр.210.
  7. 89 години от кървавия атентат на БКП в църквата „Света Неделя“ // desebg.com. desebg.com, 2014. Архивиран от оригинала на 2014-05-13. Посетен на 11 април 2015.
  8. Парцел 47 // София помни. Посетен на 9 април 2016.
  9. А от тях ще остане само един роман на име „Тютюн“… 22 август 2016. // Архивиран от оригинала на 2017-12-25. Посетен на 2017-12-24.

Галерия редактиране

           
Рапорт от д-р Недялко Колушев, български дипломатически агент в Цетине, до министъра на външните работи и на изповеданията генерал-майор Стефан Паприков за отзвука в Черна гора от провъзгласената независимост в България, 26 септември 1908 г.