Ненково
Нѐнково е село в Южна България, община Кърджали, област Кърджали.
Ненково | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 109 души[1] (15 март 2024 г.) 4,01 души/km² |
Землище | 27,191 km² |
Надм. височина | 420 m |
Пощ. код | 6797 |
Тел. код | ? |
МПС код | К |
ЕКАТТЕ | 51442 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Кърджали |
Община – кмет | Кърджали Ерол Мюмюн (ДПС; 2023) |
География
редактиранеНаселение по години [2] | |
---|---|
1934 г. | 825 души |
1946 г. | 883 души |
1956 г. | 848 души |
1975 г. | 364 души |
1985 г. | 318 души |
1994 г. | 227 души |
2003 г. | 145 души |
2014 г. | 119 души |
2018 г. | 112 души |
Село Ненково се намира в най-източната част на Западните Родопи, прилежащо към границата им[3] с Източните Родопи, на около 17 km северозападно от Кърджали и 18 km север-североизточно от Ардино. Разположено е край десния бряг на река Боровица, в полите на възвишенията западно от реката.
Източно от Ненково, отвъд реката, минава общински път, с който селото е свързано посредством пешеходен висящ мост. При маловодие на река Боровица има брод, през който може да се стигне до селото и с автомобил, а ако автомобилът е с висока проходимост, достъпът през брода е възможен и по друго време. Общинският път води на юг през селата Пъдарци, Дъждовница, Пеньово, Бленика, Зелениково, Енчец и Срединка до град Кърджали, а на север – през или покрай селата Войново, Соколите, Женда и Средска до село Комунига, където прави връзка с второкласния републикански път II-58.
История
редактиранеСелото – тогава с име Мемлилер (Мемелèр) – е в България от 1912 г.[4][5] Преименувано е на Ненково с министерска заповед № 3775, обнародвана на 7 декември 1934 г.[4]
Към 31 декември 1934 г.[6] село Ненково се състои от махалите Слепче (Кьороглулар), Тиквино (Кабаклар), Тремник (Елезлер), Тъмава (Вийсалар) и Чубра (Кая баши).[7]
Във фондовете на Държавния архив Кърджали[8] се съхраняват документи от съответни периоди на/за:
- Списък на фондове от масив „K“:
- – Частно турско училище – с. Ненково (Мемелер), Кърджалийско; фонд 202K; 1937 – 1939;
- Списък на фондове от масив „С“:
- – Народно основно политехническо училище – с. Ненково, Кърджалийско; фонд 178; 1948 – 1985; Промени в наименованието на фондообразувателя:
- > Начално училище – с. Ненково, Кърджалийско (1948 – 1952);
- > Народно основно политехническо училище – с. Ненково, Кърджалийско (1952 – 1972).
Край близката хижа „Боровица“ има останки от късноантична църква.[9]
Население
редактиранеЧисленост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[10]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 129 | 100,00 |
Българи | 0 | 0,00 |
Турци | 128 | 99,22 |
Цигани | 0 | 0,00 |
Други | 0 | 0,00 |
Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
Неотговорили | 0 | 0,00 |
Религии
редактиранеИзповядваната в село Ненково религия е ислям.
Обществени институции
редактиранеСело Ненково е център на кметство Ненково[11][12], което обхваща селата Висока и Ненково.
Културни и природни забележителности
редактиранеНа около 700 m от висящия мост по течението на реката има ползван, но вече рушащ се римски мост.[14]
Интерес в района представлява пещерата Утробата, находяща се в местността Тангардък кая, на половината път между село Ненково и хижа Боровица. На асфалтовия път точно където започва язовир Кърджали, има табела за пещерата. До пещерата се достига след едночасов пешеходен преход нагоре по склона. Под пещерата има два „свещени“ извора, чиято вода е възможно да не е годна за пиене, затова е препоръчително туристите да си носят вода. В района има и тракийски скални ниши[15].
Източници и бележки
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Населението на селото е показано според данните в Националния регистър на населените места – Справка за населението на с. Ненково, общ. Кърджали, обл. Кърджали
- ↑ Енциклопедия „България“, том 5, стр. 798, Издателство на БАН, София, 1986 г.: „По физикогеографски белези Родопите се делят на две неравностойни части – Западни и Източни Родопи. Границата между тях се прокарва по линията от ниската седловина Три камъка, разположена в билните части на граничния рид Гюмюрджински снежник, източния край на долината на река Върбица, западната периферия на Джебелското понижение към устието на река Боровица, седловината Китката, долината на река Каялийка, долината на река Дрещенец, Аврамовата седловина, седловината Юндола, долината на река Яденица.“
- ↑ а б Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 195.
- ↑ Като последица от Чаталджанското примирие от 1912 г.
- ↑ Датата, към която се отнасят резултатите от проведеното Преброяване на населението и жилищния фонд в Царство България на 31 декември 1934 година
- ↑ По данни от „Списък на населените места в Царството, Преброяване на 31 декември 1934“ – извлечение от текста под линия за Област Стара Загора, околия Ардино
- ↑ Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Кърджали, Списък на фондове
- ↑ Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 147.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
- ↑ Справка за събитията за кметство Ненково
- ↑ Интегрирана информационна система на държавната администрация, АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР – Кметство Ненково – към май 2019 г.
- ↑ Национален регистър на храмовете в Република България
- ↑ Римският мост при с. Ненково
- ↑ Скални ниши – Ненково