Никифор Комнин (брат на Алексий I Комнин)

Византийски аристократ, брат на Алексий I Комнин

Никифор Комнин (на гръцки: Νικηφόρος Κομνηνός) е византийски аристократ, по-малък брат на византийския император Алексий I Комнин, след чието възцаряване получава престижната титла севаст и поста велик друнгарий на флота.

Никифор Комнин
византийски аристократ
велик друнгарий на флота
Роден
около 1062 г.
Починал
след януари 1120 г.[1]
Семейство
Род Комнини
Баща Йоан Комнин
Майка Анна Даласина
Братя/сестри Алексий I Комнин
Адриан Комнин
Исак Комнин
Мануил Комнин
Теодора Комнина
Мария Комнина
Евдокия Комнина

Никифор Комнин е най-малкият син на Йоан Комнин и Анна Даласина.[2][3][4] Точната година на раждането му не е известна, но се предполага, че е роден около 1062 г.[5] В хрониката на Никифор Вриений се споменава, че Мануил, Исак, Алексий, Адриан и Никифор са петимата синове на Йоан Комнин и Анна Даласина. Същият източник уточнява, че след смъртта на баща им Адриан и брат му Никифор са поверени от майка им на възпитатели и получили много добро образование.[6]

В Алексиада Анна Комнина съобщава, че след като се възкачил на престола, Алексий I Комнин назначил най-малкия си брат Никифор за велик друнгарий на флота и го удостоил с титлата севаст.[7] Това се потвърждава и от един печат с надпис Никифор Комнин, севаст.[8]

Нищо повече не се знае за живота и кариерата на Никифор Комнин. От братята на Алексий I Никифор е този, за когото в историческите извори се съдържа най-малко информация. Дори няма категорични сведения, че като велик друнгарий на флота той е упражнявал ефективна командна дейност, съответстваща на втория по важност флотски ранг, с който го удостоява брат му, още повече че след 1087 г. командването на флота е поверено на евнуха Евстатий Киминиан, който е назначен за велик друнгарий на флота около 1101/1102 г.[9][10] Това дава основание да се предполага, че Никифор Комнин или е бил отстранен от този пост по неизвестни причини, или е споделял длъжността с Киминиан.

Няма категорични сведения и за годината на смъртта на Никифор Комнин. Последното сведение за него се отнася към януари 1120 г, когато е издал решение в полза на атонския манастир Лавра, но за това се споменава в един манастирски акт, датиран от 1181 г.[11]

Някои изследователи смятат, че към октомври 1136 г. Никифор Комнин е бил все още жив, за което се съди по един пасаж от типика на манастира Пантократор от 1136 г., в който е споменат великият друнгарий Никифор, а освен това Никифор Комнин не е посочен в поменика на покойните роднини на император Йоан II Комнин, поместен в същия типик. Някои автори дори отнасят годината на смъртта му към 1143 г., когато за велик друнгарий е назначен севастът Константин Комнин, син на севастократор Исак Комнин.[12][13]

Други автори не намират основание да се смята, че Никифор Комнин е бил жив към 1136 г., тъй като не е възможно той да се отъждестви категорично с неназования с фамилното си име велик друнгарий Никифор от типика на Пантократор, още повече че в документа под велик друнгарий може да се има предвид и длъжността велик друнгарий на виглата. Освен това се допуска Константин Комнин да е бил назначен също за велик друнгарий на виглата, поради което той не може да се смята категорично за пряк приемник на Никифор Комнин като велик друнгарий на флота.[14]

В поменика на роднините на императрица Ирина, поместен в литургичния типик на манастира Христос Филантроп, 18 юли е посочен като дата, на която се почита паметта на севаста Никифор, брата на императора.[15]

СемействоРедактиране

Никифор Комнин е бил женен за неизвестна по име жена. От нея той е имал деца:

БележкиРедактиране

  1. Kouroupou & Vannier 2005, с. 65
  2. Kouroupou & Vannier 2005, с. 65
  3. Varzos 1984, с. 52, 118.
  4. Skoulatos 1980, с. 233.
  5. Varzos 1984, с. 118.
  6. Skoulatos 1980, с. 5.
  7. Comnena 2001, book III, 4.
  8. Kouroupou & Vannier 2005, с. 65 – 66
  9. Guilland 1967, с. 540.
  10. Skoulatos 1980, с. 85 – 87.
  11. Kouroupou & Vannier 2005, с. 65 – 66
  12. Gautier 1974, с. 126 – 127, no 46.
  13. Stiernon 1963, с. 192 – 198.
  14. Kouroupou & Vannier 2005, с. 65 – 66
  15. Kouroupou & Vannier 2005, с. 65 – 66
  16. Varzos 1984, с. 268 – 272.
  17. Varzos 1984, с. 272.

ИзточнициРедактиране