Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в Егейска Македония, Гърция, вижте Неманци.

Неманица още Неманици, Неманци (изписване до 1945 година Нѣманици; на македонска литературна норма: Немањица) e село в североизточната част на Северна Македония, част от Община Свети Никола.

Неманица
Немањица
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
41.9175° с. ш. 22.0106° и. д.
Неманица
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Източен
Община Свети Никола
Географска област Овче поле
Надм. височина 390 m
Население 201 души (2002)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено северно от град Свети Никола в южните склонове на планината Манговица.

ИсторияРедактиране

В началото на XX век Неманица е село в Щипска каза на Османската империя. Църквата „Успение Богородично“ е от 1848 година. Манастирът „Свети Илия“ в Старо село е стар, разрушен по турско време и днес е запазена само олтарната апсида.[1] През 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Нѣманици брои 1240 жители, от които всички българи християни.[2]

Всички християнски жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Неманица (Nemanitza) се състои от 1260 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година 33 души от Неманица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4] След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Неманица (Nemanjica) като българско християнско село.[5]

Според преброяването от 1994 година в Неманица има 282 жители, от които 278 македонци и 4 сърби. В 2002 година има 201 жители.[6]

ЛичностиРедактиране

Родени в Неманица
  •   Андрей Марчев (1899 – 1922), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбска потеря на 11 февруари 1922[7]
  •   Ванчо Бурзевски (1916 – 2007), юрист от Република Македония
  •   Ванчо Дачов, деец на ВМРО[8]
  •   Мицко Дачев, деец на ВМРО[8]
  •   Стоян Алексов Чуваника, деец на ВМРО[8]
  •   Гиго, деец на ВМРО[8]
  •   Андрейчо, деец на ВМРО[8]
  •   Владимир Марчев, български революционер, деец на ВМОРО, починал след 1918 г.[9]
  •   Герасим Мицов, български революционер от ВМОРО, четник на Боби Стойчев
  •   Димитър Неманички, български свещеник и революционер, деец на ВМОРО, обесен[10]
  •   Дядо Наце, войвода на селската чета в 1904 година, заедно с Мише Развигоров наказва предателите на четата на Славейко Арсов.[11]
  •   Санде Неманички (1880 – 1923), деец на ВМРО, убит на 23 септември 1923 година от органи на полицията.[12]
  •   Стойчо Неманички, български революционер от ВМОРО
  •   Цанко Златев (1882 – ?), български революционер от ВМОРО

БележкиРедактиране

  1. Светиниколски парохии. // Брегалничка епархија. Посетен на 2 април 2014 г.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 233.
  3. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 134 – 135.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 865.
  5. Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
  6. Официален сайт на Община Свети Никола
  7. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 705.
  8. а б в г д Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 711.
  9. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 104.
  10. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 103.
  11. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 55.
  12. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 709.