Отваря главното меню

Николаос Рокас, известен като капитан Кольос (на гръцки: Νικόλαος Ρόκας, Καπετάν Κολιός), е гръцки офицер и революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония от началото на XX век.

Николаос Рокас
Νικόλαος Ρόκας
гръцки революционер

Роден
Починал
1947 г. (77 г.)

БиографияРедактиране

Николаос Рокас е роден през 1870 година в Мандра, Атика. Той е внук на гръцкия революционер капитан Кольос, участвал в Гръцката война за независимост от 1821 година. Завършва училище в Корфу, а след това участва в Гръцко-турската война от 1897 година като сержант. През 1902 година завършва военно училище с чин лейтенант от пехотата.

 
Николаос Рокас

През 1905 година Николаос Рокас застава начело на чета от 20 души в района на Олимп, като подсигурява снабдяването на андартите в района на Ениджевардарското езеро. От юли 1906 година е прехвърлен в района на Негуш заменяйки Георгиос Катехакис в Каракамен планина[1]. Същата година по негово искане на помощ му идва Телос Агапинос[2]. През октомври 1906 година предлага примирие на войводата от ВМОРО Димитър Занешев[3], което той отхвърля. Заедно с Михаил Анагностакос действа срещу румънската пропаганда в областта[4].

През 1907 година Николаос Рокас напуска Македония и се установява в Атина, където работи по подготовката на Критската милиция. Жени се и през 1910 година в Ханя му се ражда син Константинос Рокас (1910 - 1981), гръцки професор по право. През 1912 година участва в Балканската война като лейтенант, а през 1914 година е вече майор и действа в Северен Епир. Поканен е от Елефтериос Венизелос да застане на негова страна по време на вътрешните борби в Гърция, но той отказва[5]. По време на Първата световна война Рокас е командир на пехотен полк, разположен в долината на река Струма.

През 1919 година ръководи пехотен полк в Украйна в борбата с болшевиките[6], а след това участва в Гръцко-турската война между 1919-1922 година като командир на Пета дивизия[7]. През 1923 година напуска армията заради конфликт с Николаос Пластирас[8]. Между 1927-1929 година отново е на военна служба, а през 1940-1941 година е командир на гръцките части в Дедеагач. Умира през 1947 година.

БележкиРедактиране

  1. Ο Μακεδονικός Αγών (ΓΕΣ 1979)[1]
  2. Μεσσηνιακό Ημερολόγιο[2]
  3. Τζανέτωφ (Дзанетов) в гръцките източници, производно на Занешев
  4. Basil K. Gounaris, The Macedonian Struggle 1903-1912. Paving the Way for the Liberation
  5. Βλ. Σπ. Μαρκεζίνη, Πολιτική Ιστορία της Νεότερης Ελλάδος, τ. 3, σ. 381
  6. Σαν ΣήμεραΣελίδα
  7. Βλ. Γρ. Δάφνη, Συνοπτική Ιστορία Συγχρόνου Ελλάδος, 1971.
  8. Εγκυκλοπαίδεια Πάπυρος Λαρούς Μπριτάννικα, τ. 52.