Мария Комнина (сестра на Алексий I Комнин)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Мария Комнина.
Мария Комнина е византийска аристократка, сестра на император Алексий I Комнин.[1]
Мария Комнина Μαρία Κομνηνή | |
византийска аристократка | |
Родена |
1044 г.
Византия |
---|---|
Починала | |
Семейство | |
Род | Комнини, Таронити |
Баща | Йоан Комнин |
Майка | Анна Даласина |
Братя/сестри | Мануил Комнин Исак Комнин Алексий I Комнин Адриан Комнин Никифор Комнин Теодора Комнина Евдокия Комнина |
Съпруг | Михаил Таронит |
Деца | Йоан Таронит |
Мария е една от трите дъщери на Йоан Комнин и на Анна Даласина.[1] Точната година на раждането ѝ не е известна, но се предполага, че е родена в периода 1044 г. – 1049 г. Името ѝ се спонемава в хрониката на Никифор Вриений, който съобщава, че Мария, Евдокия и Теодора са трите дъщери на Йоан и Анна, от което се прави изводът, че Мария е била най-голямата дъщеря на двойката. От изворите обаче не става ясно дали Мария е второто или третото дете на двойката, която е имала още петима сина. Още преди смъртта на баща ѝ през 1067 г. Мария е била омъжена за Михаил Таронит, син на Григорий Таронит[1] След възцаряването си през 1081 г. Алексий Комнин удостоил съпруга на Мария с титлите протосеваст и протовестиарий, а не след дълго го почел с титлата паниперсеваст и с правото да стои седнал в присъствието на императора. В своята Алексиада Анна Комнина съобщава, че по-късно Михаил бил прокуден, а имуществото му – конфискувано, тъй като той бил уличен в участие в заговора на Никифор Диоген срещу императора през 1094 г.[2]
Мария Комнина завършва живота си като монахиня, приела в монашество името Анна.
В поменика на роднините на императрица Ирина, поместен в литургичния типик на манастира Христос Филантроп, 18 август е посочен като дата, на която се почита паметта на кира Мария, сестрата на императора.[1] В обитуария на манастира „Пантократор“ Мария е спомената с титлата паниперсеваста сред покойните лели на император Йоан II Комнин.[3] Годината на смъртта ѝ обаче остава неизвестна[2], но се предполага, че е починала преди октомври 1136 г.[1]
Известни са пет оловни печата, принадлежали на Мария Комнина – три от тях, произхождащи от Константинопол, се съхраняват в колекцията на Георги Закос, един е открит в района на Пловдив и се съхранява в Пловдивския археологически музей, а петият е открит при археологически разкопки на територията на Софийски събор в Киев.[4]
Бележки
редактиране- ↑ а б в г д Kouroupou & Vannier 2005, с. 68.
- ↑ а б Gautier 1969, с. 253 – 254; Kouroupou & Vannier 2005, с. 68.
- ↑ Gautier 1969, с. 253 – 254; Gautier 1974, с. 42, No.14; Kouroupou & Vannier 2005, с. 68.
- ↑ Булгакова 2000.
Източници
редактиране- Никифор Вриений. Исторические записки (976 – 1087). – Восточная Литература, www.vostlit.info, http://www.vostlit.info/Texts/rus17/Vriennij/text1.phtml?id=6748, посетен на 30 май 2018
- Булгакова, Виктория (2000). Софийский корпус печатей: древнерусские и византийские находки на территории Софийского собора в Киеве. – Восточноевропейский археологический журнал, № 5(6), http://archaeology.kiev.ua/journal/050900/bulgakova.htm
- ((fr)) Gautier, Paul (1969). L'obituaire du typikon du Pantokrator. – Revue des études byzantines, 27, 235 – 262, doi:10.3406/rebyz.1969.1423, https://www.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_1969_num_27_1_1423
- ((fr)) Gautier, Paul (1974). Le typikon du Christ Sauveur Pantocrator.. – Revue des études byzantines, 32, 1 – 145, doi:10.3406/rebyz.1974.1481, https://www.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_1974_num_32_1_1481
- ((fr)) Gautier, Paul (1985). Le typikon de la Théotokos Kécharitôménè. – Revue des études byzantines, 43, 5 – 165, doi:10.3406/rebyz.1985.2170, https://www.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_1985_num_43_1_2170
- ((fr)) Kouroupou, Matoula; Vannier, Jean-François (2005). Commémoraisons des Comnènes dans le typikon liturgique du monastère du Christ Philanthrope (ms. Panaghia Kamariotissa 29). – Revue des études byzantines, 63, 41 – 69, doi:10.3406/rebyz.2005.2305, https://www.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_2005_num_63_1_2305
- Cawley, Charles. BYZANTIUM 1057 – 1204. Byzantine Nobility. – Medieval Lands. Foundation for Medieval Genealogy, http://fmg.ac/Projects/MedLands/BYZANTIUM%2010571204.htm#AlexiosKdied1118A, посетен на 17 май 2018