Евдокия Комнина (сестра на Алексий I Комнин)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Евдокия Комнина.
Евдокия Комнина (на средногръцки: Εὐδοκία Κομνηνή) е византийска аристократка, кесариса, сестра на император Алексий I Комнин и съпруга на кесаря Никифор Мелисин.[1]
Евдокия Комнина Εὐδοκία Κομνηνή | |
византийска кесариса | |
Родена |
между 1048 г. и 1053 г.
Византия |
---|---|
Починала | не по-късно от октомври 1136 г.
|
Семейство | |
Род | Мелисини |
Баща | Йоан Комнин |
Майка | Анна Даласина |
Братя/сестри | Мануил Комнин Исак Комнин Алексий I Комнин Адриан Комнин Никифор Комнин Теодора Комнина Мария Комнина |
Съпруг | Никифор Мелисин |
Деца | Йоан Комнин |
Евдокия е една от трите дъщери на Йоан Комнин и на Анна Даласина.[2] Точната година на раждането ѝ не е известна, но се предполага, че е родена към 1048 – 1053 г. Още преди смъртта на баща ѝ през 1067 г. Евдокия е била омъжена за магистъра Никифор Мелисин[2] – един от генералите на император Михаил VII Дука, който през 60-те и началото на 70-те години заема важни административни и военни длъжности, в това число и дука на Триадица (София). От това време датира един печат, върху който името на Евдокия Комнина е изписано заедно с титлата магистриса, което е женският вариант на магистърската титла на съпруга ѝ.[2]
След битката при Манцикерт, когато някои от византийските генерали се опитват да заграбят властта в империята, съпругът на Евдокия остава верен на император Михаил VII Дука, поради което е заточен от император Никифор III Вотаниат. Мелисин успява да избяга от заточението и с помощта на селджукските турци успява през 1080 – 1081 г. да установи контрол върху провинциите в Мала Азия, където се обявява за император. Първоначално император Никифор III Вотаниат заповядал срещу съпруга на Евдокия да се отправят войски, командвани от брат ѝ Алексий, който от своя страна отказал да изпълни заповедта под предлог, че Мелисин му е близък роднина и евентуален неуспех срещу него може да се изтълкува погрешно.[3]
През март 1081 г. Никифор Мелисин и войските му достигат град Дамалис, където до него достига новината за въстанието на Комнините срещу Вотаниат и обявяването на Алексий Комнин за император. За кратко време съпругът и братът на Евдокия се оказват съперници за императорската власт. В крайна сметка, след като Алексий Комнин успява да установи пълен контрол над столицата, Никифор Мелисин признава властта му, в замяна на което получава титлата „кесар“.[4] След тези събития съпругът на Евдокия остава верен на новия император до края на живота си.
В поменика на роднините на императрица Ирина, поместен в литургичния типик на манастира Христос Филантроп, 8 ноември е посочен като дата, на която се почита паметта на кесариса Евдокия, сестрата на императора.[2] Евдокия е спомената и в обитуария на манастира „Пантократор“, но вече като леля на император Йоан II Комнин.[1] Годината на смъртта ѝ обаче остава неизвестна[5], но се предполага, че е починала преди октомври 1136 г.[2]
Източници
редактиране- Анонимна византийска хроника № 16. – Материали по история, ald-bg.narod.ru, http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/KratkiWizChronik/chr16.htm, посетен на 12 ноември 2017
- ((ru)) Никифор Вриений. Исторические записки (976 – 1087). – Восточная Литература, www.vostlit.info, http://www.vostlit.info/Texts/rus17/Vriennij/text1.phtml?id=6748, посетен на 12 ноември 2017
- Гръцки извори за българската история, Т. IX, Ч. 1. София: БАН, 1974, http://www.promacedonia.org/gibi/9_1/index.html
- Гръцки извори за българската история, Т. IX, Ч. 2. София: БАН, 1994, ISBN 954-430-153-4, http://www.promacedonia.org/gibi/9_2/index.html
- Мутафчиев, Петър (2006). Лекции по история на Византия. Дамя Яков
- Успенски, Фьодор (1948). История Византийской империи. Т.III. Москва, http://molodezh.mrezha.ru/books/Uspenskiy_tom3_11-15_vek.txt
- ((fr)) Gautier, Paul (1969). L'obituaire du typikon du Pantokrator. – Revue des études byzantines, 27, 235 – 262, doi:10.3406/rebyz.1969.1423, https://www.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_1969_num_27_1_1423
- ((fr)) Kouroupou, Matoula; Vannier, Jean-François (2005). Commémoraisons des Comnènes dans le typikon liturgique du monastère du Christ Philanthrope (ms. Panaghia Kamariotissa 29). – Revue des études byzantines, 63, 41 – 69, doi:10.3406/rebyz.2005.2305, https://www.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_2005_num_63_1_2305
- ((fr)) Stiernon, Lucien (1964). Notes de titulature et de prosopographie byzantines. A propos de trois membres de la famille Rogerios (XIIe siècle). – Revue des études byzantines, 22, doi:10.3406/rebyz.1964.1324, http://www.persee.fr/web/revues/home/prescript/article/rebyz_0766-5598_1964_num_22_1_1324., посетен на 17 декември 2017
Бележки
редактиране- ↑ а б Gautier 1969, с. 242, 253; Kouroupou & Vannier 2005, с. 52.
- ↑ а б в г д Kouroupou & Vannier 2005, с. 52.
- ↑ Мутафчиев 2006, с. 537; Успенски 1948, Глава II..
- ↑ ГИБИ IX (1) 1974, с. 45 – 46 ; ГИБИ IX (2) 1994, с. 88, бележка под линия ; Stiernon 1964, с. 188.
- ↑ Gautier 1969, с. 242, 253.